Животът е игра на ези-тура...

Кой може да разбере кога и защо животът му ще се преобърне?

Джейк Епинг е просто гимназиален учител по английски.

Докато не открива път към миналото в закусвалнята на своя приятел Ал...

Прекрачиш ли през Заешката дупка (една много добра аналогия с онзи проход, който открива Алиса) се пренасяш в 1958 година. Можеш да се върнеш обратно в настоящето, но всяко ново завръщане в миналото е рестарт – всичко, което си направил през престоя си в миналото се заличава, ако се върнеш отново в него. Но можеш да останеш колкото си искаш в миналото. Стига да си способен да се изправиш срещу него.

Приятелят на Джейк – Ал, има причина да разкрие невероятната си тайна. Той е тежко болен и разбира, че няма да доживее, за да завърши мисията си. А тя е да предотврати убийството на президента Джон Кенеди в Далас през 1963. Защото, ако той оцелее, много лоши неща няма да се случат.

Когато има начин да промениш миналото, е доста изкушаващо да не го направиш, нали?

Джейк минава през Заешката дупка и възприема нова самоличност – Джордж Амбърсън. Да предотврати убийството на президента съвсем не е единствената му цел. Набелязал си е поне няколко неща, които да предотврати, но си няма идея колко много други ще изникнат впоследствие.

Животът е непредсказуем... като игра на ези-тура.

В началото на книгата Джордж мисли единствено как да изпълни задачите. Планира всяка своя стъпка и се придържа към плана, като гледа да ограничи светските си контакти. Това го правеше за мен някак безличен и бездушен. Въпреки че книгата се водеше от първо лице сякаш нищо не го вълнуваше освен предотвратяването на убийството. И тъкмо когато изглежда, че цялата книга ще се върти около вероятният убиец на Кенеди – Лий Осуалд и Джордж, който не спира да го следи...

Появява се Сейди Дънхил. Да, имаме любовна история, но ако си мислите, че е нещо блудкаво, сложено за разнообразие, жестоко грешите. В началото държанието на Сейди за мен беше прекалено наивно, някак лигаво и глупаво. Но в началото виждах и Джордж различно. В последствие това „бягане от темата на книгата” се превърна в най-прекрасната й част. Защото не всичко в живота на гимназиалния учител се заключаваше в шпиониране на Лий и съпругата му. Той започна да води един нов живот, с нови хора, с нови приключения. Докато едното му „аз” си остана бездушно, другото се прояви като един прекрасен човек. И Сейди също се оказа много по-различна. Показа характер, даже повече, отколкото някой очакваше.

Освен че цялата тази друга линия на историята изглежда като пълнеж, не мога да отрека, че имаше и много други напълно излишни моменти. Виждах, че може спокойно да се мине и без тях, но... те бяха толкова хубави. Животът ни също е пълен с едни такива напълно излишни моменти, нали? Но ги има. И това ни прави наистина реални. В тези малки моменти откриваме, че живеем. Предполагам, че именно това е била целта на включването им. Да направи нещата по-истински, независимо че това ще увеличи обема на книгата.

Двойнственият живот на Джейк (това име започна да се споменава изключително рядко в книгата, но аз винаги го наричам така, въпреки че ви занимавам с „Джордж” в ревюто. Това е, за да свикнете по-лесно с промяната) не минава много гладко и това не се дължи само на страха да не бъде разкрит. Той си има един много по-могъщ враг от Лий – самото време.

Защото миналото не желае да бъде променяно. Опиташ ли се да го промениш, то се съпротивлява упорито. И колкото по-голяма е потенциалната промяна, толкова по-ожесточена е съпротивата му.

И то се изправя срещу него като тракаща машина с остри зъби. Отправя заплахи, а понякога само намеци, които трудно могат да бъдат разбрани. Ако не вярвате в ефекта на пеперудата, сега е момента да помислите отново. Защото с наближаването на датата 22 ноември 1963 пеперудата не спира да размахва криле. Реагира на всяка една малка промяна. Но Джордж няма намерение да се откаже. Заради онзи по-добър свят, който би могъл да настъпи, когато отново се върне в своето време.

Ако не сте гледали сериала 11/22/63 – хвърлете му един поглед. Има огромни различия и те може би щяха да ме подразнят, ако бях подхванала първо книгата. Но пък е един интересен поглед към историята, а актьорите се въплъщават идеално в персонажите.