“Галактическа болница” от Джеймс Уайт за
мен беше много приятно и неангажиращо четиво. Макар сюжетът да не е нещо, за
което никой не може да се сети, досега не бях попадала на книга с подобна
тематика. Освен това не съм много на „ти” с научната фантастика (мой пропуск) и
ми се струва, че и за други хора като мен ще е чудесна, за да се запознаят и да „навлязат”
в жанра.
Тъй като всяка глава от
книгата проследява различна история, макар и с повтарящи се герои, най-добре да
направя кратко резюме на всяка една.
Първата глава ни пренася
в Галактическата болница, която приема пациенти от всички краища на
галактиката. А О’Мара, който работи в още незавършените й сектори, по свое
желание се е превърнал в омразен и ненавиждан тип от всичките си колеги
строители. Да бъде презиран никога не му е пречело, докато не се замесва в един
инцидент на строежа. Ако се спогаждаше с колегите си, те може би нямаше да
хвърлят вината върху него... И нямаше да му поверят изтощителните грижи за
извънземно бебе, тежащо повече от тон!
Следващата история вече
ни запознава с д-р Конуей, който отскоро е на работа в болницата. Неговият проблем
е, че притежава предразсъдъци... които
иска или не, трябва да преодолее в един необичаен тип екстремна ситуация.
Останалите истории също
се фокусират върху доктора. Следващите му приключения включват един динозавър
на име Емили и една сушена синя слива... която всъщност е временният му
началник, а по-късно – доста интересна извънземна раса с променяща се
форма и пациент с тежко увреждане, който никой не знае как да излекува.
Въпреки, че сюжетът се
развива в болница, авторът не залага на напрежението, а по-скоро на трудностите
при установяването на проблема, или пък при откриването на уплашените пациенти,
тъй като повечето имат упорития навик да бягат от лекарската помощ. Много
интересно са представени самите чуждопланетни раси – описанията не са съвсем
изчерпателни и предлагат възможност сами впрегнем въображението си, за да си
изградим картини на най-причудливи форми на живот. Допадна ми изключително
много идеята всички същества да имат своя биологична класификация, която да
обозначава специфичните условия на живот, характерни за съществото – налягане,
атмосфера и т.н., неговите физиологични особености - като например дали диша
хлор или кислород, каква е формата на тялото му. Съкращенията от главни букви
не са обяснени много подробно, което според мен е нещо положително, тъй като
иначе само би утежнило разказа. Допадна ми също така, че са представени
различни болнични случаи, а не се проследява само един. В тази връзка –
повтарящите се герои също имат възможност да ни покажат какво могат в
разнообразни ситуации.
О’Мара всъщност не ми направи голямо
впечатление, въпреки че решението му да озлоби всички срещу себе си беше
интересен психологически похват от негова страна. Това, че осъзнаваше напълно какво
прави и го вършеше преднамерено, предизвика любопитството ми. По-късно героят
обаче не претърпя развитие, а само разкри реалните си възможности (в първа
глава само загатнати).
Конуей е по-скоро
персонажът, който ме впечатли, макар че не мога да кажа, че ми допада съвсем. Докторът се превръща в главния герой на тази книга и може би затова той търпи
промените. Първоначално го виждаме изпълнен с предразсъдъци, чувствителен
идеалист, а после – малко по малко осъзнаващ поверената му отговорност,
способен да поема рискове и да взема собствени и ефикасни решения. Конуей не е
герой, който блести с хубави качества, но и отрицателните му черти не влияят на
делата му, така че ще използвам неуместната дума (вероятно) – „безобидни”.
„Галактическа болница”
е пълна със странни форми на живот, но всички успяват да работят съвместно и обикновено навсякъде цари толерантност. Ако последната дума и предразсъдъците на Конуей не
ви се вържат, правя уточнение – те са от по-различен тип, който нарочно не
разкривам.
Уайт е използвал въображението си, за да създаде приятни и доста
нестандартни истории, в един възможен бъдещ свят.