Книгоядците не четем много поезия (поради неведоми причини), но именно това пък направи отговарянето на въпросите по-лесно. Ето го и самия таг...
1. Кои са любимите ти поети?
КН1: Както и в прозата, така и в поезията нямам точно конкретни любимци. Ако трябва да се опитам да дам имена, то първите, които ми излизат в главата, са Дебелянов, Яворов, Вапцаров, Далчев и Смирненски... И Едгар Алън По... Много често ми харесват случайно попаднали ми стихове, които дори не мога да отнеса към поет... А понякога съм на вълна "хайку"...
КН2: Както ще си проличи по-надолу от отговорите ми - Вапцаров и Смирненски. Може би и Христо Фотев ще ми стане любим, но съм чела само две негови стихотворения все още.
2. Кои поети не харесваш?
КН1: По принцип не си падам особено по белия стих. Дори да стана ограничена и проста, пак няма да ми харесва. Сред тях се намират и хубави понякога, но много по-често дразнят вътрешния ми мир.
КН2: Пейо Яворов. Просто изключително рядко харесвам символистични стихотворения, това е. Колкото до другите му - все нещо не ми достига в тях.
3. Любимата ти стихосбирка е...
КН1: Е, моля ви се, Книгоядец~2... аз любима книга едвам назовавам...
КН2: Тук несъмнено ще е някоя на Вапцаров или Смирненски, но все още не съм сигурна коя точно. Когато ги изчета в подготовката си за матурата може да добавя отговора си.
4. Любимите ти стихотворения са...
КН1: "Единствен пръстен ги владее..." xD Не, сериозно, това е едно от стихотворенията, които никога не съм забравяла и винаги ми е харесвало. Знам го от дете... основополагащо, хахахах... Хайде, за да не стои въпроса само с празни приказки - да речем "Анабел Лий".
КН2: "Песен за човека" от Вапцаров. Учителят ми по български го рецитира по невероятен начин и просто няма как да не го обичам още повече. Слагам и още едно бонус - от "Градът на сънуващите книги" на Валтер Мьорс.
Във тъмни, хладни, празни стаи,
където се кръстосват сенки бледи,
където древни книги сън сънуват
за отминалите времена, когато са били дървета,
и въглищата раждали са диаманти,
и никой не познавал светлина и милост –
е мястото, където онзи дух царува,
наречен Сенчестия крал.
5. Четеш стихотворения в превод или в оригинал?
КН1: Когато има оригинал (говорим за английски, нали, защото от японския оригинал само сравнявам йероглифи и ги уча от там) ми е любопитно как звучи, но иначе предимно имам достъп до преводни. Имаме чудесни преводачи.
КН2: В превод. По принцип не чета в оригинал дори книгите. Не се чувствам сигурна във възможностите си по чужди езици и се доверявам на преводачите.
6. Четеш ли стихотворения от съвременни български поети? Ако да - от кои?
КН1: Рядко. Точно както и рядко чета и класици и така нататък. От новите български поети досега съм попадала само на разни бели стихове, а, както казах, това не е моята поезия.
КН2: Попадала съм само на някои стихотворения в интернет, но не следя никого, нито имам стихосбирки. Има само една, която съм запланувала да си купя някога в неопределеното бъдеще - "Там, където не сме" от Георги Господинов.
7. Стихотворение, което ти напомня за някоя книга.
КН1: Единственият пръстен е достатъчно силен пример. Моята мъка е, че стихотворенията ме вдъхновяват, особено ако биват използвани за мото и подобни (дори във филм), но всъщност не умея да ги помня. Положителното в това е, че всеки път, когато ги чета, ги преоткривам...
КН2: Всъщност стихотворението е част от самата книга - "Отсам рая" на Ф. С. Фицджералд. Ето малък откъс, цялото може да видите тук.
Нощес ще заминем...
Безмълвна тълпа сме, вървим през площада безлюден -
мъртвешка колона - смутен
от глухия тропот, рой призрачни сенки се буди
по пътя безлунен, студен;
ехтят над заводи и пристани стъпките луди,
загърбили нощ и ден.
8. Стихотворението, което ти хрумва в момента е...
КН1: Това е лесно. "В цъфналата ръж" на Робърт Бърнс. Това е готовият ми отговор за всеки въпрос, свързан с поезия, защото иначе засичам xD.
КН2: "Поетическото изкуство" от Пол Верлен в превод на Кирил Кадийски.
9. Стихотворението, което те вдъхновява.
КН1: "...Мъдрецът, в края си приел съдбата, не смогнал с реч да освети нощта, не си отива кротко в тъмнината..." - всъщност е стихотворението, използвано във филма "Интерстелар".
КН2: "Бях на самия връх..." от Христо Фотев. Предизвиква въображението ми и ме кара да искам да напиша нещо свое, независимо какво.
10. Кое е последното стихотворение, което прочете?
КН1: Да бъдем реалистични... Ако тук се включваха трагедиите (че аз така и не разбрах включили ли сме ги), аз последно прочетох част от "Фауст" поместена в "Камера потъмняла" на Филип К. Дик. Преди това е минало доста време от последния прочетен стих...
КН2: "Спи градът" от Димчо Дебелянов. Едно от малкото негови, които харесвам. И все пак не бих искала да ми се падне на матурата следващата година. :D
Няма коментари:
Публикуване на коментар