30 ноември 2015

-Сериали- "Демоните на Да Винчи"

ДЕМОНИТЕ НА ДА ВИНЧИ
Сезони: 3; Година на започване: 2013; фентъзи, приключенски

Няма шанс да не се похваля със сериал! Не съм гледала сериозно сериали от... от много време. Поне три години... че и много повече!
Но напоследък интересът ми се възвърна. Понякога става така. Изведнъж нещо ти щуква и... тръгваш да си търсиш нещо с "истински хора" xD
Срещата ни с "Демоните на Да Винчи" (както го изписват в Гугъл), беше спонтанна и случайна. Вече сигурно се забелязва, че при мен всичко се случва спонтанно и случайно...
Просто имаше малко реклама в програмата за телевизията и... изглеждаше много обещаващо. Малко историческо и малко средновековно. И малко фентъзийско, точно каквото ти душа иска.
Сериалът се оказа малко повече от просто исторически. На практика, тук историята се развива наистина в една далечна Италия... но Италия, пълна с личности от енциклопедиите и историческите книги. Хора, живели що годе по едно време и не съвсем. Да Винчи, Николо Макиавели, Веспучи, Джироламо Риарио, Лоренцо де Медичи, Влад Дракула - това е само част от екипажа. Доста смело решение, според мен... това да напълниш кратичкия сериал с един куп познати и не чак толкова познати личности и да замесиш в едно както турските амбиции за покоряването на Европа, така и съвсем случайното намиране на Америка, пък и... Защо всичко това да не е част и от две братства, които се съревновават помежду си, притежаващи могъщество и сили далеч отвъд магията...

Младият Леонардо да Винчи е напорист изобретател, който помни всичко, което е видял. Неговата мечта е да намери майка си, напуснала семейството му, когато е бил още съвсем малък. Междувременно младият мъж създава, рисува и чертае всякакви чудновати неща. Граничещи с магията, несъмнено. Е... той е маестрото!
Той има до себе си едно младо русо момченце, което трябва да обучава - Нико.
Както и един тип, чиито любими места за разпускане са бардаците и кръчмите и има талант да спряга всички мръсни глаголи вв всички възможни времена и прочие. Зороастър.
Тримата определено не скучаят никога.
Един ден Лео решава, че иска да стане военен инженер на местния властелин Лоренцо де Медичи... А в средите на висшето общество има доста проблеми за разрешаване. Проблеми, в които нашият Лео няма как да не се замеси...
Пък и баща му е част от онзи свят... как синът му (дори да е "незаконен") ще вземе да го посрами, няма да бъде допуснато xD
А пък в същото време един странен турски "магьосник" започва да се явява при младия Винчи. Той умее фокуси с монети и вижда миналото и бъдещето. Той е от Синовете на Митра... и има да поиска нещо много специално от Маестрото.

И така... приключението започва в момента, в който папа Сикст (забравих му номера) решава, че трябва или да покори Флоренция, където живеят нашите герои,или да я унищожи. Защото, моля ти се, Флоренция отказва да се подчини на пълната му власт, дадена от Бога. Безобразие!
Светата църква набързо изпраща инквизитора, граф Джироламо Риарио, да им разкаже играта на глупавите флорентинци... но дали графът ще успее?

Разказвам всичко това в леко глуповат стил, признавам си, но не исках да звучи прекалено натруфено и помпозно.
В интерес на истината, цялостната история на сериала се върти около намирането на мистериозната "Книга на листата", която променя текстовете си постоянно и малцина могат да разберат тайните й. Книга за миналото, бъдещето и настоящето. Могъща книга, която може да промени света за добро... или за зло.
Заради тази книга обиколихме цяла Италия (или почти) и стигнахме дори до Влад Цепеш, който не умря дори след обгаряне и падане от най-високата кула на двореца си. (Най-бруталния герой, до който съм имала досег в последно време! Голям кеф е да си му на гости, направо е за умирачка!) Стигнахме даже и до Америка! Разни индианци много искаха да направят Леонардо и Риарио на красива чуждоземна прах...

Като споменах Риарио... той се явява нещо като другата сюжетна линия, тъй да се каже.
Отношенията му с главния герой винаги са обтегнати или не чак толкова. Съперници и малко приятели, те си приличат, но в същото време тотално се различават.
Джироламо Риарио (за мен по-често с прякора "Хахо-чан" или "Черния граф") беше първо инквизиторът, с гадното чувство за хумор. Макар че винаги ще си остане малко садист и малко мазохист. Ако в жанровете на сериала присъства драма, смятам, че това е най-драматичния герой тук. Разкъсван между вярата си, доброто и злото, неговият път ми се струва най-труден.
Между другото, той е и любимият ми герой от "Демоните на Да Винчи". Много обичам хората с, както споменах, гадно, даже извратено чувство за хумор. Ама много! xD
Сблъсъците между него и папата, Лео, Зо (Зороастър), Нико, братовчедката и който още се сетите - безценни. Така съм се смяла... може би не трябваше, ама xD
Той е и доказателството, че хората от подвид "тънки като върби" са най-страшният кошмар на индианците!
И никога няма да забравя готините средновековни слънчеви цайси. Тази хрумка на който и да е било - безценно!

Някои смятат, че е опасно да се експериментира с толкова много исторически личности на едно място, така че техните сюжетни линии да се преплитат... или поне така четох някъде... нещо подобно.
Според мен опитът е сполучлив. Дразнеше ме съвсем леко това, че много от декорите си бяха оставени напълно компютъризирани... и Лоренцо също малко ме дразнеше... Но в крайна сметка желанието за разкриване на тайни ме доведе дотук. Имаше си предостатъчно хитри похвати, използвани от Леонардо да Винчи, за да ми държат интереса. Синовете на Митра, Рогатите (другият, лошият култ), измъкването от тук и от там... всичко спомагаше.
Имаше, както се казва, дори гледки за всеки вкус.
Например за моя вкус........ Пример, кхъм~:





<--------->Графе, ти си моята люМбов~







Та, така... Има още една-две дузини неща, които могат да се кажат, но ще си замълча... засега...

Тайни в Средновековието. Магия, фентъзи, реалност и невъзможни неща. Кръстоносци, османци, гадатели и индианци. Свещеници и неверници....
И един Дракула!
Кога започва следващия сезон~ (Макар че от друга страна си казвам "Дано не започне скоро", защото искам да гледам Риарио възможно най-много време, а се страхувам за живота му xD).

20 ноември 2015

"Пътят преди целта"


Еха, най-сетне, след цяла огромна вечност, аз да седна да пиша, че съм прочела нещо! Чудо!
Съвсем вярно си е, че книгата все пак е дебеличка. Средно дебеличка, предполагам, ако тръгна да я сравнявам с "Дързост и красота" саги, а.к.а. "Песен за Огън и Лед". Но дебелината в случая не е от особено значение. Тук говорим за Сандерсън, а аз съм почти пристрастена към творчеството му от едно известно време. Представям ви страница първа от моето съчинение разсъждение на тема "Пътят на кралете", книга първа от "Летописите на Светлината на Бурята" (в момента няма значение дали всичко беше с главни букви... нали?)

Както забелязах и при опита ми с "Мъглороден", винаги в началото нещата изглеждат доста
сложни. Трудни. Трудно ти е да си намериш място в необятния нов свят, в който те вкарва конкретния автор. При "Мъглороден" мина доста време, преди да осъзная, че всъщност светът тъне в черна вулканична прах. В "Пътят на кралете" ми отне време да свикна, че тревата се свива в дупчици в земята, че почти няма истински, наши си животни, че всичко е камък... Или, чакайте! Най-вече ми беше трудно да свикна с пъстрата картинка на различните народности. Едни със златиста кожа, други със сива, трети с черно-червена... Добре поне, че запомних, че враговете ни са от последните xD И много жалко, че аз в този свят ще се окажа от по-ниската категория хора, понеже нямам светли очи... Но пък съм жена и поне ще ме научат да чета... Фактът, че мъжете не се занимават с наука, четене и писане, беше доста забавен, поради някаква странна причина...
Но да се върнем малко назад. Признавам си, че съм се научила да съм търпелива със Сандерсън и знам, че накрая той ще ме възнагради. Забелязах и при трите тома на "Мъглороден", че действието се влачи едновременно бавно, но и интригуващо. Точно по същия начин нещата се редяха и тук. Като се замисли човек, почти през цялата първа книга (аз четох изданието, съставено от двата тома) не се случваше кой знае какво. Шалан се занимаваше с идиотския си план (все още не мога да го проумея, изглежда толкова... тъпо), Каладин се въртеше между настроенията "Искам да умра" и "Трябва да им помогна", а Далинар се чудеше дали не е луд. Не знам как е при другите хора, но всъщност аз не забелязах чак толкова тази разтегливост, защото бях заета да изучавам героите и да си търся любимец xD
Този любимец в случая се оказа Далинар. Вероятно си е съвсем в реда на нещата човек, запознат с истината около неговата "лудост" да започне да се дразни на околните, които не вярват на Сиятелния принц. Вярно, леко е обсебен от идеята за честта, но след като това го прави един вид инатлив като магаре, винаги ще се случва нещо интересно покрай него... Тъй като при всяка Буря той има видения, последното например беше интересно и по друга причина. Този, който срещна там... изглежда ми познат... (бтв - Далинар, ако имах възможност, щях да вляза в книгата и да ти разбия главата, заради Меча ><)
Колкото до по-главната личност, Каладин... Неговата "специалност" не ми дойде като гръм от ясно небе, по-скоро изненадата се криеше в Шалан и нейната наставничка. Хм, разкритията при момичетата беше добър удар, Сандерсън xD. Не толкова това с истината за Пустоносните, по-скоро за техните умения...

Това обаче не е история само за трима души. Всъщност тук има едва ли не хиляди личности и много тайни за разкриване. Което ме кара да мисля, че тези Летописи ще изкарат още доста, доста... Няма да имам скоро възможност да погледна втората книга, за да имам представа дали ще позная, но на основата на първите 1022 страници...
По дяволите, та то имаше дори интерлюдии... някакви хора, някъде далеч извън главното действие, занимаващи се с какви ли не неща. Учени, търговци... убийци. (В един от епизодите за личности извън главното действие, "Рисн" си казах - "Аха, ето значи откъде си ти, малък разказ от "Епично""). Отделно имаме Ясна, Шутът, Сет, почти всички от тайфата на Каладин, синовете на Далинар, оня гадняр Садеас, кралят... и прочие, и прочие.
Това е огромен свят. Свят с много и различни раси, с много култури, с много езици. Точно както (сега като споменах "Епично" и се сетих) на един приключенец му се иска. Дай ми много езици за разгадаване. Много системи за управление. Много сложни имена, много карти.
Сандерсън е заложил на... всичко xD

Много пъти вече все сравнявам произведението с "Мъглороден". Постоянно ми се струва, че двете имат прекалено много общи неща. Първата книга не е при мен, за да си припомня точно какво казваше авторът, но като че ли беше, че е замислял Летописите още преди сагата за Мъглородните и така нататък... Ако беше така, то сигурно "Мъглороден" е било нещо като пробната версия на Летописите. Понякога все ми се струваше, докато четях "Пътят на кралете", че "Мъглороден" в този случай ще да е по-добрият му опит... главно защото действието там не се развива на толкова страници например...
Отново имаме подобна система за способностите и при двете произведения. Разликата е, че тук се разчита на скъпоценни камъни, а пък при "Мъглороден" - на метали. Понякога пък ми се струва, например сега, когато още мисля за последното видение на Далинар, че между двете произведения има още нещо твърде, твърде общо. Ако вземем тъмнината от видението на принца и я сравним с Мъглата... Ако Всемогъщия сравним с... Не, ако кажа с кой, някой ще хвърли своята последна книга от сагата за "Мъглороден" по мен, преди да я е дочел xD.

Това е историята на цяла една планета. История за битки, крале и рицари.
Безкрайна борба за оцеляване. Магически мечове и брони. Ценни скъпоценни камъни.
Бури, които рушат и убиват... и носят светлина.
Вече съжалявам, че следващата порция 1000 страници ми се отлага за неопределен брой години напред в бъдещето...
Между другото, сега ми е паднало да се чудя дали съм познала... Предполагам, че този на корицата е самият Далинар... с това наметало все пак.... Дано съм познала... Тогава ще си знам, че нещо не съм в ред с очите, щом бронята ми се вижда зелена xD