17 юни 2017

"Един последен поглед" от Джеймс Олдридж

"Един последен поглед" от Джеймс Олдридж е една от купчината книги, с която се върнах от Панаира на книгата през май. Още като я погледнах знаех, че с това романче ще се спогодим. Да видим какво може да открием тук...
Ф. Скот Фицджералд и Ърнест Хемингуей са двамата герои, с които всичко започва. Англичанката Бо и австралиецът Кит пък са хората, без които много неща нямаше да се случат. Но в началото стои идеята за едно пътешествие из Франция, защото Хемингуей и Фицджералд искат да разрешат един литературен спор. Или поне така казват. Причините са много по-дълбоки. И пътуването не е необходимост само за тях.

- Цялата работа е, че смятам да променя живота си. Струва ми се, че и ти ще направиш същото. Скот и Ърнест искат промени. Всеки от нас - поради различна причина. Невероятното е, че сме заедно по едно и също време.

Олдридж избира най-подходящите персонажи за книгата си и въпросите, които повдига в нея. Двамата писатели са изключително различни един от друг. А в точно този момент от живота им, в който ги хваща авторът, героите не само за твърде различни, но и са опасно близо до ръба. И все пак са приятели, въпреки вечните им спорове и кавги - често породени от съвсем незначителни неща.
Трябва да призная, че образът на Фицджералд, който беше изграден тук, ме изненада. Скот беше представен като разглезено хлапе и наред с това - вечно пияно и ревниво. Не градях точно такава представа. Хемингуей от друга страна беше вечно сърдитият тип, който не говореше, освен ако приятелят му не го подразни. Останах с чувството, че Олдрижд не обърна полагащото се внимание на образа му - обект на внимание беше повече Скот, отколкото Хемингуей. Затова всички обобщения за стремежа му към жестокости за мен не бяха подплатени с убедителни примери. Хемингуей оставаше през цялото време непоклатим, поне външно, и всъщност беше пълната противоположност на Фицджералд, който менеше настроенията си за части от секундата. Що се отнася до Кит - от самото начало нещо в него ми напомни на Ник Карауей от "Великият Гетсби" и тази асоциация не ме остави до края. Подобно на Ник той винаги следеше нещата отстрани, без да се намесва. Колкото до Бо - прекалено далечна беше за мен, за да я разбера.
По време на пътуването на героите из Франция ви очакват забавни спорове - например свързани с моралността на Кит, а също така и ужасно глупави спорове - винаги породени от прищявките на Фицджералд. Понякога ми идваше да хвана героите за гушите - едните, защото правят глупости, а другите - защото не ги спират. Друг път се смеех с глас на щуротиите.
 "Един последен поглед" ме накара да се замисля кое крепи приятелството. Кое го поддържа, за да не рухне под тежестта на различията и опитите да се променим един друг? Скот тръгва на пътешествие, защото според него с приятеля му са на път да се превърнат в нещо, което не са. Дали и Хемингуей е на същото мнение? Те се предизвикват постоянно, опитват се да наложат волята си върху другия. Но и двамата държат да стигнат до едно определено място, където ще стане ясно дали дружбата им приключва завинаги, или ще продължи завинаги. Освен ако не се разпадне още по пътя...

- Последен поглед към кое?
- Към тях самите, разбира се.

Няма коментари:

Публикуване на коментар