Ние, книгоядците, израснахме не само край книгите, ами и край така наречената "отаку мания". Случи се неусетно и не отричам, че любовта към индустрията още живее в нас, дори и вече не така силно изразена. Досегът с японското аниме разшири светогледа ни и ни даде повече, отколкото ни е взело. (Ако ни е взело нещо, то е може би изгубеното време в гледане).
Но това е дълга тема, достойна за друг тип есе. Важното тук е следното - един хубав ден се сетихме, че би ни било интересно да потърсим някои книги, адаптирани като анимета. Някои от тези анимета са били много ценни за книжните ни души, а пък други бихме препоръчали на някоя телевизия (например) да купи, защо пък не? xD
Съвсем естествено е много анимета, ако са базирани на книги и легенди, да са базирани на нещо от региона на Азия, но също така, разбира се, има не едно изключение. Изборът от заглавия е цял океан и ние ще се спрем едва на няколко. (Винаги е хубаво да си имаш и нещо в резерв!).
И ако въобще трябва да започнем от някъде, то трябва да започнем именно от заглавията на студио "Гибли"!
Може би много от вас са се разминавали с творбите на Хаяо Миязаки, но съм почти сигурна, че който не е, има ярки спомени от срещата си с тях. Макар че аз самата оценявам високо работата му по тези (вече станали класика) детски филми, не харесвам всеки един от тях. Миязаки обаче е силно повлиян от западната култура и използва много препратки в историите си. Което прави филмите му изключително вълшебни.
И какво по-малко вълшебно от аниме филма
"Подвижният замък на Хоул"?
Този филм, адаптиращ
книгата на Даян У. Джоунс със същото име (издадена на български от Артлайн Студиос), е може би най-обаятелното творение на Миязаки. Вълшебен, чудат, понякога малко страшен, понякога малко смешен. Това е любимият ми филм на студио "Гибли" и съм уверена, че всяко мечтаещо за магия дете ще го сънува дълго, точно както би обикнало и книгата (с която и един възрастен, съдейки по себе си, когато я четох, може да поиска да полети).
Между другото, доскоро из книжарниците се намираше DVD с "Подвижният замък на Хоул" и всъщност е доста достъпен за българския зрител, което е чудесно.
Като споменахме Артлайн и "Гибли" в едно изречение, спомням си, че съвсем наскоро те издадоха и още една детска книга, по която има и филм на "Гибли" - "
Когато Марни беше там". Още един чудесен и запомнящ се филм, в който се носи по-японски дух, ако мога така да се изразя. Той е от най-новите творби на студиото, но с нищо не отстъпва на старите. Самият филм за момента разполага само с фен превод - субтитри (от самата мен, ако ми имате доверие xD).
Говорейки за класики, не е лошо да споменем, че съществуват и доста популярни адаптации на
"
Хайди" (може би два варианта дори), "
Анн от фермата Грийн Гейбълс", "
Малкият лорд Фаунтлерой" и редица други класически заглавия. Някои от тях стават популярни и на запад, а други продължават да владеят умовете на различни творци по един или друг начин. Не съм проверявала, но е вероятно в България да са излъчвали японската версия на "
Муминтрол", която е от 70-те години и до днес е много обичана от японците, а малко хора изобщо знаят, че това "детско" е рисувано в Страната на изгряващото слънце.
В най-ново време, през 2014, отново имахме някои аниме адаптации, но с доста далечна връзка с оригиналните заглавия. Все пак сред тях се откроява адаптацията на "
Роня, дъщерята на разбойника" по обичана книга на Астрид Линдгрен. Това аниме отново е правено от хора, свързани със студио "Гибли", но за нещастие не е особено красиво, тъй като в процеса на рисуване е участвал компютър. Така или иначе то отново не разполага с превод, бил той от фенове или професионалисти, което си е донякъде загуба. (В случая не коментирам английските субтитри, дано е станало ясно. Такива можете да намерите лесно, разбира се).
Редица класики и известни произведения също не биват подминати. Като например... "
Клетниците"! Можете ли да си го представите като нещо по-детско?
Или пък вариантът на "
Ромео и Жулиета" от 2007 година? Едно доста хващащо, но и доста, доста странно заглавие, поне ако не сте свикнали с японизирането на разни идеи (летящи коне!!). Ако не сте свикнали, наистина ще ви се стори шокиращо, но пък може би ще ви хареса това, че Жулиета е смело, войнствено и уверено момиче. Доколкото ми е известно, това аниме можете да откриете с български фен субтитри.
Не мога да забравя и версията на "
Граф Монте Кристо".
Предупреждавам, че и това заглавие може силно да ви шокира, защото преди всичко е много ярко, цветно, различно, космическо и пънк. (Графът, графът е СИН на цвят!!!). Признавам си, че цветовете му и цялата му странност ме плениха изцяло и дори прочетох за втори път книгите след това, и втората не ми беше вече толкова скучна. Като цяло анимето наистина се намира доста трудно (отново жалко), но при желание, може би ще го срещнете някъде, някога. Това е един от фен преводите, с които мъничко повече се гордея...
Е, разбира се, в Япония са на голяма почит ужасите, трилърите и кримките. Ако трябва да даваме пример с адаптирани заглавия от този тип, доста ще има да се изреждат. Но пък може би е интересно да се спомене анимето, което е сбор от различни случаи на Агата Кристи, адаптирани за по-млада публика - "
Детективите на Агата Кристи - Поаро и Марпъл". То е само едно от цялата купчина детективски анимета, радващи се на доста солидна публика и е от най-невинния тип. Защото има заглавия, които са меко казано смразяващи...
А в Япония - къде са детективите и инспекторите, ако си нямат и по един смайващ крадец?
Джентълмените крадци също се радват на голяма публика, но като говорим за адаптация на книги - моето сърце си е останало при "внука" на Арсен Люпен (по Морис Льоблан)...
Люпен III. Чудесна смес от комедия за по-пораснали и приключения за не толкова пораснали, сериите за Люпен III са доста дълга сага. Да, много от тях вече са страшно стари, но продължават да се правят филми по темата (има и игрален, японски), като някои от последните са изключително мрачни. Но това е история, която може да се развива по който път си пожелае и винаги ме е карала да се усмихвам.
Със сигурност има и още... но засега временно ще си спомняме за тези.
И няма да забравим да дадем нещо и на Калцифър!