Джак Уест отново на прицел!

И тази година издателство Бард ни сблъскват с Джак Уест-младши, един от героите в света на книгите (конкретно - трилърите), около които определено все се случват чудеса с грандиозни мащаби.

Преди години този бивш военен беше натоварен с нелеката задача да открие Седемте чудеса на стария свят. И от тогава не е спирал да се сблъсква с препятствия.

Сега Джак Уест-младши е призован против волята си да участва в най-великите игри на света. Игри, останали в съзнанието на хората през вековете, но определено не точно каквито всъщност са...

Запознах се с Джак Уест в "Седемте смъртоносни чудеса", която е и първата книга от историята за този герой. Там Матю Райли ни вкарва ударно във "филма", защото още в началото ни пренася насред някаква гонка, в която бързо-бързо трябва да се ориентираш. Чувството е малко странно, но пък не липсва и известно любопитство, особено пък ако не си чел отдавна този тип приключенски трилъри (каквито са книгите от този тип в моето съзнание, не знам дали има точно такъв жанр).

Героите изглеждат по някакъв начин опростени и наивни, както и цялата история, ако се замислиш, но в същото време случващото се е изключително запленяващо. Хората, които обичат невъзможните неща, невероятните открития, спиращите дъха забравени съкровища, ще последват Джак Уест до края. И ще го заобичат. Въпреки малко наивните диалози, всичко останало е толкова грандиозно, че те увлича и повлича със себе си. Достатъчно доказателство е това, че я прочетох за ден, ден и половина. Никога няма да забравя страхотната идея за Висящите градини например. Това беше може би най-вдъхновяващата идея, на която съм попадала от години насам.

Същата бързина, порой от чудатости и невъзможно големи за обхващане места и обекти Матю Райли предлага и в "Четирите легендарни царства". Не мога да не призная, че тук вече имаме значително подобрение откъм частта с диалозите. Някои персонажи все още са "недовършени" и незрели, но отново не е дразнещ проблем, защото биваш заслепен от същите невъзможни места, които съзнанието ти трябва да осъзнае и да намести някак в пространството. В двете книги всъщност има и страхотни скици, рисунки и прочее, което добавя много плюсове от мен към Матю Райли. По някакъв начин нещата стават много по... хармонични, когато са ти пред очите по този начин.

Може би минусите се крият в някои нелепости, които касаят решенията на Джак Уест по време на участието му в тайнствените игри. В едно от състезанията буквално си се вбесих от глупостта на нашия човек да зареже с лекота открилата му се възможност... и после да се връща обратно.

Всъщност, и при двете книги мъничко дразни точно този стремеж на автора да се опитва да слага Джак Уест последен в нещо, или пък на ръба. Отлично разбирам, че поставен в повече опасности, героят ще ни забавлява повече, но пък имаше места в "Седемте смъртоносни чудеса", където този стремеж за провал направо беше на път да развали книгата. В "Четирите легендарни царства", за щастие, такива моменти са по-малко.
Джак Уест е типичният герой приключенец - брилянтен историк с военна подготовка. Е, "типичен" що се отнася до съвременното разбиране за героите от книги като тези. Към същото определение се включва и честен, лоялен и всеотдаен, разбира се. Доброто момче срещу лошите, които искат да превземат или унищожат света... Но Джак трябва да победи!

Все говоря за двете книги, но те всъщност са четири...

Аз се впуснах в приключението, започващо от "Седемте смъртоносни чудеса" малко преди да излезе "Четирите легендарни царства" и всъщност пропуснах двете книги, които са по средата... за което в момента мъничко съжалявам. Не, че авторът не предлага достатъчно подробен поглед към миналото, за да се ориентираш, но пропускът си е пропуск. От това, което Райли споменава тук, в четвъртата част от поредицата, съдя, че втората и третата книга са също толкова очарователно приключенски, колкото и първата и четвъртата. Не правете грешката да ги пропускате като мен! Спуснете се в приключението! И то задължително, ако ви се търсят съкровища. Не забравяйте, че конкретният Книгоядец, който пише това, обожава търсенето на съкровища. Та... да си и предупредя, че ако четете на плажа (понеже сме юни все пак), внимавайте с тази книга, защото дори няма да усетите кога ще изгорите xD.

А аз пък най-искрено пожелавам на Матю Райли късмет в преговорите му за сериал/филм, за които споменава в интервюто си в края на четвъртата книга. Би било феноменално, особено ако го направят с нужните средства.