Теорията на всичко
Филм, 2014 година;
123 минути;
Великобритания;
биографичен, драма
Два дни подред сме отделили за теории, много по-различни, далечни и... вълнуващи... отколкото са теориите, които трябва да развивам, тъй да се каже, за изпитите си.
Отделихме тези два дни на два чудесни биографични филма за Стивън Хокинг.
Първият филм, "Хокинг" (2004) с участието на Бенедикт Къмбърбач, е по-краткият и доста по-шантавият. Там на дневен ред са се събрали двама типа, които през две-три минути едва ли не се пръкват от нищото и обясняват разни неща, които вероятно трябва да са смешни, но аз не можах да схвана логиката им. Иначе играта на Бени беше великолепна, както винаги.
Всъщност, обаче, "сме се събрали" тук да говорим за днешно изгледания филм, който носи заглавието "Теорията на всичко" и който май само аз не гледах, когато му беше времето. А предлагах да го гледаме на разни хора, предлагах!
Не, че съжалявам, че не го гледах на голям екран. Има си филми и филми. Някои са страхотни само на голям екран, други - в конкретен момент от живота ти, независимо къде, а пък трети... те са подходящи навсякъде, но пък са малко на брой.
"Теорията на всичко", за разлика от "Хокинг" е завършено произведение, цялостна история, може би само с няколко изпуснати елемента, които оставят въпроси тук там. И (поне за мен) горчивичък край, но... в крайна сметка животът е такъв и дори е по-добре, че не видяхме поредното негово идеализиране.
Филмът покриваше доста места, които видяхме и в "Хокинг", но определено вървеше по-плавно и изглеждаше в пъти по-завършен като филмово произведение... не съм сигурна дали това словосъчетание върви, но да кажем, че е използваемо.
И двата филма започват историята си от 1963-та година, където един млад, щастлив и безгрижен студент все още търси своята "тема на живота". Той не предполага изобщо, че скоро ще срещне едно момиче. Нито пък предполага, че странната му непохватност от време на време... може да е нещо друго.
Фокусът в "Хокинг" падаше някак повече върху страданието на бащата на известния космолог, докато в "Теорията на всичко" се отделяше повече време на Джейн... което е нормално предвид това, че филмът, доколкото разбрах, е правен по нейни мемоари.
Главният герой, разбира се, е самият Хокинг, кой друг?
И играта на Къмбърбач (абстрахирайте се, моля ви, от факта, че съм една от Къмбърбичите), и играта на Еди Редмейн, беше брилянтна. Който в момента си казва "Че какво пък толкова, седиш в неудобна поза на инвалидна количка два часа", да си помисли пак дали е толкова лесно. А и не говорим само за инвалидната количка. Всеки един детайл, който превръщаше жизнения младеж в онзи Хокинг, когото познаваме сега, беше внимателно поднесен, внимателно отбелязан. Една личност, която бавно се прегърбва и свива. Но запазва своя ум. И вяра ("Атеизмът е религия за интелигентни космолози", да се помни!)
Имахме и изненада на вечерта, която се появи като диригент на църковен хор, с широка усмивка, носеща спомени. И прическа, която много му тича (това беше фенгърлски анализ на актьора и героя, затова ще добавя - Кяяя, Чарли~).
През почти цялото време не се сдържах да не го наричам "гувернантката". Той беше същински Мери Попинз. Гледаше децата, гледаше мъжа, само дето тук не владееше магии, но това е, понеже за разлика от ролята си на Дявол на доброто, тук вижда нормално xD.
Ролята на Чарли Кокс всъщност малко ме изненада. По едно време се чудех дали няма да го направят в стил "Птиците умират сами", но пък той не е свещеник и такава драма ни се изплъзна... о, а и се намираме в Англия xD. Но, сериозно, не очаквах подобен... хм... обрат в историята на филма. То всички индикации сочеха, че вероятно ще се случи нещо подобно, но някак не очакваш да го направят така, а ти се струва, че все пак финалът ще си е като в добрите стари приказки.
Макар че той пак си е щастлив от друга страна, финалът...
Е, филмът е красив. Наградата на Редмейн е заслужена и презаслужена. Разочароващо е само, че един човек... малко излъга. За борбата. Тя не е спряла, но начинът на борба се промени. Не, че обвинявам въпросния човек. Всеки има правото да бъде щастлив. И наистина нещата не вървяха към нещо по-добро (а като за филм можеше пък!). Въпреки това Хокинг и Джейн оставиха своя отпечатък във времето. Оставиха деца след себе си. Хокинг остави страхотни теории след себе си, докато се бореше. И му пожелавам да продължи да го прави, със същата воля.
Странно е да се прав биографичен филм за още жив човек според мен... но филмът е страшно добър.
Когато бях дете, и аз си мечтаех за звездите. За жалост нямам математическия ум, за да бъда сред тях наистина. Затова понякога чета книжки със звезди и си представям, че съм сред тях. Повечето от нещата по физика и астрономия, които знам, идват именно от тези книжки за звезди. От такива произведения знам за Хокинг и неговите теории. Обяснени са по-добре в "Хокинг", отколкото в "Теория"-та, но пак са от онези теории, които те карат да се опиташ да ги осмислиш, възприемеш и да им повярваш. Понякога това е много трудно. Именно затова дори и сега, Хокинг още продължава да търси лесното и простичко решение, което да го отведе... до Теорията на всичко.
