Сблъсках се с приятното предизвикателство "Джобна крими книга за опасността от книгите". Или още казано - как книгите невинаги са съвсем невинен заден фон в някоя история. Или още казано...
Както някой го е казал точно на мястото си...
"Книгата не умира, но може да убива!"
Пет истории, в които книгите играят много важна роля. Пет истории, в които книгите са замесени в убийства или други мистерии... къде косвено, къде май не чак толкова...
Това са петте книжки от джобната версия на "Кралете на трилъра".
"Мистериозно-виртуозно" от издателство Бард (2017 година).
Тези пет издания са много симпатични и като са наречени "джобни" трябва да си представяте точно това. Те са си... джобни. Лично аз например сложих две от тях в куфара, когато тръгнах на екскурзия, и те бяха точно това, от което се нуждае всеки читател, който не може да си представи тръгването нанякъде без нито една книга. Малки, леки за носене и кратки... и, не, в никакъв случай краткостта им не им пречи да бъдат и хубави като неангажиращи криминални истории. Някои от тях със задължителния детектив, други пък с нещо по-нестандартно. Бърза разтуха за всяко дълго пътуване. Е... Дори с метрото! Накратко казано - харесвам "джобните версии" и разбирам защо са хит в Япония (или бяха до не много отдавна, точно за момента нямам реална представа), където има масово издаване точно на криминална литература в джобен формат, точно за изпът. Бард имат от мен силни адмирации и определено не бих пропуснала още подобни колекции.
Признавам, разбира се, че от петте имаше както разочароващи в известен смисъл, така и истински малки диаманти. Не знам трябва ли да ги редя в някакъв вид своя лична класация, но тъй като така или иначе съм започнала, тя би изглеждала, използвайки номерирането, примерно така: 4, 5, 2, 1, 3. Като гледам, добре съм си направила, че съм ги започнала от номер 1, за да трупам позитиви за себе си за нататък. xD
Ето и съвсем малко по-подробно за това как намерих аз Петте джобни...
Под номер 1 се подвизава "Приемлива жертва" на Джефри Дивър.
Мексико. Горещо е като в Ада. Двама федерални агенти следят предполагаем глава на картел, който замисля престъпление. Нашите момчета трябва да го спрат. С изненада откриват нещо интересно за своята мишена - той е заклет библиофил. Това може да им помогне...
Харесах Дивър, но не ми хареса обратът, който историята прави в края си. Мисля, че по принцип не си падам по този тип истории - вървят в една посока и после изведнъж нищо не е, каквото изглежда. Не, всъщност ги харесвам, но понякога... рядко, но понякога... подобен обрат е напълно безсмислен за историята. Даже в първите две страници, когато изведнъж палачинката се обръща, стоях и гледах много кравешки, невярвайки, че това наистина се случва. Което съответно намали и оценката ми за книгата - три звезди. Което за мен бележи един вид граничната линия.
Под номер 2 се срещаме с "Пише го в книгата" на дуото Мики Спилейн и Макс Алан Колинс.
Дон Джиралди има една книга. Вълшебна книга, в която цял живот си е водил отчет за всеки полицай, политик и прочее хора, с които си е имал работа. Сега дон Джиралди е мъртъв и е оставил ценно наследство, което всички в града искат... Въпросът е на кого е оставил книгата...
И тази книга оцених с три звезди, тоест - на ръба, защото по някакъв начин ми беше сива и леко безинтересна. Героят се опитваше да бъде остроумен, но някак не му се получаваше, останалите бяха повърхностни. Идеята за книгата беше хубава, признавам, макар че (тук пак няма да ми повярвате, ама аз пък ще си го кажа) имах силната увереност, че накрая наистина ще се окаже нещо като това. Идеята за книгата всъщност ми помогна да си добавя точките за това произведение.
Номер 3 ни запознава с "Кондор на лавиците" на Джеймс Грейди.
Кондора е бивш таен агент на ЦРУ, който тъкмо излиза от психиатрия. Назначен е да сортира книги, предназначени за изгаряне. Би трябвало тази работа да е спокойна и еднотипна, и съвсем обикновена... но нещо привлича вниманието му и събужда старите инстинкти.
Сложила съм тази книга в дъното на личната си класация, защото наистина ми хареса най-малко от петте, а и... тъй де, по принцип не ми хареса. Героят трябва да играе ролята на бивш луд, но, разбира се, все още си е малко луд за връзване. Начинът, по който Грейди го представя някак ме тормозеше, напрягаше и въобще - дразнеше. Цялата история е доста объркана. Да, заради доскорошното минало на героя, ясно, но по някакъв начин всичко е доста отблъскващо. Затова на тази книга й казвам просто "не".
Затова пък стигаме до номер 4 - "Частна заемна библиотека и книгохранилище „Какстън“ от Джон Конъли.
Г-н Бъргър е безнадежден книголюбител. Книгите са целият му живот и най-голямата му радост. Затова и не се тормози особено, когато му се налага да се премести да живее в провинцията. Само че там съдбата му е приготвила изненада. Г-н Бъргър става свидетел на трагедия. Жена се хвърля под влак. Жена, която ужасно много прилича на Ана Каренина. И от която няма и следа в мига, когато г-н Бъргър пристига на мястото...
Наградата "Едгар" за най-добър разказ за 2014 година е напълно заслужена според мен, сравнено с останалите от историите в колекцията. За мен определено Конъли изпъква тук. Възможно е толкова много да ми харесва и защото има някаква магична, фантастична нотка, не отричам. Но това прави историята доста очарователна. За не-любителите преспокойно може да се обясни с това, че г-н Бъргър просто си е голям мечтател, може би му се привижда, какво толкова, просто глупава книжка за човек, открил, че книгите са... живи.
Нещата обаче се променят, когато и ти си нещо малко мечтател... Ето, че дори и без да харесваш г-н Бъргър, разказът може да си остане очарователен. Леко наивен? Може би... но какво от това, нали говорим за фантастична мистериозна нишка... Така че недолюбващите този жанр да си имат едно наум, от мен да си знаят. ;)
Последният номер от колекцията, 5, ни запознава с "Книжарница „Задънената улица“ на Нелсън Демил.
Собственикът на малката книжарница "Задънената улица" е открит мъртъв, затиснат под библиотека в собствения си офис. Детектив Кори ще трябва да разбере дали става въпрос за нещастен случай или има мотиви за убийство. Кори не е много сигурен, че трагедията е случайна...
Признавам, че започнах тази книжка, заредена с позитивната енергия от предишната, но не смятам, че причината да ми допадне е толкова проста. Съмнявам се, точно както и детектив Кори. Този детектив явно е популярен, но аз, както обикновено ще ме засечете да казвам за много неща, го срещам за първи път. Допадна ми като персонаж. Той е остроумен герой, съвсем леко мрачен, както се полага и професионалист до мозъка на костите си. Пълен съвременен Шерлок Холмс. Поредният, ще кажете, но пък за мен света на криминалетата е празен без такива като Кори. Демил приятно ме изненада със своя вариант на "невъзможен обрат в историята". Ето, ако в първата книжка имах нещо подобно, изобщо нямаше и да си помислям да недоволствам по какъвто и да било начин. "Книжарница"-та е чудесно малко удоволствие за четене.
Няма коментари:
Публикуване на коментар