29 декември 2016

Момичето с перлената обица (2003)

Филмът ми беше препоръчан наскоро (специални благодарности на Йоли), а аз за пръв път го чувах. Затова веднага отидох да разгледам актьорския състав и когато видях Колин Фърт там не можах да не се сетя за ролята му в Дориан Грей (2009). И вече край, беше окончателно решено да го изгледам.
Действието се развива през XVII век. Грийт е младо момиче, наето за прислужница в дома на нидерландския художник Йоханес Вермер. Той я намира подходящ модел за следващата му картина, но не всички членове на семейството му са на неговото мнение. Въпреки това той е решен да започне и завърши картината си.
Трябва първо да отбележа, че филмът е по-статичен. Липсва динамика, но се създава едно чувство за спокойствие, което не те пуска до края. Дори и без усещането за бързо развитие на действието, нито веднъж не ми доскуча, нито ми се стори твърде дълга някоя сцена или разговор. Освен това XVII век в Нидерландия изглежда доста интересно. От самия град до облеклата на хората и интериора на къщите. С изключително любопитство обърнах внимание на всеки един такъв аспект.
Друго интересно е, че сюжетът бяга от клишето с едно - няма никаква любовна връзка между художника и Грийт. В началото на филма аз очаквах именно в тази насока да има развитие, а също и по-нататък в историята, но не. Това решение ми хареса, защото така филмът се отличава от останалите в подобен стил. Но не се заблуждавайте. Всъщност през цялото време исках да има подобна сюжетна линия. Романтичната част от душата ми направо негодуваше, но виждам плюсовете от липсата на тази възможна част от историята.
Колкото до героите - допадна ми как е изграден образа на съпругата на Вермер, въпреки че беше представен с повече отрицателни черти. Ясно си личи кои са причините да прави едно или друго, какви са чувствата, които я карат да взима решения. Като героиня ме дразнеше до определена степен с ревнивостта си, но не мога да не призная, че разбирам мотивите й. Грийт за мен пък е особено безлична. Има характера на една изцяло смирена девойка, която по никакъв начин не изразява собственото си мнение. Нормално, предвид, че е прислужница в богато семейство и то през XVII век, но това не я прави с нещо интересна. Най-впечатляващ за мен беше Вермер. Няма нужда да обяснявам, че Фърт допринесе много за това. Ето защо ми е особено трудно да говоря за художника. Държа фенските си крясъци далеч от клавиатурата до колкото мога. Но си заслужава да го видите във филма! Сериозно! Страхотен е! Колкото до самия герой - допадна ми, че винаги държеше определена дистанция от Грийт, въпреки че изглежда му се искаше да прескочи някои граници. Успяваше всеки път да овладее и други свои емоции, което обаче не го правеше да изглежда бездушен или прекалено строг.
За мен филмът беше едно изключително удоволствие (и Колин Фърт също! xD). Направо не усетих как мина времето и ми се стори твърде, твърде кратък.

22 декември 2016

За спасяването на Франческа


Абсолютно сигурна съм в себе си, че никога, никога нямаше да имам удоволствието да прочета тази книга, ако не беше прекрасната изненада, която издателство "Милениум" сътвори за мен тази Коледа. За което, отново, от все сърце благодаря.

Забелязвам книгите като тази. Симпатични са на външен вид и понякога имат много любопитни заглавия. Но също така се познавам достатъчно добре, за да знам, че никога не влизат в пазарската ми количка, поради простата причина, че веднага се залепвам за любимите си жанрове и доста грубо пренебрегвам редица други интересни заглавия. В най-лошия случай дори нямаше да стигна до мястото, където евентуално колегите книжари биха изложили Франческа. Твърде далеч е от местата, които обитавам аз в една книжарница.

"Спасяването на Франческа" е прекрасен тийн роман, в който едно будно младо момиче търси самата себе си. "В онзи труден период от живота", в който не знаеш къде си, кой си, с кого си, Франческа губи опората на майка си, покосена от мистериозна болест. Семейството е разстроено и някак разделено, отчуждено. В същото време младото момиче трябва да започне да учи в ново училище. Доскоро мъжка гимназия, в която сега, освен нея, има само около 30-40 девойки. В живота на Франческа започват хиляди нежелани промени и всички те й носят само повече тъга, отколкото радости. Книгата е разказ за нейното избавление. Не по онзи някак тежък начин, по който би го написал Джон Грийн, а по един вдъхновяващ и окриляващ начин.
Светът е светъл и добър. Стига да не се предаваш и да осъзнаваш какво точно си. И какво точно искаш да бъдеш.

Франческа Спинели е момиче със силен характер. Тя не се крие зад маски, тя е смела, борбена, уверена. Разбира се, като всеки човек има и своите слабости, но въпреки тях умее да общува с другите (макар, струва ми се, понякога да не си вярва особено) и да се отличава в тълпата по един свой, уникален начин.
Това момиче може да е весело и тъжно. Забавно и трогателно. Отчаяние и радост ще се редуват в дните й пред очите ви. Франческа е модерно момиче, със собствен глас, отворено към света, отчайващо различна от онова, което аз си представях. И страшно близка до онова, което вероятно е всяко момиче на нейната възраст. (Аз не помня чак толкова много от нещата, които си мислех тогава, за да мога да се сравнявам).
Франческа е невинно малко дете и сериозна млада жена. Тя не е изобщо срамежлива и спокойно може да обсъжда с теб хиляди неща. Очарователно създание, с което човек би изпитвал удоволствие да общува. Вероятно би се чувствал горд да бъде приятел с нея.

Франческа Спинели ни описва не само себе си, но и всичко около себе си. Съседите, страната си, приятелите си. Учителите, мечтите си, тревогите си. Проблемът с бежанците, проблемът с двете баби, каращи се за рецептата за бисквити. Проблемът за любовта и раздялата. Проблемът за това да учиш в гимназия, която е била мъжка само допреди месеци. За отношенията между хората.
Един свят, който те кара да се усмихваш. Да мечтаеш за едно подобно безгрижие. Да вярваш, че... "всичко ще бъде наред". Да вярваш, че можеш да бъдеш спасен. И още по-важното - че можеш да бъдеш спасен от самия себе си, ако пожелаеш. Както е казал поетът - "Ти можеш да спасиш света!"
Франческа има всичко, което може да я направи щастлива. Има приятелите си. Има семейството си. Има и себе си. Може би пътуването й е по-скоро пътуване към самата нея. Там някъде се крие отговорът на всички неща.
Защото има начин светът да бъде по-добър. Да се примиряваш с нещата, които те правят нещастен, невинаги е отговорът. Първо трябва да потърсиш. Да потърсиш отговор. Нова врата към светлината. Каквото и да е, но да е нов път, далеч от тъгата.
Струва ми се, че това е едно от многото неща, за които Франческа може да разкаже. В един непринуден разказ за самата себе си.
И след този разговор светът става някак по-красив.

Истина е, че понякога избягвам подобни книги, просто защото ми се струват тягостни и натоварващи. Но "Спасяването на Франческа" всъщност окрилява. Освобождава. Усмихва. И никога няма да съжаля, че й дадох шанс точно в този период от живота ми. Имах нужда от нещо различно, нещо като историята на Франческа. От повече смелост, радост, надежда и топлина.
Щастлива съм, че има такива книги у нас. И за това, че аз притежавам една такава.

21 декември 2016

Коледен книжен таг

От доста време исках да направя някой таг, но тези на коледна тематика не ми допаднаха съвсем. Затова... си измислих сама един. xD И най-нарцистично ще взема да си отговоря на въпросите. Който желае е свободен да направи тага!
Аз тагвам Йоли и Ади.

1. Коледни играчки - кои книги изглеждат страхотно на рафта ти?
Особено държа там да са подредени книгите с бели гръбчета, защото са ми малко и там се събират идеално. И ми е толкова хубаво да ги гледам в една редица! (Е, "Гилдията на магьосниците" ми избожда очите, защото е по-ниска от останалите, но да не изпадам в подробности.)
Книгоядец~1 добавя този черен рафт, напълно противоположното... но какво да се прави, на нея й се струва, че това пък е идеалният рафт. Стилен и... в по-голямата си част малко мрачничък като тема, но това си е отделен въпрос...

2. Гирлянд - заглавие на книга, което свързваш със зима?
"Ледената принцеса" от Камила Лекберг. Не съм я чела, но какво да си помисли човек от заглавието...
Книгоядец~1 си мисли за "Дядо Прас" на Тери Пратчет, за която също не знаем почти нищо... но пък съществува желанието да я притежаваме...

3. Коледни лампички - кои са книгите, които се открояват от останалите в библиотеката ти?

Вярно, че в библиотечката има предимно фентъзи, но има и доста криминални романи и трилъри на определени рафтове. Може би тази, която човек би се зачудил какво прави там е "My Name Is X And I Am a Cumberbitch", сложена между картата на Средната земя на Толкин и "Тъмната кула" на Кинг... С крещящо розово гръбче и доказваща колко книгоядците обичат Бенедикт Къмбърбач!

(Книгоядец~1 в първо лице): Хахахах, държа да се отбележи, че не аз съм я сложила там, но звучи просто великолепно! Бени-книгата с ужасния дък-фейс си е не само открояваща, ами и незабравима... Освен нея... може би Рейф Райдър? Тя е единствената друга книга на английски език в конкретното множество.

4. Книжна елха - колко книги се надяваш да видиш под елхата?
Да видим... 1 изненада ми е в кърпа вързана, останалите подаръци си купих на Панаира и съм предоволна.
Книгоядец~1 е изброила... Две-три... надява се и на една друга купчина, но не е сигурна дали ще дойде навреме... Проблемът тази година е, че е заложила на собственоръчно направена от нея си изненада, представляваща... музикален албум, моля ви се! (Толкова е сладък, сърбят ме ръчичките да го отворя...)

5. Коледно чудо - книга, за която не знаеш почти нищо, но искаш да прочетеш?
"Ние, удавниците" от Карстен Йенсен. Анотацията е впечатляваща, но не разкрива много от книгата. А и не съм се интересувала задълбочено. Същото е и с "Библията на дявола" от Pиxapд Дюбeл - тук вече ми е достатъчно само заглавието, за да ме привлича...
Книгоядец~1 не се сеща за нещо конкретно в настоящия момент. Почти всяка една книга от добавените в графа "Искам да прочета" могат да отговарят на критериите.... поради простата причина, че Книгоядец~1 почти никога не се запознава дори с резюмето на повечето книги...

6. Дядо Коледа - издай една книга, която смяташ да подариш! ;)
The Shrunken Head от Lauren Oliver. Тя не е таен подарък, така че няма проблем да споделя (и да кажа също, че ми се дочете и на мен... май някой ще ми я заема! xD)
(Книгоядец~1 в първо лице): Е, сега... аз толкова се мъчих да намеря една, която толкова силно се надявам да не се повтаря... останали са, колко, четири дни? Хайде, за да не стои така гадно инатството ми, ще кажа "Черепният трон" на Питър В. Брет.

7. Лед - книга, която ще отложиш за следващата година.
Със сигурност доста. Планувам да прочета тези, които взех от Панаира и предполагам, че през коледната ваканция ще довърша само една от тях, така че...
Книгоядец~1 си мисли за всички книги, които не успя да си купи от Коледния панаир, поради различни причини. Това са и книгите, които най-вероятно ще отложи. Поне си изпълни обещанието, че няма да си даде всичките пари за книги!

8. Снежен човек - книга, която ти е оставила страхотни спомени и си чел покрай Коледа?
"Великият Гетсби" от Фицджералд. Добре де, не мога да не се сетя първо за тъжните моменти, но всичко се оправя, когато си спомня за една определена глава от книгата (дъждовен ден и много цветя в къщата на Ник - който я е чел ще знае. :D)
Книгоядец~1 си спомня с широка усмивка за корабите на Робин Хоб и, естествено, за Тамас (♥♥♥). Миналата година, точно на 25-ти сутринта, беше студено и някой много удобно поглъщаше на големи хапки "Безумният кораб"...

9. Зимна вечер - книга със сюжет, който ти навява топли чувства, както Коледа?
"Анн от..." ... добре, добре, ще кажа нещо различно този път. "Шанхай" от Дейвид Ротенбърг. Чувствам се странно привързана към тази книга и определено ми навява топли чувства.
(Книгоядец~1 в първо лице): "Фиц и Шу..." Хубаво де, и аз ще се постарая да измисля нещо друго xD.  Например (дори не знам как ми изскочи) - "Норвежка гора" на Мураками. Корицата на моето издание е в бяло и червено, а самата история ми навява малко или много топли чувства, дори да ви се стори странно.

10. Коледен венец - книга, която задължително ще прочетеш за Коледа.
"Тайната история" от Дона Тарт! От Алеята на книгата рънча за нея и на Панаира най-после си я взех. По-доволна и щастлива няма как да съм.
Книгоядец~1 се зарича да прочете "Съдбовният кораб" на Робин Хоб, но предвид понамалялата бързина на четене в края на годината, може би ще се задоволи с нещо по-дребно като страници...

07 декември 2016

Единствено тайната...

 "Единствено тайната ни вдъхва живот.
Единствено тайната."

Тирсо Алфаро е син на знаменита археоложка. Макар и завършил история на изкуството, той е в онзи етап от живота си, в който може единствено да се чуди накъде да продължи. Подхвърлят му идеята да се опита да напише докторска дисертация и съдбата го запраща в Англия, за да може да изследва един неособено величествен дискос.
Всичко върви малко или много добре в Кентърбъри и след цяла една година там Тирсо успява да получи разрешение да снима Дискоса и да го огледа отблизо една вечер.
Същата тази вечер Дискосът бива откраднат...
Макар че твърденията на Тирсо, че това е така, звучат нелепо. Нищо в музея не липсва. Дискосът си е точно там, където си е бил винаги.
Или пък не...
След Кентърбъри животът на Тирсо поема по съвсем нова пътека. Съвсем изненадващо му е предложена нова работа, за която може да разбере подробности само ако разреши съответните загадки. Археологическият музей в Мадрид изглежда крие тайни, за които по-голямата част от испанците не подозират. На Тирсо му предстои да разбере някои от по-грижливо пазените.

~~~~~~~~
Луис Монтеро ни предлага две любопитни и чудесни приключения в добре познатите цветове на "Индиана Джоунс" и подобни творби на киното и литературата. Древни митове и легенди, тайнствени пещери, влечуги и насекоми, мъдреци и тайнствени знаци, древни карти... Всички тези неща можем да открием както в "Масата на цар Соломон", така и във "Веригата на Пророка" - двете издадени на български език книги от поредицата на Монтеро (издателство "Бард").
Признавам, че книгите веднага ме привлякоха чисто и просто с идеята за търсенето. На древни съкровища, на отговори на древни въпроси. Това са неща, които винаги са ми били слабост и съответно са нещата, които винаги могат да ме спечелят в една книга. Загадките! Мога цяла вечност да седя и да търся отговори за това или онова, особено пък ако става дума за нещо, свързано с история, езици и философия. Пък и религия, което си е, малко или много, свързано с моите области на познание.
Изключително приятно бяха комбинирани именно тези три области и в двете споменати книги. Има доста неща, главно свързани с идеята за Корпуса на търсачите, които определено не харесах, но пренебрегнах просто заради тръпката от търсенето на отговори. Корпуса на търсачите ми се вижда като неособено солидна организация. Може би ако беше нелегална и съответно по този начин тайнствена, щеше да е много по-очарователна и дори смислена. На моменти имах някои проблеми с някои от героите, които открито ме дразнеха с държанието и постъпките си. Имаше и моменти, в които всичко изглеждаше малко твърде детско - поне в първата книга. После - дали защото свикнах с героите или защото спрях да обръщам внимание - малко по малко всички станаха симпатични и всички случки станаха приемливи. Загубиш ли желанието да се нервираш за най-дребните неща, започваш да се вглеждаш в големите загадки. Успееш ли, вече става интересно.
Дали този проблем си е в самата мен не знам, но книгите са хем завладяващи, хем предвидими от гледна точка на историята. Какво имам предвид: в първата книга Тирсо през цялото време се дивеше как смъртните му врагове винаги са една крачка пред него. Е, как ли... по същия начин, по който и за мен беше ясно какво ще стане. Просто няма загадка в това как точно ще се развие самото действие. Историята си върви така, както може да си върви само една история. Точно издържана като сценарий на филм. Първо действие, второ действие... Тайна, въпроси, откритие, напрежение, финал. Като става дума за това - да, героите всъщност са абсолютно архетипни.
И въпреки всичко това...
И двете книги си остават чудесни представители на историите с тайни и загадки. Ако "Масата на цар Соломон" ви оставя чувството, че авторът все още някак се колебае за това-онова и книгата е малко слаба, то с "Веригата на Пророка" Монтеро вече стъпва по-уверено. Особено пък ако трябва да споменем дори само това, че втората книга се базира на истории, свързани с Мали. А африканската история като цяло, ако не броим Египет, е толкова далечна за нас, че е почти мистична. И поради това - толкова... невероятна.

Макар двете книги да са написани така, че да могат да се четат самостоятелно една от друга, цялата поредица (мисля си, че вероятно ще са три, ако авторът не измисли още) разказва една пълна история. Тази на търсача Тирсо Алфаро. Едно обикновено момче с необикновена съдба. Момче, което има талант да търси разни неща. Забравени през вековете, но не и от митовете неща. Момче, пазено от несъмнено много "грижовен ангел", както самият Тирсо се изразява.
Това е една история за търсенето и между другото за едно тайно минало, за едно предателство... и за малко любов, разбира се. Изобщо за всичко, което се очаква да се намери в един добър филм. В една хубава история за търсачи на съкровища. Такива, които посочват като своя любима книга "Островът на съкровищата" например...
Убедих се, че има защо да чакам и третата книга от поредицата. Чудя се кой ли странен предмет ще трябва да търсим този път. Дали митът ще бъде свързан с някое вярване. Дали пък някоя съвсем обикновена книга няма да подскаже някой важен отговор... Все пак има един тайнствен проект, за който трябва да разберем повече. Или просто да се убедим, че това, за което се загатва, ще бъде намерено.
И ако бъде намерено... какво ли ще е?