Подобно на мнозина младежи с блестящи дарби той бе станал емоционално съвършено студен. Още съвсем млад, може би не повече от дванадесетгодишен, изпита характерното за хората с изключителни умствени възможности тотално отрицание; каза си: "Ето виж, всичко това е погрешно... някаква страхотна бъркотия... лъжа... измама", и унищожи всички чувства в себе си - по примера на мъжете от неговия тип. Но след това, наместо да се превърне в негодник, както става с повечето от тях, той се огледа в получилата се празнота и си каза: "А, не, така не бива." И тогава се научи на толерантност, доброта, снизходителност и дори обич, сякаш бяха уроци.
"Последният магнат" беше една голяма изненада за мен. Не знам какво очаквах, но не и това, което получих. С Фицджералд винаги е така - успява да вземе най-странното решение за сюжетите си, да създаде герои с изключително объркани чувства и да те остави да се чудиш как, кога точно и защо всичко се разпада.
Книгата започва от първо лице - разказва Сесилия, дъщерята на един от продуцентите в Холивуд. Постепенно обаче става ясно, че тя е просто страничен наблюдател. Историята е за Мънро Стар, гръбнака, без който цялата киноиндустрия ще се срине. Първото лице се прекъсва, за да се покаже Стар, когато няма очевидци.
По криволичещия път надолу той се заслуша в себе си, сякаш очакваше да чуе някаква по-особена музика, някаква мощна и силно въздействаща пиеса от неизвестен композитор, която щеше да бъде изпълнена за първи път. Ей сега ще прозвучи темата, но тъй като композиторът не му е известен, няма да може веднага да я разпознае. Тя ще се появи предрешена, да речем, като песента на автомобилните клаксони от пъстрите градски булеварди или ще се чува едва-едва, като приглушен барабанен вой по повърхността на луната. Той напрегна слух, за да я долови; знаеше само едно - че започва да звучи музика, която му харесваше, но не разбираше. Трудно може да те развълнува нещо, което ти е познато от началото до край - докато тази музика сега бе нова и объркваща; ако я прекъснеш по средата, няма да успееш да си я довършиш по образеца на някоя стара партитура.
Холивуд през 30 години на ХХв. Кипящ от живот, пълен с впиянчени сценаристи без никакво вдъхновение и актьори, които се опитват да направят впечатление на всяка важна клечка, за да получат главната роля. Или поне да останат на работа. Всичко прилича на мравуняк, но с дезориентирани мравки, които не могат да си спомнят как се върши работа. Стар е онзи, който държи конците за всяка кукла. Той е незаменим, защото си разбира от работата и живее за киното. Има безкрайно много обожателки, но се влюбва само в една личност. Връзката му с Катлийн е като музика. И в тишината между нотите има много недоизречени неща.
Сюжетът доста напомня на "Великият Гетсби". Мога да се направя много асоциации, особено щом прочетох какви са били идеите на Фицджералд за завършека на романа*. Е, ако "Последният магнат" беше завършен, може би щеше да се мери с Гетсби. Но дори и близки в постройката на сюжета, те са различни в смисъла си и това ме спира да правя повече сравнения.
Героите в романа са образи, чиито чувства се долавят трудно. Ти си в периферията - гледаш напред, навътре в душата и виждаш проблясъци, но те изчезват след миг. Да видиш центъра е трудно, да направиш дори крачка в тази посока, също.
"Последният магнат" не е роман, който може да се характеризира с няколко думи. А и не искам да слагам определения, защото условния край е една малка стъпка към неосъществени, просто планувани събития в бележки и спомени на приятели.
*"Последният магнат" е незавършен поради преждевременната смърт на автора. В изданието на Народна култура (1986) има бележка, която разказва предполагаемия край на романа. Взети са предвид бележките на автора и разказите на приятелите, с които е обсъждал книгата си.
Още за Фицджералд в блога:
Цитати от "Нежна е нощта" - тук.
Цитати от разказите и автобиографичната проза - тук.
Цитати от "Отсам рая" - тук.
Ревю за "Странният случай с Бенджамин Бътън" (разказ/филм) - тук.
Ревю за разказите и автобиографичната проза - тук.
Няма коментари:
Публикуване на коментар