Някои от вас може би
ще изтръпнат от ужас, но всяко спасение си има цена.
Сянката е бъдещето. Той е
спасението. Той е адът. И смята да промени света. Сянката не ни пита дали
искаме да живеем в неговия нов свят. Защото той вече е прозрял истината и
единственият начин да ни накара да я приемем, е като изпълни целта си. Но има хора, които ще се противопоставят на неговото радикално
решение. И тези хора могат да бъдат най-неочакваните.
Професорът по символика
Робърт Лангдън се събужда в клиника без никакви спомени от последните няколко
дни. В болничната стая към него се насочва пистолет... и играта започва. Доктор
Сиена Брукс го спасява от смърт и му помага да избяга от преследвачите му,
които изникват на всяка крачка. Скоро Лангдън открива две неща – Сиена крие
истинската си самоличност, а в сакото му има странен предмет със знака на
биологично оръжие върху него. Харвардсият професор няма друг избор, освен да се
опита да разбере защо е преследван и какво представлява опасният предмет. Откриването
на истината се оказва трудно начинание, а отговорите не могат да излязат наяве
без разгадаване на символи в древни сгради и много познания по история на
изкуството – неща, които са напълно в специалността на Лангдън. Един от
ключовете към загадката е „Божествена комедия” от Данте. Но каква връзка може
да има тя с едно предполагаемо биологично оръжие в сакото на професора?
„Ад” ме спечели още с първите страници с
нетрадиционния подход към историята. Бях
шокирана от развоя на събитията още в първата глава! С развитието на сюжета
изникваха все повече и повече въпроси без отговор, а действието се развиваше
невероятно бързо. Както „Изгубеният символ” (ревю тук), така и "Ад" ме държеше
на нокти през цялото време, но въпреки това го имаше и неприятният момент,
когато не можех да се отърва от чувството, че героите нямат убедителни (или
абсолютно никакви) мотиви зад действията си. Ако в хода на историята направите
същата глупава грешка като мен – а именно да се съмнявате в автора, то трябва
да знаете, че в „Ад” всичко е перфектно, колкото и преувеличено да звучи. Дан
Браун несъмнено знае как да ме накара да стоя до късно за „още една глава”, но
най-хубавата част от книгата му е, когато минеш средата и развръзката започне.
Аз лично се почувствах адски глупаво, когато осъзнах, че някои отговори са били
пред очите ми, а изобщо не съм ги забелязала, но за други обрати в сюжета
нямаше как да се досетя. Именно това е най-хубавото. „Ад” е пълна с изненади,
които бягат от всяко клише. Въпреки че трябваше да съм го разбрала, когато
стигнах развръзката, без всякакви основания смятах, че краят ще е клиширан (къде
ми е бил умът?). Но, разбира се, не – той е най-изненадващият и може би
най-справедливият завършек.
Мили Боже, нека светът запомни името ми не като
на греховно чудовище,
а като на божествен спасител, какъвто знаеш, че съм. Нека човечеството проумее
какъв дар му оставям.
а като на божествен спасител, какъвто знаеш, че съм. Нека човечеството проумее
какъв дар му оставям.
Водещата тема в книгата е
пренаселеността на Земята. Дан Браун
представя становището на учения Бертран Зобрист (наричащ себе си Сянката) убедително
и подплатено с множество факти. Самият герой е изключително харизматичен
персонаж. От всяка негова реплика и действие си личи силният фанатизъм и
енергия, които влага в идеите си. Според Зобрист населението на земята е
надхвърлило нормалните граници и ще продължи да расте, докато не се изчерпат
всички хранителни ресурси и човешкият вид не измре от глад. Ученият смята, че обществото не прави нищо, за
да спре своето самоунищожение. Кой тогава ще вземе нещата в свои ръце? Кой, ако
не той? Кога, ако не сега?
Ако искате повече чиста
вода на глава от населението, ви трябват по-малко хора на тази планета. Ако
искате да намалите вредните емисии от колите, ви трябват по-малко шофьори. Ако
искате океаните и моретата да възстановят популациите си от риба, ви трябват
по-малко хора, които ядат риба!
Освен темата за прираста
на населението, книгата е и едно приключение из света на изкуството – картини, литература
и религиозни символи. Могат да се научат много любопитни факти за тях, а също
така и за множество известни туристически обекти. Всичката тази информация има отношение
към действието и спомага за развитието му, така че книгата е както наситена с мистерия,
така е и изключително образователна.
Много неща няма да
очаквате в „Ад”, но от началото е ясно едно: