Цитати от "Нежна е нощта" на Ф. С. Фицджералд

За пореден път Фицджералд се появява в блога. :) Този път заради цитати от книга, на която реших да не пиша ревю. И все пак горя от нетърпение да споделя какви цитати измъкнах.
Преводът е на Димитри Иванов, а книгата е издадена от Народна култура (1986).

По-късно тя си спомняше за щастливите часове на този следобед - един от онези празни откъм събития промеждутъци от време, които в момента изглеждат само свръзка между минали и бъдещи радости, а се оказва, че всъщност те са самата радост.

Дали хората, които могат да дадат толкова много на околните, не доказват с това, че вътрешният им пламък е отслабнал?

Има нещо респектиращо в човек, който е загубил всичките си задръжки, който е готов на всичко.

Човек никога не знае колко място заема в живота на другите.
Даде си сметка, че в заплетените му чувства все пак се таеше обич - най-хубавите връзки са ония, които желаем да запазим, макар да си даваме сметка за препятствията.

Приятелските чувства са като удавниците; когато потъват, ловят се и за сламка.

Или мислиш - или предоставяш на другите да мислят за теб и изпадаш в подчинение, те те оформят като тесто, пречупват естествените ти предпочитания, налагат ти определено държане и те стерилизират.

Но Щастливеца Дик не трябва да бъде само един от многото способни хора; той не трябва да бъде съвършено непокътнат, трябва дори да носи следи от ударите на живота. А ако животът не му ги нанесе, те не могат да се заменят с болест, разбито сърце или комплекс за малоценност - добре би било личността да бъде пречупена от някоя страна, за да се изгради след това още по-добре от първообраза.

Дик искаше тя да няма минало, да бъде просто едно загубило се момиче, което няма друг адрес освен нощта, от която е дошло.

Още цитати от творчеството на Фицджералд може да видите за:

"Отсам рая"

Разкази и автобиографична проза