"Баба Марта и месеците" [Сиела, 2019] е първият авторски труд на преводача и писател Слави Ганев. Заемайки по равно и от фолклора, и от собственото си въображение, авторът ни предлага да се запознаем с дядо Време, баба Година и техните деца и другари, и чудатите им истории. Всичко това - от името на "благият разказвач край огнището от старите времена", както поне аз го възприемам. Книгата съдържа още и няколко чудесни черно-бели илюстрации на Дамян Дамянов, което си е една голяма похвала, казано от мен (искрено съжалявам, но в 70% от случаите не харесвам творбите на този художник. Например - корицата ми е по-скоро отблъскваща. Прилича на мома, покосена от чума в начален стадий на разложение. Може пък и това да е идеята, но човек би си отговорил на въпроса "Защо, аджеба..." чак в самия край на книгата. И това не значи, че корицата е започнала да ми харесва).
Трябва да си призная, че очаквах от "Баба Марта и месеците" нещо като сборник от фолклорни предания, преразкази по слухове и дори може би камара бележки под линия, по които, струва ми се, Слави Ганев по принцип си пада малко зарибен. Знайно е, че аз не чета предварително за книгите, които решавам да си взема, освен малкото, което може да се намери на задната корица. Затова "Баба Марта и месеците" се оказа донякъде и изненада. Историите са кратки, наречени са "притчи", всяка от тях е история за героите на времето - месеците, Времето, съпругата му Година и някои свързани с всички тях стихии и предмети. Повечето герои са представени в антропоморфна форма. Разказвачът с лекота може да бъде представен от някой добър старец край камината в тъмно зимно време, който учи на ум и разум челядта си - малки и големи. Защото историите са така представени, че биха били чудесни приказки за децата преди лягане, но и приятни теми за възрастните. Въпреки че обръщението "любезни читателю" изключително много дразнеше сетивата ми, а имаше моменти, в които разказът ставаше определено "мазен" (някак прекалено ми идваха предаването на всякакви звуци от типа на "троп-троп-троп" или пък умалителните възклицания за нещо "мъничко и сладичко", или пък "ех, ех"), книгата е увлекателна.
Запознаваме се с дядо Време и баба Година. Историите им заемат първата част от книгата и са много добре преплетени с намеци за, така да се каже, реални събития. Как всичко било в хаос, как стихиите върлували и така нататък. Още тук личи "отклоняването" от фолклорните предания, тъй като се сблъскваме с великани, орли и други нетипични за нашите ширини създания. По-нататък авторовата линия става дори по-ясна. Тигри, слонове и пауни определено не са животните, за които ще чуеш да разказва някоя стара баба.
В това има известна доза разочарование, когато си очаквал истински приказки от на баба старата книга, вместо чистото въображение на автора, но ако успееш да го преглътнеш, всичко е много приятно. За целта на разказа, за изясняване на поуката, за това може лесно да се прости. Впрочем, относно поуката - имаше и много притчи, в които по неопределен начин ме дразнеше извличането на "законите за правилно поведение" в края на историята... обаче, предполагам, приказките по принцип са си малко назидателни, просто много от тях не ти казват поуката си направо.
След дядо Време и баба Година най-сетне преминаваме на приключенията на техните деца - месеците. Или е по-право да се каже, че се запознаваме с Марта и нейните отношения с братята и сестрите ѝ. Малко жалко е, че имаме поглед върху едва няколко месеца. Януари, Юни, Юли, Август и Септември за съвсем кратко, Октомври, Ноември и Декември само като споменаване. Февруари, Април и Май са основно героите, които "тормозят" Марта.
Аз, като гордо дете на февруари и като човек, кръстен на месец март, съм особено възмутена от представянето на тези двамата. Лоши и проклети били, как така! За Марта пък особено - тя излезе не просто "проклета", ами направо зла. Стигна се дори до момент, в който едва ли не излиза чиста убийца. Определено това не е моята представа за Баба Марта, пък дори и историите на Ганев да са много добре обосновани. Някак не успях да уловя онази топлина, която Марта носела в себе си, но потискала. Толкова много я потиска, че чак изобщо я няма... и другите някак накрая са виновни, че била толкова зла, че капчица любов сякаш няма в нея. Направо като вещица излиза през по-голямата част от времето и често пъти е някак сляпа за нещата, които могат да ѝ носят радост, както и за добротата. Което е... тъжно. Даже е някак шокиращо колко силна злоба изпитва към брат си Май (един от най-добре изградените образи тук, с доста мистериозно и интересно излъчване), че дори и към Април (който, разбирате ли, е сираче, осиновено от Време и Година, затова е възможно да стане много специален за Марта - нали не ѝ е брат, че да се мразят...). И отношенията на Марта с Февруари не са за одобрение - тя го тъпче като животинче. Въобще... твърде лоша е Марта, твърде. Чак месец без никаква топлина да е, не е. Чак никаква радост да не изпитва, не може така...
Но може и аз да имам някакви предпочитания и затова...
"Баба Марта и месеците" е като книга с приказки, за която се очаква продължение. Защото твърде много време отнеха историите на Време и Година, а твърде малко знаем за братята и сестрите на злобната Марта. Аз например съм лекичко изненадана, че Май се оказа мъж, защото в моите представи винаги свързвам месеца с Феята на пролетта или нещо такова. Септември пък се оказа някакъв много ерудиран и сериозен господин (аа, сигурно няма нищо общо с училището, нищичко). Болката на Декември и Януари пък била, че по принцип били топли, но се налагало да са студени... аз просто бих описала студа като нещо хубаво и свежо, вместо да го крася с тъмни и тъжни цветове. Но аз нали съм си зимно дете, не ги разбирам май тия работи и бих анализирала и друга гледна точка...