Въпреки че в момента страдам от студентската треска преди изпит, не мога да не се похваля с първото си четиво, което си избрах от Читалнята.
Безкрайно съм щастлива от посещението си в онова мъничко, укотно местенце, пълно с книги! Сега вече няма да ми се налага да преживявам онова, което ми се случи в читалището в родния ми град:
- Търся "Илиада"...
- А, намерете си я, ееееей там е.
(На конкретния рафт, озаглавен като че ли "География на България", имаше книги за Тодор Живков, една-две книги на японски писатели и малко Агата Кристи...)
А после мнозина се чудеха защо не предпочитам да чета в някоя библиотека, "щом толкова съм обичала"... Ако аз бях подредила въпросната в родното читалище, щеше да ми е кеф, да xD
Както и да е, отклонявам се от темата, а тя засяга първия ми избор от Читалнята в София. Както винаги не е много ясно защо спрях избора си точно на това. До нея стояха книги като "Фондацията" на Азимов например и още една дълга спретната редичка с неща, които съм си казала, че ще прочета задължително. Може би изборът ми беше провокиран от това, че в момента не виждах една от частите на трилогията на Харуки Мураками, "1Q84", стига да не бъркам. По-конкретно не виждах първата. xD А може изборът ми да е бил провокиран от изненадата ми, че Чайна Миевил се оказа симпатичен мъж, а не симпатична жена, както дотогава смятах. Името ме подведе, какво! Изобщо не се бях замисляла за такава възможност...
& тъй отворих аз книгата и започнах да се мръщя. Имаше нещо странно в това начало. Сив свят, релси навсякъде, екипаж на влак, който преследва един огромен кърт, защото това била "философията на капитана", т.е. нейният живот.
& неусетно малко по-късно вече не се мръщех. Избрах си една релса от плетеницата. Явно съм започнала да преследвам влака на главния герой Шам, очаквайки да чуя останалата част от историята му. Започнах да очаквам от земята да излязат още повече чудеса от разни диви огромни животни. Започнах да очаквам от горното небе със самолети да дойдат някакви хора. Или пък да се окаже в края на краищата, че всичко това се случва на някаква долна земя, под нашата Земя.
Очаквах намирането на Първата линия. Или пък е последната? Изходът от плетеницата, или?
В резюмето на книгата пише, че според Чайна Миевил той пишел "странно фентъзи". Мисля, че е по някакъв начин прав, но за себе си не мога да обясня какво толкова странно може да има в едно фентъзи, за да е по-странно от другите фентъзита. "Морелси" е книга с история, почти същата като в "Островът на съкровищата". Спомняте ли си онова силно подценено детско филмче "Планетата на съкровищата"? Е, това филмче също е базирано на Острова. Струва ми се, че "Морелси" се приближава доста до тази откачена кибер история с пътешествие в космоса. Даже капитанът на "Медис" беше жена, също като във филмчето. (Добре де, там беше жена-котка, ама това са подробности). Само дето тук имахме ловци, каквито в "Планетата" не бяха добавяли. Нямаше вода в морето от релси, че нашите да ловуват китове... затова ловуваха бели къртици. "Моби Дик" ли? Хм, може би...
Действително започнах да харесвам този странен сив свят. Забавлявах се с мнимото спасяване на Шам от малкото островче ала Робинзон Крузо дори. Честно казано, пиратите, които го бяха заловили, ми бяха симпатични, аз ако бях, щях да остана с тях xD
Търсачите на Самотната линия, братът и сестрата Деро, те ми бяха безразлични някак. Да, исках да видя линията, но нямаше да страдам от загубата им. Не виждах смисъл в присъствието им. Струваше ми се, че това пътешествие трябваше да си е само за Шам и Калдера и Деро са като за бонус към евентуална следваща книга. То и с капитанката така, някак... но тя поне е нещо малко симпатична.
Дразнеха ме някои от описанията на Миевил. Онези вметки между главите, които уж трябваше да ми помагат да си овладявам любопитството. Нямате представа колко отчайващо е да ти кажат, че много неща щели да останат необяснени, ама какво да се прави, нашите избрали да тръгнат наляво и то затова. Нямаше нужда да подсещаш, господин писателю! Но пък е по-добре, че не е нужно да се купят още хиляда книги, за да опознаем света изцяло. О, не ме разбирайте погрешно, аз съм от тези, които ще си купят тези хиляда книги и ще са много щастливи, просто се опитвам да кажа, че понякога едно приключение може да се разкаже и с малко думи... Де да вървеше това и на изпитите...
Между другото - ух, как ми хареса корицата на едно от английските заглавия... красота! Охо, и тази на "Посланическото градче" не звучи зле... Ето ти го моментът, в който вече не се съмнявам много-много в някой автор и започвам да си харесвам неща по кориците...