31 януари 2018

Цитати: "Мирър и Голиат" от Ишбел Бий

Мина толкова време, откакто прочетох "Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат" на Ишбел Бий (вече разбрахте защо се наложи да съкратя заглавието :D). И докато си преглеждах цитатите у мен се появи желание отново да се потопя в целия хаос на тази книга, където текстът пада стремително из страниците, тиктака и е "изпълнен със сърца". С една дума - просто прави каквото си иска и в същото време всичко си е на мястото. Няма как да уловите всичко това от цитатите, но поне лудостта ще си личи. :D
Ако се чудите за какво дрънкам - ето ревю на едно малко по-младо аз (не го съдете много). И, разбира се, трябва да отбележа, че преводът е на Борислав Стефанов, а книгата е от Сиела (2016).

Луната винаги е на страната на вълците. Ловецът пази горската пътека. Ако пиете чай с човек-вълк с цилиндър, значи вероятно ще ви изяде. Може би бабата не е била подлъгана. Може би го е пуснала. Може би в нас има нещо, което иска да бъде изядено.
(...)
Казвах се Миртъл. Когато умрях, скочих в огледало. Станах отражение. Част от луната. Сега нощем вълците пеят на мен.

Казвам се Джон Лъвхарт и не съм се родил проклет.
Когато бях дете, един демон ме отмъкна от дома ми. Отмъкна ме в кралството на мъртвите. Когато се върнах на земята, не можех да гледам огледала, защото очите ми бяха черни. Цветът на мъртвите неща.

Проклетият, красив, луд господин Лъвхарт. Вие сте изпълнен със сърца. Изскачат от очите ви, падат в краката ви като отрязани глави. Червата ви са червени панделки. Сърцето ви е роза. Виждам ви, господин Лъвхарт. Виждам какво ви е направил. Убил е част от вас. Погребал ви е под дълбоката земя, погребал ви е жив.

Арестувам ви за убийство. Оставете меча, господин Лъвхарт. Очевидно получавате някакъв пристъп.
- Не, комисарю, не получавам никакъв пристъп. Всъщност избивам наред.

- Вие ангел ли сте, или дявол? - и гласът му вдигна вълни от електричество в нощния въздух.
- Още не съм решил.
И закрачих по мрачната уличка, като си подсвирквах.

Почувствах огромно облекчение. Беше луд като за трима. Но също така беше странно героичен и нямаше абсолютно никакъв страх от каквото и да било. Зачудих се какво ли може да му се е случило, че да го превърне в това същество. И май изведнъж осъзнах, че всъщност го харесвам.

Лудостта е просто дума.
Лъвхарт.

- Всичко съм виждал. Най-лошото у хората. Ангелите да му прощават, доктор Черитри. Аз няма.
Чудя се, дали ако постоянно ти казват какъв късмет имаш, рано или късно се случва нещо лошо.

От личния си опит съдя, че необикновените хора често имат необикновени хобита.

В известен смисъл всички сме колекционери на чудатости.

Огледалата са портали към други светове.

27 януари 2018

Цитати от "Един последен поглед" на Джеймс Олдридж

Първият пост с цитати за годината е за любимия ми Фицджералд (представен в доста особена светлина в тази книга) и Хемингуей, до чието творчество още не съм се докоснала, но тази книга ме кара да искам да подхвана нещо негово.
"Един последен поглед" (в превод на Красимира Абаджиева-Божилова за издателство Ентусиаст, 2014) проследява пътешествието на тези двама писатели из Франция. Следващите откъси се надявам поне да ви усмихнат, ако не могат да ви разсмеят (е, не за всичките се отнася, де). Все пак, да не забравяме, че от един цитат не може да се усети цялата атмосфера и това донякъде може да ме извини, че се хилех така на някои глупости, докато преглеждах въпросните извадки.
Повече за книгата може да видите тук, ако се чудите коя жертва така усърдно се опитва да навие Фицджералд да ги кара из Франция...

- Вие не можете ли да карате кола? - попитах аз.
- Разбира се, че мога. Не е там работата. Имаме нужда от някой трезв, честен, сигурен и пристоен човек, какъвто си ти, в твоето благоприлично сако, в случай че с Ърнест се напием по едно и също време.

- Отдавна не съм карал - опитах да се измъкна аз. - Съмнявам се дали ще мога.
Но Скот не се предаваше.
- Не може да си по-зле от нас. Ърнест криволичи като италиански шофьор на линейка, а аз карам като трамвай, точно в средата, и всички се разбягват.

Ако и двамата сме в опасност да станем фалшиви, явно, че е дошъл моментът да потърсим нещо по-добро.

Подборът не оправдава убийството.

- Никога не забравяй следното: не приемай нещата за буквални, докато не си сигурен, че са буквални.

Знаеш ли, Кит, стареещите хора мислят само за тъжни неща, което ми се вижда глупаво...
- Наричат го жизнен опит.

Не можеш да спасиш човек от собствената му съдба. Не можеш да го избавиш и от глупостите му.

Виж какво, момчето ми, първите двадесет години от живота са най-хубавите - който и да те удря, ти пак се изправяш. След това обаче не е така лесно. Налага се да си намериш една ужасно дебела стена и да се скриеш зад нея, така че никой да не може да те докосне.

- Когато бях на твоите години  - каза той, - оценявах любовта от едно до хиляда.
(...)
- Каква оценка даде на Зелда?
- Всичко беше така истинско, Кит, че не исках да го изчислявам от едно до хиляда.

- Ако успея да прекарам един човек през тази гора, ще мога да прекарам и цял батальон! Хайде да тръгваме!
Скот направи пет-шест крачки и падна по очи.
- Господи боже мой! - възкликна той, а гръмкият смях на Хемингуей проехтя като пронизителен зов на нощна птица.
- Ох, сърце ме заболя! Капитане, мой капитане...
Скот беше изтървал едната бутилка и я търсеше.

21 януари 2018

Книжни аниме адаптации

Ние, книгоядците, израснахме не само край книгите, ами и край така наречената "отаку мания". Случи се неусетно и не отричам, че любовта към индустрията още живее в нас, дори и вече не така силно изразена. Досегът с японското аниме разшири светогледа ни и ни даде повече, отколкото ни е взело. (Ако ни е взело нещо, то е може би изгубеното време в гледане).
Но това е дълга тема, достойна за друг тип есе. Важното тук е следното - един хубав ден се сетихме, че би ни било интересно да потърсим някои книги, адаптирани като анимета. Някои от тези анимета са били много ценни за книжните ни души, а пък други бихме препоръчали на някоя телевизия (например) да купи, защо пък не? xD

Съвсем естествено е много анимета, ако са базирани на книги и легенди, да са базирани на нещо от региона на Азия, но също така, разбира се, има не едно изключение. Изборът от заглавия е цял океан и ние ще се спрем едва на няколко. (Винаги е хубаво да си имаш и нещо в резерв!).
И ако въобще трябва да започнем от някъде, то трябва да започнем именно от заглавията на студио "Гибли"!
Може би много от вас са се разминавали с творбите на Хаяо Миязаки, но съм почти сигурна, че който не е, има ярки спомени от срещата си с тях. Макар че аз самата оценявам високо работата му по тези (вече станали класика) детски филми, не харесвам всеки един от тях. Миязаки обаче е силно повлиян от западната култура и използва много препратки в историите си. Което прави филмите му изключително вълшебни.
И какво по-малко вълшебно от аниме филма "Подвижният замък на Хоул"?
Този филм, адаптиращ книгата на Даян У. Джоунс със същото име (издадена на български от Артлайн Студиос), е може би най-обаятелното творение на Миязаки. Вълшебен, чудат, понякога малко страшен, понякога малко смешен. Това е любимият ми филм на студио "Гибли" и съм уверена, че всяко мечтаещо за магия дете ще го сънува дълго, точно както би обикнало и книгата (с която и един възрастен, съдейки по себе си, когато я четох, може да поиска да полети).
Между другото, доскоро из книжарниците се намираше DVD с "Подвижният замък на Хоул" и всъщност е доста достъпен за българския зрител, което е чудесно.
Като споменахме Артлайн и "Гибли" в едно изречение, спомням си, че съвсем наскоро те издадоха и още една детска книга, по която има и филм на "Гибли" - "Когато Марни беше там". Още един чудесен и запомнящ се филм, в който се носи по-японски дух, ако мога така да се изразя. Той е от най-новите творби на студиото, но с нищо не отстъпва на старите. Самият филм за момента разполага само с фен превод - субтитри (от самата мен, ако ми имате доверие xD).

Говорейки за класики, не е лошо да споменем, че съществуват и доста популярни адаптации на
"Хайди" (може би два варианта дори), "Анн от фермата Грийн Гейбълс", "Малкият лорд Фаунтлерой" и редица други класически заглавия. Някои от тях стават популярни и на запад, а други продължават да владеят умовете на различни творци по един или друг начин. Не съм проверявала, но е вероятно в България да са излъчвали японската версия на "Муминтрол", която е от 70-те години и до днес е много обичана от японците, а малко хора изобщо знаят, че това "детско" е рисувано в Страната на изгряващото слънце.
В най-ново време, през 2014, отново имахме някои аниме адаптации, но с доста далечна връзка с оригиналните заглавия. Все пак сред тях се откроява адаптацията на "Роня, дъщерята на разбойника" по обичана книга на Астрид Линдгрен. Това аниме отново е правено от хора, свързани със студио "Гибли", но за нещастие не е особено красиво, тъй като в процеса на рисуване е участвал компютър. Така или иначе то отново не разполага с превод, бил той от фенове или професионалисти, което си е донякъде загуба. (В случая не коментирам английските субтитри, дано е станало ясно. Такива можете да намерите лесно, разбира се).

Редица класики и известни произведения също не биват подминати. Като например... "Клетниците"! Можете ли да си го представите като нещо по-детско?
Или пък вариантът на "Ромео и Жулиета" от 2007 година? Едно доста хващащо, но и доста, доста странно заглавие, поне ако не сте свикнали с японизирането на разни идеи (летящи коне!!). Ако не сте свикнали, наистина ще ви се стори шокиращо, но пък може би ще ви хареса това, че Жулиета е смело, войнствено и уверено момиче. Доколкото ми е известно, това аниме можете да откриете с български фен субтитри.
Не мога да забравя и версията на "Граф Монте Кристо".
Предупреждавам, че и това заглавие може силно да ви шокира, защото преди всичко е много ярко, цветно, различно, космическо и пънк. (Графът, графът е СИН на цвят!!!). Признавам си, че цветовете му и цялата му странност ме плениха изцяло и дори прочетох за втори път книгите след това, и втората не ми беше вече толкова скучна. Като цяло анимето наистина се намира доста трудно (отново жалко), но при желание, може би ще го срещнете някъде, някога. Това е един от фен преводите, с които мъничко повече се гордея...

Е, разбира се, в Япония са на голяма почит ужасите, трилърите и кримките. Ако трябва да даваме пример с адаптирани заглавия от този тип, доста ще има да се изреждат. Но пък може би е интересно да се спомене анимето, което е сбор от различни случаи на Агата Кристи, адаптирани за по-млада публика - "Детективите на Агата Кристи - Поаро и Марпъл". То е само едно от цялата купчина детективски анимета, радващи се на доста солидна публика и е от най-невинния тип. Защото има заглавия, които са меко казано смразяващи...
А в Япония - къде са детективите и инспекторите, ако си нямат и по един смайващ крадец?
Джентълмените крадци също се радват на голяма публика, но като говорим за адаптация на книги - моето сърце си е останало при "внука" на Арсен Люпен (по Морис Льоблан)... Люпен III. Чудесна смес от комедия за по-пораснали и приключения за не толкова пораснали, сериите за Люпен III са доста дълга сага. Да, много от тях вече са страшно стари, но продължават да се правят филми по темата (има и игрален, японски), като някои от последните са изключително мрачни. Но това е история, която може да се развива по който път си пожелае и винаги ме е карала да се усмихвам.

Със сигурност има и още... но засега временно ще си спомняме за тези.
И няма да забравим да дадем нещо и на Калцифър!