Още миг...

Звездите след последната война на Земята са станали отново невъзможно далечни. Каквито са били някога, преди хората да се научат да летят.

Астероиден пояс препречва пътя към тях. И след всички надежди на човечеството да открие нещо или някой отвъд... животът се завръща отново рязко на Земята.

Сега, когато пътят нагоре е затворен, светът е променен. Малко по-обединен. С нови правила, с нови закони, с повече мъдрост... поне така се надяват всички.

А отвъд космическата преграда... Те са сами в необятния Космос.

"Задръж звездите още миг" на Кейти Хан (издателство Бард, 2017)  е приказка, в която надеждата е мъртва още преди да се е появила. Загубена е в мига, в който разбираш, че двамата млади астронавти са твърде далеч от кораба си в откритото пространство и нямат нищо, което да ги отведе обратно. Просто виждаш как всичко изчезва.

Но, разбира се, те първо трябва да опитат всичко. Когато нищо друго не ти остава, трябва поне да знаеш, че си опитал каквото можеш. И докато те се борят, постепенно спомените им те водят към един свят, който познаваш, но... всъщност изобщо не е това, което някога е бил.

Войната, в която са използвани ядрени оръжия, е променила коренно света. Сега САЩ и Близкия изток са бедстващи пустини. Европейският съюз, познат вече като обединена Европия, се стреми към мира по един изцяло различен начин. Въведена е системата на Ротациите - на всеки три години живееш в различно Войводство - един съвсем нов начин, по който се изпълнява така известното мото "Единни в многообразието". Сред множеството други промени, най-важен е принципът на индивидуалността. Имаш правото да се докажеш професионално и в личен план, и чак след това, ако желаеш, да създадеш семейство. Когато си вече улегнал, доказал се, щастлив от постигнатото, по-мъдър.

Но Карис и Макс смятат, че са готови да бъдат заедно още сега. Много преди да им бъде разрешено според правилата. Още "твърде млади", дори ненавършили трийсет. Затова тяхното изпитание е... най-вече да докажат любовта си.

Трудно ми е да преценя в каква точно категория за мен попада "Задръж звездите още миг". От една страна тя е тийнейджърски роман, който по стил много прилича на нещо, написано от популярните автори като Джон Грийн (с малкото, което съм чела от него). Книга, в която надеждата е почти невъзможна, в която все пак очакваш чудо. Книга с много истински, естествени герои, с техните грешки и провинения, които въпреки всичко се борят да останат един до друг.

От друга страна същите тези герои, поне от гледна точка на нас, са вече възрастни хора, далеч от рамките, в които се поставят тийнейджърските романи обикновено. Те са по-близки не до учениците, а до студентите. С типичните техни неудачи и в любовта, и в обикновения живот... доколкото е обикновен в тази тяхна нова Европия.

Тази книга е от оня тип романтични драми, които по принцип не харесвам, защото са тъжни, по един начин страховити и, макар и красиви, са ужасно нечестни. Безнадеждни. Но не мога да отрека, че ми хареса стилът и светът на Кейти Хан. Е, като се замислиш, светът всъщност също е ужасен. Някои от правилата всъщност са адски нелепи и ти лазят по нервите (като така проблемното "Правило за двойките"). Да, поредният свят утопия е, но не бива гледан само през розови очила. И е представен достатъчно достоверен, за да не е чак толкова банален, колкото описанието ми звучи. 

Карис и Макс могат да бъдат видени и като поредните модерни Ромео и Жулиета, но изключително много ми харесаха като характери. Напомнят на главните герои от филма "Пасажери" и то доста, а вероятно и не само на тях, но... е, няма чак толкова голямо значение за мен. Тази история е за любовта, тяхната любов. И светът е сив, а звездите безумно далеч, но те се носят сред тъмнината заедно, ръка за ръка. И всичко в тях е по-ярко дори от звездите. Нищо и никой не би могъл да ги раздели, до края на дните.Те са твърдо решени да бъдат заедно.