30 април 2019

"Търгът" и омразата

"Какво нямаш, когато имаш всичко?

Когато двама обикновени нюйоркски младежи получават неустоимо предложение от загадъчен и страховит мъж, не предполагат, че това ще ги запрати в кървава плетеница от власт, пари, хазарт, алкохол, наркотици и секс.
Посрещнати в имението на ексцентричен милиардер с мъгляво минало, легендарно настояще и извратен вкус, Джим и Джак се сблъскват с пищни партита, смъртоносни правила, жестоки наддавания - и предстои да разберат цената да останеш себе си... или да се промениш завинаги."

"Търгът" е втората книга на Алекс Гор на българския пазар, като този път авторът работи без посредничеството на издателство. Докато първата книга ("Кубът", Фабрика за книги) е по-скоро в жанра на научната фантастика, то "Търгът" е в съвсем друга крайност, която ми хрумва да нарека "реализъм", дори и да не е съвсем вярно. Това е книга за онзи свят на "големите пачки", напълно унищожен от коката, насилието и омразата. Унищожен до степен, в която имаш чувството, че нещата са нереални и твърде гротескни дори за един роман. Това е книга, съвсем наистина пропита с омраза, кръв и жестоко насилие. И всичко това в името на истината... от която никой изобщо не се интересува.
"Търгът" е роман, който хапе, просто защото всичко в него е омраза и желание за власт, и унищожение. Теми, разисквани много пъти, в много книги, по много начини. Не е важно доколко оригинална е или не е тази история, нейната цел (ако изобщо можем да говорим за цели и такива неща тук) е сякаш да свидетелства за грозната, унищожителна и зверска природа на човека, обладан от зло. Злото, което те преследва тогава, когато искаш или си принуден да промениш света около себе си, за да ти е добре (а за останалите - Потоп). А дали е само това? И дали "само любовта е способна да промени всичко", или...
Доколкото виждам от думите на автора в края на книгата, моят светоглед е коренно различен от неговия, също както и вижданията и разбиранията ми по основните теми на книгата - любовта, омразата и прочие. Това може и да ми пречи да оценявам романа така, както се очаква. Може би се отвращавам и възмущавам повече от необходимото на редица пресилени (поне за мен) елементи. Не ми допадат например порнографските детайли, тъй като редица от тях бяха сякаш нарочно засилени, а всъщност бяха ненужни. А и много млади български писатели сякаш натъртват на подобни сцени, сякаш смятат, че сексът едва ли не ще спаси действието или нещо такова. Без такива страници роман като "Търгът" трудно ще съществува, признавам, но пък точно заради тях или заради начина, по който са описани действията, книгата е някак пошла и губи част от стойността си в моите очи.
Всъщност, след като започнах с бележките тип "Любител читател разбира от всичко по малко", нека си излея душата и за разни други неща:

- Стилна корица с един единствен проблем - шрифта на заглавието. Трима души, освен мен, на пръв прочит прочетоха "Гъргът";
- Лично аз никога не бих избрала имената на главните действащи лица да са Джим и Джак. Така и никога не можах да свикна да се ориентирам кой е Джим и кой е Джак. Всъщност, за това може и да е спомогнало още нещо - дали заради липса на редакция или пък напротив - заради много голяма редакторска ножица - имаше голяма доза неуточнения. Кой на кого какво казва, кой на кого какво прави... Заварваме някой (кой?!) да прави нещо на някого... Постоянно неясноти относно кой къде се намира, времето минава, без да сме разбрали как, какво и къде... Въобще, схващате ми мисълта. Човек не е нужно да маха абсолютно всички уточнителни изрази от един текст... аз може да съм само любител редактор, но бих препоръчала да се внимава с тази работа с ножиците;
- Виждам известни проблеми при оформянето на текста (специалистите да ми простят, не мога и не искам да работя с термини). Имаше странно сложени абзаци, много често при пряката реч, които само накъсваха думите по малко изнервящ начин;
- Говорейки за редакцията, също бих препоръчала и малко работа по описанията като цяло. Имаме добри диалози (макар че, признавам, понякога са малко отнесени или помпозни като на филм, а някой биг бос като Би, примерно, не би говорил чак така префърцунено. А някои са леко дебилни поради факта, че са ненужно описателни за дадената сцена, ако пренесем това в реална ситуация, никой просто не би говорил така), но една идея по-слаби описания. Не толкова на заобикалящата героите среда, колкото може би на действията им. С изключение на порнографските сцени и част от тези с насилие, другите могат да бъдат изградени и по-добре.

Иначе книгата има широк обхват. Казвам го в смисъл, че описва голям спектър от най-различни чувства, дори да са предимно в черната гама. Така, дори и да разкриеш тайните на Боса и на Търга рано, това не ти пречи да си причиниш (ако смееш) целия този пожар от опасна злоба. И поздравявам автора за написването на романа, защото за себе си знам, че никога не бих написала нещо за чистата омраза, тъй като преди всичко виждам света изключително положителен и... любвеобилен (?), стига да сравнявам възприятията си с тези на героите, обитаващи "Търгът". Трудно ми е да кажа, че омразата е силно чувство в мен. Но за героите от "Търгът" тя остава единственото истинско нещо. Аз ще продължа преди всичко да ги съжалявам, задето за тях щастието все се изплъзва от рулетката на живота.

~~~~
Други, за които се сещам сега, поглеждайки книгата:
- Като верен аниме фен да попитам: гледали ли сте Kaiji? Брутално грозна анимация, впрочем, но да се обърнем към историята - едно младо, глупаво и бедно гаменче, попада в лапите на безскрупулен и отвратителен мъж с много пари. Кайджи е принуден да играе в редица ужасяващи и садистични игри на късмета, в които, уверявам ви, не се залагат само чипове и стотинки. Ако ви се догледа "Търгът" в цветни краски, то това е най-близкото възможно, което можете да си набавите. Макар че идеите са представени съвсем малко по-различно, цялостната атмосфера няма да ви разочарова.

25 април 2019

За Стъкления/Glass (2019) и 2 загубени часа от живота

От доста време не съм писала пост и се завръщам, за да разкажа как загубих 2 часа (и 9 минути) от живота си в името на Джеймс Макавой в ролята на... Денис, Бари (и т.н. и т.н. и т.н) и най-вече на... Патриша! Затова, пишейки този пост, да знаете, че...
Два часа от живота пропиляхме с другия книгоядец, която не беше гледала "Неуязвимият" (2000), но изглежда не срещна проблеми с навлизането в историята, така че не е страшно и да се пропусне един филм. За "На парчета" обаче не съм сигурна дали ще излезе нещо, ако го пропуснете. Всъщност, за мен така или иначе е по-добре човек да гледа тия два филма, отколкото този.
Преди да започна да мрънкам, все пак искам да кажа още нещо за онези два филма - интересна идея както при "Неуязвимият", така и в "На парчета" (2016), плюс нестандартен подход към поднасянето на историята. И все пак това и там не беше напълно достатъчно. Тези идеи имаха потенциал да се развият, особено тази в "На парчета", и не го казвам само заради видимите ми пристрастия към Макавой. "Стъкленият" имаше потенциала да ги доразвие и да направи с тях онова, което заслужаваха историите им. Да, ама не.
Исках да е гърнето с похлупака на тези два филма. Признавам си, че не съм очаквала да се сготви манджа, достойна за възхваляване, но все пак Стъклото изглеждаше добре и на нивото на предишните два, поне по трейлър. Всъщност не беше и чак толкова зле в началото и в средата - казваш си просто "ей, гледай го филмчето бе, има си недомислици, ама става, гледа се... ПАТРИШААА! ♥". Обаче с този край? Не. След като съм видяла тоя край, просто не мога да продължа да смекчавам това, което ама за нищо не става.
Нека се върнем на началото - окей, всичко върви добре, макар и бавно (то целия филм си е доста бавен като цяло), докато не затварят героите в психиатрия (това го има в трейлъра, ей, не се брои за спойлер!). От тук нататък всичко се обърква и определено не аз не съм в ред.

Идва времето на спойлерите! Ама на многото много спойлери. Направо целият филм. Като е спойлер, да си е баш спойлер. Имам нужда да си обоснова тезата колко точно смотан е този филм.

Може и да пропусна някои моменти, тъй като пиша този пост ден след като съм си загубила минутите от живота. Извинявам се на себе си, ако не успея да пресъздам пълния блясък на хвърлените на вятъра пари (не моите, а на всички онези, които са участвали в направата на този филм. Хора, стегнете се и не правете повече така).
Тъй, по-горе стигнахме до момента с онази психиатрия с мадамата, която виждате ли, трябва да излекува главните герои за отрицателно време, защото иначе няма да има повече шанс да бъдат излекувани (?). Абе къде е персонала изобщо? Двама човека на кръст и не могат да смогнат милите, а уж пазят някакви откачалки. Окей, това и в България може да се случи, не всеки би искал да работи тази работа все пак. Ама изглежда и не само с персонала има проблем.
Нека кажа и по нещо за залавянето на героите. Героя на Брус Уилис можеше поне да държи на това, че все пак е герой, освободил невинни заложнички от някакъв психопат и не е никакъв неуязвим Наказател, за който пишат насам-натам из интернет. Все пак процес изобщо нямаше, откъде накъде ще затварят "невинен до доказване на противното" в лудница, защото според някаква специалистка така трябвало? На всичкото отгоре идва сина му и за да измъкне баща си, разказва някаква безумна история, на която никой не вярва. Пич, затварят баща ти в лудница?! Ей така, заради това че са го хванали с откачалката, та и той в кюпа. Ми разгласи случая, понапъни се малко, чак пък да е невъзможно, не е.
После - абе тука пазачи има ли, няма ли... охрана някаква? Чакаме да дойде полицията, докато онези си бягат спокойно и никой нищо не може да направи. За извънредни случаи поне хора не държат ли, все пак всичко може да се очаква от някакви откачалки, най-малкото пък да се опитат да избягат. Жалко, че си нямат и чистачка, да ги подгони и да ги прибере ония бегълци. Но окей, нямат хора, идва все пак някаква полиция, но без никакви оръжия за защита. В американски филми се стрелят и за по-малко, сега ми намерили време да побутват нежно агресивни пациенти. И чак накрая след не знам колко време идва някакъв, който прострелва един от героите - браво бе, сега се сетихте. Досега галихме с перце, за да не ги нараним, после започваме кой да го стреляме, кой да го давим. А сина на героя на Уилис се размърдва чак като удавиха баща му.
Нека не пропусна и помпозните реплики, които са ама толкова на филм, че отдавна не съм виждала някой да вкарва такива в сценария. Ала "само истинската любов може да го спаси, трябва да ми помогнеш", казва супер специалистката, която уж лекува, на похитеното още в "На парчета" момиче, да била спасила с любовта си героя на Макавой?! Добре че не разиграха много тази карта.
Та така, разбираме, че работата на докторката всъщност е да се грижи хората със свръхестествени сили да не си живеят спокойно живота и по възможност да ги премахва тихомълком. Малко в повече ми дойде, не за друго, а просто защото убиха интересните персонажи и изглеждаше така, все едно още филми ще се правят, което не ми се понрави.
А Стъкления успял да уреди цялата тази сага да се предава на живо, за да могат колкото се може повече хора да видят и да разберат за съществуването на хора със суперсили, за да преоткрият себе си. Накрая похитеното момиче, противния син на героя на Уилис и майката на Стъкления се хващат за ръце (това усещане за обединение между тях е много късащо нервите), и виждат как промяната в света идва. Чакайте сега да си представим една реална ситуация със средностатистически човек във Фейсбук например. "Я, предават нещо на живо. Това реклама за нещо ли е? Това не бяха ли ония лудите от телевизията... избягали са от лудницата?! И един тича като животно из парка, колко ги друсат в тая клиника бе? Що няма полицаи... Ооо, много е дълго, ще скролна надолу." и не вярвам да си каже "Йеха, гледай ги тия, аз също имам суперсили!". Тези със суперсилите или вече си мислят, че ги имат, или изобщо няма да се сетят, че ги имат. Дори Хари Потър има повече сила да накара хората да скачат с метли от блокове.
Оценка: 4/10. Ако бях дала по-малко, това ще значи, че с нещо съм се ядосала. Не съм се ядосала. Този филм е прекалено смотан, за да изкопчи такива емоции от мен. И смотан си е точната дума, няма да намеря по-добра. + Патришааа! ♥ Обмислях към средата дали заради Макавой и неговата Орда да не дам 6, но това е специалната ми оценка, този филм определено не я заслужава.