Прочетохме през месец юни...

...разни книги между пясъчните дюни...

Мех, не ме бива за поет... пък ние и дюни изобщо не сме видели.

Мисля, че поне от присъствието на "разни книги" не можем да се оплачем, разбира се.

Юни не е толкова мързелив месец (дали?), колкото по принцип е юли. Сега ще го докажем с един отчет накратко~

Даниел Уолъс - Мистър Себастиян и Черният магьосник

Тази книга ме изненада изключително приятно. Не съм сигурна какво точно се бях настроила да чета, но определено намерих много повече. Опитът ми да опиша изненадата, тъй да се каже, може да откриете тук.

Джеймс Олдрич - Един последен поглед
"Един последен поглед" от Джеймс Олдридж е една от купчината книги, с която се върнах от Панаира на книгата през май. Още като я погледнах знаех, че с това романче ще се спогодим. Да видим какво може да открием тук...

Джеси Бъртън - Музата

Сив Лондон, пропит от надежди и дъхава Испания, къпеща се в кръв.
Това са двата основни фона, които открих тук, а върху тях се рисува една по-голяма история. За любовта, за приятелството, за самотата... Наглед толкова банални вече, но доста фино представени.
Харесва ми стилът на Джеси Бъртън. Това е първият ми сблъсък с нея. На моменти нещата се развиват бавно, но историята й е някак стилна, носи се като песен и омайва. Не е онзи тип романтични истории, в които хранят читателя само със сладкиши и му слагат розови очила. Тук има насилие, има борба, има загуби. От време на време този тип книги са ми наистина близки.
В карето на недоволството ще отбележа, че съм малко недоволна от тук-там слепените до препинателни знаци букви, от някои пропуснати букви, както и на едно място неформатирано заглавие. Вече много рядко обръщам внимание на такива неща в която и да било книга, мълча си... но някоя книга все попада под обстрела ми xD Друго ревю: тук.

Захари Карабашлиев - 18% сиво

Интересна и любопитна, но в този етап от живота ми предпочитам друг тип литература, затова моето описание би звучало не толкова хвалебствено и положително.

Карлос Кастанеда - Вторият пръстен на силата

Предпочитам да не коментирам подобен тип книги...

Кейти Хан - Задръж звездите още миг

Сега, когато пътят нагоре е затворен, светът е променен. Малко по-обединен. С нови правила, с нови закони, с повече мъдрост... поне така се надяват всички.

А отвъд космическата преграда... Те са сами в необятния Космос.

Ревюто - тук.

Мартин Колев - Софийски магьосници

Дълго време се колебаех каква оценка да й пиша, но в крайна сметка получи три звезди. Съветвам ви да се освободите от всички очаквания за оригиналност. Книжката е клиширана, но пък приятна и разтоварваща, без претенции за друго. Още едно ревю тук.

Матю Райли - Четирите легендарни царства

Сега Джак Уест-младши е призован против волята си да участва в най-великите игри на света. Игри, останали в съзнанието на хората през вековете, но определено не точно каквито всъщност са...

Повече прочетете тук.

Престън и Чайлд - Скръбният лабиринт

Срещнах специален агент Пендъргаст в трудно за него време, а също така и сравнително "сухо" откъм случаи. Действието стана малко по-мудно, проточи се. И все пак успя да задържи по някаква странна логика интереса ми. Имаше малко прекаляване със свръхестествените способности. Този детектив/агент се извади уникален специалист, ама от най-уникалните. Четеш и само кимаш xD

Стивън Кинг - Бягащият човекБез съмнение идеята е звучала изключително оригинално при появата си. Сега обаче, доста години по-късно, когато е породила цяло множество от други истории с подобна тематика, не звучи вече чак кой знае колко необикновено. Това не пречи на книгата да е хубава по свой си начин - силна антиутопия със силни послания. Част от чара й се губи все пак от бързината й. Изобщо, чувствата, без значение какви, са се стопили за сметка на действието.

Тери Пратчет - Морт

По мое мнение е страхотна книга. Оказва се, че не съм чак толкова голям фен на Смърт, стражите и фигълите са ми по-забавни, но въпреки това... Книгите за Смърт са ми някак по-топли, "нежни" ако щете.

Филип К. Дик - Омнибус

"Омнибус" ни предлага среща с цели осем произведения на автора, по всички от които е правен и по един известен филм. Повече по темата: тук.

Ф. Скот Фицджералд - "Нежна е нощта"
Цитати от книгата - тук.

Ф. Скот Фицджералд - "Последният магнат"

Холивуд през 30 години на ХХв. Всичко прилича на мравуняк, но с дезориентирани мравки, които не могат да си спомнят как се върши работа. Стар е онзи, който държи конците за всяка кукла. Той е незаменим, защото си разбира от работата и живее за киното. Има безкрайно много обожателки, но се влюбва само в една личност...

Ревюто: тук.

Шюсаку Ендо - Мълчание

Признавам си без бой, че харесах много повече филма, отколкото книгата. Двете са аналогични, почти не открих разлики, така че мога да си позволя да говоря за двете като за едно и също нещо. Темата е тежка, но дава един много по-интересен поглед към темата за религията, отколкото очаквах да открия. Този тип противопоставяния, описани така майсторски, оставят дълбок отпечатък в съзнанието ми. В края на филма режисьорът си е позволил леко да изрази своето мнение, но не го обвинявам... различни хора, различни мнения.

Още:
Антология - "Шедьоври на разказа с неочакван край"

Изключително силна антология - може би най-добрата, на която съм попадала досега. Личи си майсторлъка и вещото перо. Е, и тук разбира се имаше по-слаби разкази сравнение с други, а и два, на които според мен не им беше мястото тук. Не разбрах какво им беше неочакваното и бяха доста под нивото на другите. Но по-подробно от друг книгоядец: тук.

Колектив - "Портрети на изчезваща София"

Много ме радват подобни книги, с точно подобна историческа насоченост. Винаги съм обичала да виждам градовете такива, каквито са били някога. В този случай е малко тъжно, да, защото тази стара София бавно, но като че ли сигурно си отива. Жалко е, защото в нея има мистериозна красота, минало, за което никога няма да си спомним. Всички истории в книгата навяват това чувство. Искаше ми се да са включени повече от тях.

Колекция "Мистериозно-виртуозно"

Пет истории, в които книгите играят много важна роля. Пет истории, в които книгите са замесени в убийства или други мистерии... къде косвено, къде май не чак толкова...

Ревю - тук.

А сега се борим с~

"И други истории" от Георги Господинов и "Други песни" от Яцек Дукай