31 декември 2017

Любопитното от ноември и декември + книжните бижута на годината

Годината отмина и е време за един скромен опит за равносметка. Скромен, защото на някои участници им се искаше да наблъскат още и още, и още книги тук... но целта все пак трябва да е друга. Опитваме се да покажем само онези книги, които ще останат с нас много по-дълго от други. Със сигурност все нещо ще пропуснем, но...
Поне да започнем от акцентите при нас през последните два месеца.

Антология - "Шедьоври на разказа с неочакван край Т.2"
От една страна не мога да кажа, че тази антология е с по-слаб подбор, но от друга... точно на ръба си е. Понякога си мисля, че изпитвам смесени чувства, защото тук се говореше повече за смъртта по начин, по който празничното ми настроение не успяваше да възприеме съвсем. Хм... като цяло се смятам за доволна. Все още не срещам наистина неочакван неочакван край, но имаше много добри заигравки.

Ар Джей Паласио - "Чудо"
По някакъв начин смятам, че съм надраснала с много тази книга. Тя е чисто... човешка, както самата история непрестанно ни повтаря. И да, красива е, мила е, дори мога да я определя като невинна. Оги е прекрасно момче и светът, в който живее е добър. Авторката съвсем целенасочено иска да покаже света като наистина добър. И в това няма нищо лошо.

Брандън Сандерсън - "Душата на императора"
Тази книга е прекрасно преживяване за любителите на добре изграденото фентъзи. Историите на Сандерсън винаги работят, факт. Това е нещо невероятно и невъзможно, магично и вълнуващо, а страниците му дори не са толкова много! Удивително е как пленява, необяснимо.

Браян Маклелан - "Есенната република"
Никога няма да спра да се повтарям, че обичам своя "Старец". Винаги, когато ми посочите тази книга, ще чувате това от мен. Тамас, главният герой на Маклелан, е упоритото магаре, което ме спечели за тази поредица. Имаше и някои неща, които не ми се понравиха (малко повече - тук), но продължавам да обичам поредицата.

Елизабет Маси - "Версай"
Историята на Краля Слънце оживява, този път в книга, писана по сериал. Маси се е справила много добре с описването на случките. Очаквах, че ще е малко суховато, но стилът й се оказа много приятен. Доколкото забелязах, няма добавени сцени, а характера на героите и малкото лични мисли, които намират място в повествованието, са добре описани. Заслужава си да погледнете и сериала - актьорската игра е на ниво.

Елена Павлова и Петър Станимиров - "Пръстенът на нибелунга" 1 и 2
Тези книги са истинско произведение на изкуството. Без значение дали ги гледаме от стойността им като текст или имаме за пример прекрасните илюстрации. Това е нещо, което с радост бих поискала като подарък или сама бих подарила. Това са книги, които едновременно вълнуват и вдъхновяват. От тях се носи истинска мелодия.

Катрин Макгий - "Хилядният етаж"/"Сияйни висини"
Общото ни мнение се върти около думи като "тийн-чиклит" и "футуристична сапунка". Общо взето сюжетът в книгите е положен на максимата "обичам го, но не мога да съм с него и понеже ме е яд - ще се надрусам" и "обичам него, но сега той не ме обича и ще тръгна с друг, но после...". И въпреки, че солим твърде много, сме сигурни, че двете части биха допаднали на любителите на романтичните триъгълници и петоъгълници, а и на предпочитащите тийнейджърски любовни терзания. Плюсът на книгите е нетипичната обстановка, където се разиграват иначе типичните драми.

Марк Лорънс - "Принцът на глупците"/"Ключът на лъжеца"
Лорънс продължава да радва с историите си за Разделената империя - този път главен герой е един красив принц, събрал всички пороци и слабости на човечеството, примесени с хумор. А пълната му противоположност - верен и смел викинг, ще е неговият партньор в опасното и нежелано (за единия) пътешествие. Книгоядците са ви приготвили ревю за първата част и цитати от първа и втора книга.

Милен Русков - "Възвишение"
В романа най-много ми допадна, че автора не поставя велики цели на героите си. Революцията е представена от гледната точка на обикновени хора, които не участват в най-значимите събития, променящи историята. Но са част от цялото, от подготовката, от масата, която е движеща сила. И това прави нещата по-реални и близки, отколкото всеки велик герой би успял да ни накара да ги почувстваме.

Патрик Ротфус - "Името на вятъра"
Доста приятна книга, макар че авторът е твърде подробен. Това наистина си е неговото мото, няма лошо и така нататък, но има моменти, в които започва да изморява читателя си. Като цяло в първата част на тази история, тоест - в тази книга - ние не стигаме кой знае колко далеч. Светът едва сега започва да се развива... а историята на героя е едва на половина, защото много държи да ни разкаже какво е правил дори през по-незначителните дни от живота си. Хубаво е, че Ротфус всъщност е много сладкодумен. Още малко - тук.

Рене Ахдие - "Розата и камата"
Общото мнение за тази книга е, че се оказа слабо продължение на "Гневът и зората", която много харесахме. Втората част обаче има доста проблеми - нахвърляни отгоре-отгоре сцени, без да се задълбочи историята и използване на изтъркани похвати. Романтиката също се оказа слаба - сякаш Ахдие ни съобщаваше факта, че главните герои се обичат, за да не го забравим случайно. Имаше и интересни моменти въпреки всичко - някъде към 200+ страница.

Стивън Кинг - "Дългата разходка"
Виждам тази книга като едно интересно психологическо изследване... в стила на Кинг, разбира се. Тук не става въпрос дали наистина е физически възможно, а се проследява... ефектът. Малко по-подробно - тук.

Тери Пратчет и Нийл Геймън - "Добри поличби"
Една от най-силните книги в този жанр, на която съм попадала. Смях се и се забавлявах страшно много. Това е толкова стопляща и толкова весела история, че ми е трудно да си представя как може да не е добила вселенска популярност. О, може би задето някои определени типове са ядосали Небето и Ада малко повече, отколкото трябва...

Чарлс Мартин - "Планината помежду ни"
Добре де, време е да си призная, че малко плаках на тази книга. Първоначално не вярвах, че изобщо ще ми хареса. Не мога да кажа какво всъщност ме привлече към нея, но не съжалявам и за миг, че срещата ни се осъществи. Тук има топлина и смирена обич, които изглеждат истински и неподправени. Дали го чувствам така просто защото книгата е дошла при мен в правилното време... кой може да каже? Още малко за нея има и тук.

~~~

Дойде време и за другата част от поста, а именно - най-доброто, което сме прочели през годината! Извинете Книгоядец~ за малко нескопосаната работа в слагането на книги в етажерката - представата беше съвсем друга, но, уви, резултатът както винаги е далеч от истината... Все пак поне една от целите е изпълнена - не искахме да ви представяме някакъв сух списък, тъй че хвърлете по едно око просто на кориците. За много от книгите (че май и за всички?) има ревюта в блога, които може да намерите тук.

21 декември 2017

Когато животът ти зависи от непознат...

Неотдавна бях на кино, а едно от най-любимите ми неща, преди да започне филма, е това да си набелязвам други филми за гледане. Така за първи път се сблъсках със заглавието "Планината помежду ни". Гледайки този първи трейлър си мислех с досада как това е поредната ненормална история за единствените оцелели в нечовешки условия, накрая на света (може би дори на Еверест, толкова диво и студено изглеждаше). И как и двамата ще извадят по едно невероятно скрито качество, ще надминат всички човеци, ще се спасят и накрая, по холивудски, ще останат завинаги заедно и щастливи.
По принцип нямам нищо против този тип филми. Много от тях са вдъхновяващи, дори и да повтарят досадно познати сценарии. Идрис Елба и Кейт Уинслет изглеждат като силна водеща двойка. И все пак нещо ме отказа да гледам филма.
Не след дълго из книжарниците се появи първоизточникът на тази история. И нещо ми подсказа, че няма да сбъркам с тази книга.
Сега, когато прочетох "Планината помежду ни" (издателство Бард, 2017), имам още по-сериозни съмнения към филмовата версия. Като се започне от това, че са сменили имената на героите (какво, по дяволите, му е лошото на това да те лекува доктор Пейн, за да трябва да го преименуваш на Бас?!), мине се през това, че жената очевидно има по-голяма уста и повече роля във водачеството (по дяволите, не всички жени на тоя свят знаят само да крещят и мрънкотят, защо този тип държание трябвало да ни прави да изглеждаме "силни" и "самостоятелни"?!) и се стигне до откритите преиначени случки.
Осъзнавам, че всъщност съдя за целия филм само от един трейлър, но наистина не ми хареса какво виждат очите ми. Книгата си има своите малки недостатъци, за които първоначалното ми мнение се оказва вярно, но само как се опасявам, че са я провалили в толкова други отношения...

"Планината помежду ни" е история, разказвана ни от името на Бен Пейн - хирург травматолог и любител планинар. Откриваме го заседнал на летището на път за вкъщи. Чакайки с надежда да се отвори поне една възможност да се прибере, той се запознава с Ашли - млада журналистка, опитваща се да стигне до годеника си и сватбата им.
Когато не остава никаква възможност самолетите да излетят тази вечер, Бен, донякъде случайно и донякъде не, попада на един пилот с малко частно самолетче, готов да го откара до вкъщи. Докторът кани Ашли да се присъедини към него, за да може тя да стигне до мечтания си най-важен ден.
Но самолетът катастрофира насред най-дивата пустош, част от националния парк Юинтас - планини, гори и хиляди километри недокосвана от човека дива природа. Не могат да изпратят сигнал за помощ. Ашли е със счупен крак. Нямат нищо. И никой не знае, че изобщо са тръгнали, защото полетът е частен, поради което отпада условието за регистрирането му, а и по принцип не би следвало на този самолет да има пътници. Ашли и Бен са сами.

Безспорно това изглежда като холивудска драма на оцеляването. Двама души с точните качества и възможности, които ще им помогнат да оживеят насред катастрофата. Журналистката, въоръжена с абсолютното хладнокръвие и смелост. Докторът, който в същото време е и планинар - какъв по-голям късмет от това? Пък и даже е бил скаут, и то добър... Ако се замислиш, нагласена работа от всякъде.
Чарлс Мартин е изключително последователен като автор. Описва всяка подробност и всяка стъпка, точно както човек би написал наръчник за оцеляване. И най-интересното от всичко това е, че този стил хич не пречеше на историята. Защото в историята не присъстваше единствено моментът с ненадминатия човешки дух. Да, Бен правеше всичко възможно, за да спаси Ашли, беше съвършеният доктор, стараеше се да бъде несломим във всяка трудност. Но Бен си имаше и друга страна, ранима и човешка страна, нежна страна. Неговият навик да записва на диктофон мислите си, които после съпругата му да може да прослуша (старо обещание между тях двамата), ни показва съвсем друга страна на историята.
Сред снеговете и непоносимия студ спомените бяха надежда, носеха нежност и обич. Носеха огън, носеха сила. Може би рядко чета книги за любовта и затова съм толкова изненадана, но в тази книга има толкова топлота, вярност и мечти, че на моменти и аз като Ашли се чудех изобщо възможно ли е това, наистина ли има такива хора. Всяко съобщение на Пейн към съпругата му беше неподправено искрено, красиво, може би дори приказно, но въпреки всичко истинско. Реално. Възможно.
"Планината помежду ни" е история за оцеляването, да... но за мен по-скоро ще остане най-вече като история за обичта като нещо истинско. Онази обич в малките неща, в ежедневието и в мечтите. Онази, която вдъхновява и която те води и отвъд реалността. Нещо толкова топло, че всъщност разбива сърцето ти, когато прозреш истината в края.
И все пак... натрошените парчета от сърцето ще се слепят отново. Могат.

20 декември 2017

Цитати: "Ключът на лъжеца" от Марк Лорънс

Студено е, а принц Джалан отново навестява блога. Този път със зимен фон зад себе си и нови мъдрости! :D И въпреки че не му е до коледни шапчици и празнуване, не губи чувството си за хумор.
"Ключът на лъжеца" (Бард, 2017) е в превод на Иван Иванов. Линк към ревю на първата част на поредицата може да погледнете тук, а цитати от нея - тук.
А сега, без да има гадни спойлери от първа част, може да хвърлите едно око и на същността. :)

Изглежда, всички онези месеци на слизане до пристанището и мръщене срещу лодките ме бяха направили по-добър моряк. Не повърнах, докато не се озовахме толкова далеч от брега, че вече трудно различавах израженията на изпращачите ни.

Една лъжа може да достигне по-дълбоко от силата или мъдростта.

Най-добрите лъжци винаги казват истината - само дето избират коя част от нея.

Думите са в най-добрия случай нескопосани инструменти, прекалено тъпи за деликатни задачи.

Задълбочиш ли се достатъчно навътре в който и да е човек, ще намериш уплашено малко момченце или момиченце, което се мъчи да излезе. Въпросът е само колко надълбоко трябва да ровиш, за да го намериш - а също и какво всъщност плаши това дете.

- Светът се оформя от копнежите и страховете на човечеството. Война на надеждата срещу ужаса, водеща се на някакво дълбоко ниво, което самият човек е направил податливо, макар отдавна да е забравил как. Всички хора и техните дела стоят на глинени нозе, в очакване да бъдат оформени и преоформени, изковани от страха в чудовища от тъмните дълбини на всяка душа, чакащи да разкъсат света.

- Можеш да получиш или тази монета, или най-ценния съвет, който имам, нещо, което ми беше казано от един мъдрец и което не съм споделял с никого.
При тези думи Снори се обърна и ни изгледа, повдигнал вежда.
- Е? - попитах.
Хенан сбърчи чело, взирайки се първо в монетата, после в мен, после пак в монетата.
- Ами, ще... - Посегна, после дръпна ръка. - Аз ще... такова, съветът - избъбри бързо, като че думите му причиняваха болка.
Кимнах мъдро.
- Винаги взимай парите.

Ако в безнравственото поведение има нещо, което да не понасям, то е да не съм част от него.

Това им е проблемът на тези затънтени селца - всъчки в тях са докачливи. Готови са да скочат на мига и да те изкормят. Това, разбира се, е свръхкомпенсация, задето живеят в мразовити колиби на негостоприемен бряг. У дома щях да го наругая в очите... добре де, в окото... и да оставя половината дворцова стража да ме удържа, докато другата половина го изхвърля с бой от града. Но проблемът с приятел като Снори беше, че той приемаше всичко за чиста монета и щеше да помисли, че наистина искам да защитя честта си. Доколкото го познавах, щеше да стои отстрани и да ръкопляска, докато дивакът ме корми.

Най-важното, когато отричаш, че мамиш, е да продължаваш да говориш - и да не млъкваш, докато разговорът не се отдалечи толкова от корените си, че никой от слушателите не помни каква е била първоначалната тема на спора.

Хубаво е да си по-бърз от онова, което те гони, но всъщност при бягането най-важното е да си по-бърз от най-бавния преследван.

Децата носят своите крехки мечти пред себе си, в двете си ръце, чакайки светът да ги спъне.

Тичах, а подир мен се носеха чужди животи и мечти, и всеки път, щом забавех ход, те ме настигаха и се развилняваха около мен, за да изпълнят нощта, и ми се налагаше да газя сред образи, миризми, спомени за докосване, борейки се през цялото време да не ме завлекат надолу и да ме потопят в някой от онези безкрайни сънища, които ме тормозеха по пътя ми на юг.

19 декември 2017

Би умрял за страната си, но...

Кръгът се затвори. Пътят е извървян и битките са приключени. Завинаги или не, кой би могъл да каже? Но светът е променен и промяната води началото си от човека, посмял да се изправи срещу своя крал, за да постигне мечтата си за република.

Преди три или четири години, не ги отброявам, издателство MBG Books изненада феновете на фантастичните приключения с първата част от поредицата "Барутният маг".
Бях силно впечатлена от "Кръвен обет". Красива корица, привличащ цитат, обещания за магии и силни герои. Не останах разочарована, въпреки че би следвало да не съм доволна от някои общи черти на книгата с, да речем, "Мъглороден" на Сандерсън. Браян Маклелан ни представя една алтернативна вселена на нашия собствен свят и я населява с нови и не толкова нови типове магьосници. Имаме Привилегировани, които владеят стихиите, имаме и Барутните магове, чиято сила идва от вдишването на барут (което действие аз все още наричам "напушване" xD). Имаме и междинната донякъде версия - Чудаците, които имат различни чудати способности като перфектна памет, усещане на лъжи и прочие полезни за всекидневието неща. Действието се развива в сравнително развит свят - големи, модерни градове ала "индустриалната революция" (имам чувството, че Адро би следвало да е Париж или нещо такова). Атмосферата е мрачно викторианска и с вкус на тайни подправки - изненади. И не на последно място имаме и готини образи. Никога не бих могла да скрия симпатиите си към фелдмаршал Тамас (по моему - Стареца) - той е проклето гадно магаре, което постъпва правилно, но и често има толкова странно конфузни ситуации, че няма как да не те забавлява. И винаги е "прекалено стар", преди да се впусне в бой с многочислен противник, обикновено сам. На Тамас приписват божествени и ненадминати качества, а той често е толкова земен.
Досещате се, образът несъмнено е представен в малко романтичен стил, но просто притежава най-голямата притегателна сила от всички останали присъстващи в книгите, които буквално си живеят в сянката на фелдмаршала. Аз всъщност нямах против.

Докато във втората книга, "Алената кампания", нещата изглеждаха като да се влачат безкрайно, в третата, "Есенната република" разбрах на какво ми напомня цялата тази история с въстаналия народ, убил краля си и стремящ се към революция... ами... Точно на Париж.
Докато в първата книга се запознавахме чинно с действащите лица, нататък се развихри войната и политиката. Някои неща ме караха да се замисля дали историята стъпва на по-реални събития, други неща ме караха да се отегчавам, защото определено имаше отегчителни места. В тази поредица няма невероятни изненади, няма спиращи дъха обрати. Наистина прилича малко на книгите на Крис Бънч за Краля-маг - най-безкрайната военна кампания, описвана в книга, за която си спомням. Тоест - тя е за хора, които имат предпочитания към съвсем леко по-сухата фентъзи материя и биха се радвали много на повече старание, хвърлено във военните кампании, отколкото в което и да е друго. Сигурна съм, че има и такива хора.
Въпреки всичко има нещо, което прави Маклелан приятен за четене. Може би е най-вече Тамас, може би е погледът към магията, а може и да са елементите, с които допринасят останалите герои. Ка-поел и нейната чудновата вуду магия, готвачът Михали, инспектор Адамат и неговата феноменална работа ала Шерлок Холмс, Олем в надпреварата му по инат с Тамас... Като за дебют, Маклелан има какво да даде, а и ще има какво още да усъвършенства. Безспорно трябва да работи за развитието на второстепенните си персонажи. Със сигурност, ама много сериозно, трябва да стане по-смел във връзките, които създава между героите си изобщо. Постарал се е по някакъв начин да събере различни двойки, например, но не развива любовта им, едва припарва до темата, сякаш е изпитвал ужас от нея. Това малко натъжава. Щом не смееш да пипаш в тези чувства, поне не дразни феновете с тях, човече xD. Никога няма да простя за това, че оставя Олем през няколко страници буквално в нищото. Сякаш започва една идея и изведнъж се сблъсква с осезаем ужас и сме дотам. Не може така!
Има и някои теми, които се нуждаят от по-мащабно развитие - все пак, колкото и човек да се радва на войни, разгърнати на хиляда страници, само това идва малко... прекалено. Пример: Магията на Нила, която беше по-различна от тази на всички останали - откъде е, защо е? Кой да ти каже... Явно просто така е по-яко. Можеше да се отдели време за това между многото политика и военна, така да се каже, прецизност, изобщо нямаше да навреди.
Аз все пак продължавам да изпитвам силните си топли чувства към тази поредица. Всяка нейна част беше нещото в последните години, което чаках покрай Коледа с нетърпение. Сега ще ми е мъничко празно от една страна, но и ще се радвам, че кръгът и пътешествието са намерили своя край. Трилогията е една от ония, които трудно се препоръчват, но пък... аз все пак винаги ще опитвам. Искам да си намеря другарче в обичта си към Стареца!

03 декември 2017

С мечти за Коледа~

Коледа ще дойде, а какво е такъв празник без книгите под елхата? По този повод сме приготвили отрано едни типично нашенски книжни предложения, които може да ви дадат идея за подарък. Списъците са си много дълги, така че решихме да се ограничим с прочетеното от нас тази годинаПредлагаме ви идеи за разнообразни по жанр книги, с които може да зарадвате себе си, или някой друг!

Започваме от малко мрачните неща, но тематиката ни почти през целия месец ноември бе такава, тъй че... "Принцът на тръните" от Марк Лорънс (издателство Бард) ще се хареса на любителите на мрачното фентъзи с доста приятен (е, зависи от настройката и гледната точка) хумор. В подобен мрачен стил смея да отбележа като препоръка и Матю У. Стоувър - "Героите умират", "Острието на Тишал" (издателство Колибри) - кървава история, граничеща с фантастичното, за съжаление явно подценявана от публиката, което е наистина, наистина жалко, защото със сигурност би спечелила сърцата на почитателите на по-суровите истории.

Ако си търсите още фентъзита и фантастика, можем да изброяваме с дни, все пак това ни е специалността, но ограничавайки се само до прочетеното тази година, е невъзможно да не бъдат посочени двете книги на Робърт Дж. Бенет - "Град на стълби", "Град на остриета" (издателство Бард). Трудно ще ме откажете да не ви препоръчам тези книги, много трудно! Много вдъхновяващи, смесващи фантастиката с фентъзито, срещата ми с тях беше изненадваща глътка свеж въздух... трябва да бъдат прочетени от повече хора, трябва! xD
Някак си не бива да прескачаме и заглавия като Стивън Диас - "Елмазеният дворец" (Артлайн) - нещо не чак толкова изненадващо и различно, но все пак приятно.;
Мартин Колев - "Софийски магьосници" (Сиела) - да, несъмнено не чак толкова оригинално, колкото им се иска на мнозина, но също много приятно и по някакъв начин стоплящо.;
В. Е. Шуаб - "Четирите цвята на магията" (Емас) - чудесно заглавие, отново включващо магьосници и магии, много добре представено и подредено.;
Даниел Уолъс - "Мистър Себастиян и черният магьосник" (Артлайн) - една от изненадите ми за годината, мистерията определено си я биваше, особено при положение, че очаквах нещо съвсем друго като история. Например... някаква романтика... защо всъщност...;
Ърнест Клайн - "Играч първи, приготви се" (Интенс) - една от книгите ми фаворити за годината. Просто докосва сърцата на всички геймъри и вече поотраснали такива, пък и не само. Това си е цял алманах за поп културата. Имам и друг стимул за вас - догодина очакваме и филма!;
Стефани Гарбър - "Каравал",  Клифърд Саймък - "Резерватът на таласъмите" (Бард), Айзък Азимов - "Фондацията", Лави Тидхар - "Централна станция" (Бард),
Клер Норт - Първите петнайсет живота на Хари Август (Сиела),
Дейвид Мичъл - Облакът Атлас (Прозорец),
Елена Павлова и Петър Станимиров - "Пръстенът на Нибелунга" (Кибеа)...
(Наистина ни трябва пост изключително и само за фентъзи и фантастика, нали... Споменах ли, че MBG Books май-май замислят третата книга на Маклелан? ♥)

"Музата" от Джеси Бъртън (Сиела) е история за миналото и бъдещето, които се преплитат. Лятото на кървавата гражданска война в Испания дава повод за мистерия, която ще се изясни години по-късно в Лондон. Бъртън пише историята си така, както един художник рисува картина - цветовете и усещанията, които предлага, са в изобилие. А ако отгърнете книгата ще видите, че изобразителното изкуство стои наистина в основата на всичко.
Ако сте се настроили за някое разтоварващо четиво, не подхващайте "Красиви и прокълнати" от Ф. Скот Фицджералд (Ентусиаст) - история за... живота на двама души. Те не се борят за някоя кауза, не са новатори... те са просто обикновени и живеят обикновен живот. Именно заради това е толкова лесно да се асоциираш с тях. И толкова трудно да преглътнеш книгата, защото тук реалността на ежедневните сътресения не може да бъде изолирана.
И, споменавайки Фицджералд, трябва да погледнем и "Един последен поглед" от Джеймс Олдридж (Ентусиаст), където писателят е в главна роля, заедно със своя приятел и противник Ърнест Хемингуей...
В "Тайната история" от Дона Тарт (Еднорог) група колежани извършват убийство. "Тайната история" не е роман за самото плануване и извършване на това действие, а най-вече за причините и последствията от него. Дона Тарт умее да гради сложни образи и да прави историята си заплетена, дори когато още в самото начало разкрива престъплението.
Ако ги срещнете някъде по пътя и се зачудите, все пак дайте шанс и на Кормак Маккарти - "Пътят" (Пергамент Прес) и Даниел Кийс - "Цветя за Алджърнън" (Кибеа). Водят се фантастика, но всичко в мен крещи да ги сложа точно тук, въпреки това.

В началото може да ви се стори, че историята на "Библията на Дявола" от Рихард Дюбел (Ентусиаст) е възможно да се развие по хиляди и хиляди начини. Предположенията са толкова много, че не е сигурно какво се очаква да има в тази книга. От този лабиринт се излиза, оформя се една ясна цел, но малко неща остават сигурни.
В тази "несигурна" част от този дълъг (и кратък) списък ще поместим и книги като трилогията на Луис Монтеро за Търсачите и книгите на Матю Райли (всичките са на издателство Бард) - за истински откриватели... и за Индиана Джоунс.
Някак си струва да споменем и Марк Фрост - "Тайната история на Туин Пийкс" (Бард), която е обсебваща, дори да не помниш много от сериала, самата истина... а и изданието е такава красота!
За Стивън Кинг май дори няма нужда да ви подсещаме...
Любителите на по-кратката форма (сиреч - разказа) да не пропускат "Шедьоври на разказа с неочакван край" (вече два тома) от Пергамент Прес! Докоснете се и до българското - защо не с "Машина за истории" (Литус)? Защо не с някой от сборниците на клуб "Лазарус"? Аз си мисля, че всеки би намерил нещо за себе си в тях.
И, щом ще говорим за българското... ами че "Възвишение" (издателство Жанет-45)! Осъзнавам, че вероятно тази книга е навсякъде, но... е невероятна, и това е най-слабата дума, която може да му хрумне в такъв момент...

А накрая и щипка хумор...
"Фадър наш" от Манос Вуракис (Колибри) - Ето ви едни идеи как да се осъвремени християнството от самия син на Бог... не, не от Иисус, а от другия му син... Вуракис подхожда към темата едновременно със смях и сериозност. Осмива остарелите догми, медиите и съвременните привички на обществото.
И ако случайно не си знаете още - Тери Пратчет веднага в библиотеката! xD
"Добри поличби" на Пратчет и Нийл Геймън (Прозорец) е едно от най-свежите комедийни фентъзита, които ми се случи да срещна тази година и безспорно е част от фаворитите ми за целия период. Комбинацията е фантастично-небивала!

И още по-накрая и послепис~
За много от книгите през времето сме писали това и онова - всичко можете да намерите в акуратно (надявам се) събрани линкове тук.