21 септември 2019

Пред прага на модерността

"Любов по време на цъвтежа" (издателство Труд, 2011) действително не е истинска книга за любов толкова, колкото е опит за представяне на една изключително сложна политическа въртележка през очите на обикновено момиче. Романът разказва главно за периода Бакумацу (малко преди и малко след), който обхваща годините 1853-1867 в японската история.
Периодът Бакумацу е много малко познат на българската публика, а предполагам и не само на нас. Това е сложно време, в което Япония е на прага на модерността, на ерата Мейджи (в днешно време като че ли хората знаят малко повече за нея, отколкото за предхождащите я събития). Бакумацу е времето, в което се появяват личностите като Кацура Когоро, като Сакамото Рьома, като Такасуги Шинсаку. Като Шинсенгуми. Факт е, че човек може да попадне на много повече разработки по темата за трагичната участ на Шинсенгуми (полицията на шогуната), отколкото на истории, свързани с техните опоненти. Към момента например аз се сещам единствено за "Гинтама" като история, представяща най-ярко личностите, споменати по-горе, а пък "Гинтама" е комедия и няма почти нищо общо с реалността.
Винаги съм имала силен интерес към ерата Бакумацу и планирам някой ден да работя по тази тема по-сериозно. Към момента обаче смятам, че не бих могла да препоръчам "Любов по време на цъвтежа" на много хора, освен на тези, занимаващи се сериозно с японистика и японска история в частност. Историята се разказва от името на младо момиче, решено да стане доктор в страна, която все още не може да се отърси от феодалното си минало. Страна, затворена за света, в която един хубав ден пристигат Черните кораби на комодор Пери. И японците осъзнават, че светът навън е огромен. И също така, че те са като първобитно население в сравнение с постиженията от отвън. В книгата ги заварваме да се надигат срещу затворената остаряла система като огромна вълна с надеждата Япония да стане част от света. На каквато и да било цена.

"Любов по време на цъфтежа" си остава за мен повече като исторически справочник. Главната героиня не е кой знае колко вдъхновяваща, но трябва да се отчете факта, че все пак живее в едно лудо и ненормално време. Все пак Хърн си служи с някои изключително дразнещи похвати, които успяват да те отблъснат от симпатиите, които можеш да изпиташ към момичето. Цуру е като някаква врачка, тя има "видения" и има склонността да разказва събитията, които още не са се случили, като накрая Хърн сложи "но това още предстои в моята история". Така усещането за очакване и нетърпението се губят и именно това прави книгата по-скоро... справочна. Също така не мога да кажа, че Цуру изпитва кой знае каква силна любов, за да докосне романтичната женска страна на читателката в мен. Тя е егоистична и доста неориентирана. Макар че понякога Макино, нейният съпруг, да си заслужава пренебрежението ѝ, въртеливото ѝ настроение е досадно. Вероятно просто името на книгата на български не е сложено удачно. На английски то гласи "Цветове и сенки" и не обещава за никакви любовни терзания.

Като цяло съм изключително раздразнена от състоянието на българския вариант на книгата. Тематиката ѝ е достатъчно трудна, за да откаже мнозина читатели, които не са предварително подготвени, но би могла да отблъсне и подготвените със състоянието си, което мога да опиша като "работа през пръсти". Това е първата книга, в която нервите ми не издържаха и, колкото и детинско да е, взех един молив и поправих половината имена и прочие използвани японски изрази и други заради отвратителната транскрибция. А да беше само транскрибцията...
Книгата е превеждана през 2011 година, когато аз вече съм имала поне три години опит като фен преводач на японски аниме и филми и дори знаех поне една от трите японски азбуки. От това си вадя извода, че е имало вече достатъчно информация за трудните и специфични думи и изрази и не сме се намирали в каменната ера, за да трябва само да гадаем коя дума как и защо се използва. Та аз се занимавах с купища аниме на историческа основа и успявах да намеря информация и разяснение без никакви усилия! Абсолютна незаинтересованост към "Любов по време на цъвтежа" от страна на хората, които са работили по нея. Вероятно просто не им е харесвала и са гледали да се отърват от работата по нея възможно най-бързо. Тъжно и жалко... А е много вероятно и множество от другите книги, свързани с Япония и излезли през същия период в България, да са точно същите...

19 септември 2019

Предизвикателството е изпълнено + преглед

Когато някой ме подсети, все не пропускам да разправя колко много обичам всякакви класации и таблици с "изгледани", "прочетени" и "слушани" неща. Имала съм и имам профили във всякакви сайтове, предлагащи всевъзможни таблички и предизвикателства от този тип. Лично мен много ме радват и изпитвам не само вътрешно удоволствие от постигнатото (за постигането на което не си давам никакъв зор, колкото и да се съмняват хората), но и са едно от нещата, които смятам за истински мотивиращи.
Така че няма как да е възможно да имам профил в Goodreads, книжният фейсбук... и да не съм си сложила някакво предизвикателство, разбира се!
Тази година за пореден път участвам в това предизвикателство със солидна бройка книги (поне би следвало да е солидна) - закръглила съм я на 150. Съзнавам съвсем ясно, че има множество детски книги, комикси и манга, които запълват тази бройка по-бързо, отколкото когато човек чете само "нормални" книги. Именно затова все гледам числото да е голямо, за да е поне малко честно. Поради същата тази причина не се изненадвам особено, ако завърша предизвикателството с няколко месеца по-рано. Но пък ми хрумна да седна и да направя кратък разбор на всичко, което ми е харесало до настоящия момент (в който прочетените книги са 154 според сайта).
Забележка: Много е възможно да пропусна нещо, тъй като публикации от този сорт се влияят най-вече от моментното ми настроение. xD

Като за начало смятам, че е важно да се похваля с това, че тази година  наред с някои други класики най-сетне успях да се запозная и със "За мишките и хората". Стайнбек е един от любимите ми автори (нещо като Американският Автор на живота ми, както е Фицджералд за другия Книгоядец), така че това беше едно невероятно изживяване за мен. Стайнбек все още е моят автор, а новелата е наситена с цветове и изключително присъствие на героите, които просто остават с теб.

Отделно имах срещи и с разкази на споменатия Фицджералд, както и с книга, в която той е главен герой. И двете са чудесни, въпреки че имам някои забележки към втората.

Позволете ми да добавя към тази част от прегледа ми и заглавия, които не спадат към жанровете фентъзи и фантастика (с които по принцип е пълно при мен) и които ми донесоха красиви емоции и спомени - хубави, понякога болезнени... Изобщо и казано накратко - заглавията от художествената литература, които ще ме усмихват, когато ги срещна отново.
"Флатландия" - потвърждавам, не-математици също са способни да бъдат заинтригувани от това нетипично заглавие;
"Стоунър" - великолепен и малко пренебрегван роман. Лично за мен е най-добрият от трите книги на Джон Уилямс, издадени от "Лабиринт", ако бъде разглеждан просто като история;
"Истанбул червен";
"Убийството на Командора";
"Цветът на тишината";
"Назови ме с твоето име" - ако има протестиращи задето виждат за пореден път това заглавие - е, първата част на книгата е страхотно въздействаща, за сметка на втората. Не мисля, че в друг роман съм попадала на герой, който да чувства толкова болезнено ярко и силно любовта и това е особено впечатляващо за мен;
"Палми в снега";
"Хумористична история на българите" - въпреки че е повече историческа, за хумора рядко има граници (когато изключм злободневния политически хумор, разбира се);
- "Хроники на пътуващата котка" - тази книга няма превод на български, но до шевовете си е абсолютно японска по дух и усещане - ей толкова малко му трябва на човек, за да я обича.

Сега, когато гледам, ми е изключително чудно, че наличието на заглавия от жанровете фентъзи и фантастика са доста по-малко. В момента изпитвам значителен глад за тях, което значи, че наистина отдавна не съм била на "твърда диета" от въображение. И сигурно скоро ще мина на такава, но за момента представям някои от впечатлилите ме заглавия:
"Извисяване" - въпреки че тази книга на Стивън Кинг все още е в моята графа "Коледен Бакман, но писано от друг", историята е приятна и съдържа някаква доза фантасмагории;
- Тук би трябвало да следват серия от томчета на мангата "Маги" (пускам само едно), които се водят уж за деца, но аз изпитвам сантименталност и смятам, че става и за големи, пък!;
"Прахосмукачката на вещицата" - това е Пратчет за деца? Значи и аз съм дете!;
- "Пенрик - магьосникът от Шалион";
"Допълнителна примамка" - заедно с още няколко книги от библиотека "Галактики", но тази е най-добрата;
"Зимата на вещицата" - имам някои забележки от чисто фенско естество и ще ви ги спестя;
"Нация";
"Пътешественикът във времето и неговата жена";
"Река на боговете".

Ще си позволя да вмъкна и разни нехудожествени произведения като например:
"Атлас на щастието";
"Щастливей" - това е една от двете автобиографии на български влогъри, които прочетох до момента и смятам че тази е очарователна и наистина щастлива. Не познавам момичето, но ми се иска да съм ѝ фен;
"За вафлите и хората" - въпреки че ми е малко вулгарна на моменти, смях се искрено, има наистина добри попадения;
"История на България в картини";
"Чернобилска молитва".

Време е за детския сектор тук. Донякъде е разбираемо, че досега повечето от прочетените книги, напълнили предизвикателството, са именно книгите за деца. Все пак те имат кратки истории и се четат за десетина минути, както се казва. Това обаче не им пречи да са част от заглавията, будещи усмивки и хубави спомени.
Като начало трябва да се похваля, че и аз най-сетне, след всички на този свят (божке, наистина изглежда така, когато в книжарницата я търсят толкова много деца) прочетох... "Матилда"!
Смятам, че не трябва да пропускам да похваля и "Сбогом, дневнико!", която е най-яката, модерна и свежа книга за по-малките читатели на годината все още и вероятно до края ѝ. Пък и чух някъде, че ще има и продължение, което само може още повече да ме радва.
Ето и някои други:
"Истории за момичета бунтарки" и своеобразното продължение, ако може така да се нарече, "Истории за деца, които смеят да бъдат различни";
"Даровете на влъхвите" - въпреки че разказът на О.Хенри не е насочен конкретно към детската аудитория, книгата е просто великолепна;
"Мортина и омразният братовчед", много ясно, а как да се пропусне и още по-новата книжка от поредицата?;
"Заек и Мечка" отново са на българския пазар с нови две книжки на есенна тематика (тази е една от тях)... и разискват някои интересни навици, горски проблеми и въпроси за приятелството в своя наивен смешен стил.

И тъй като вече започвам да се чудя дали да не добавя още пет-шест заглавия (ах, извадката е толкова непълна!) е редно да спра дотук. Тъй като всичките получават печат "Препоръчано с надежда да се хареса на още много хора!". А аз ще продължа да презатрупвам горкото си предизвикателство с "книги отгоре"~