30 октомври 2015

Звезда и кръст

В навечерието на американския празник за плашене аз намирам малко време да отдам на това забравено място... Като залагам на последното прочетено... Ами останалите?
Те като за класацията за в края на годината... 
Пропуснала съм да споделя мнение със себе си относно "Прилив" на Даниел Суарес, "1984" на Дж. Оруел, "Никога, никъде, никой" на Нийл Геймън... странно колко малко ми изглеждат, а времето, което измина, беше толкова много xD Този месец определено няма край, от мен да го знаете!

А сега възможно най-кратко относно историята на Ян Валентин. С книгата се "запознахме" на предишния Панаир на книгата в НДК. Вероятно от някой кош с намаления, защото аз си признавам, че иначе нямаше да го намеря. Беше една от книгите, които, така да се каже, "одобрих" за цялата купчина, която купихме за човек, който се нуждае от какви да е четива след работа.


Действието ни пренася в студения свят на скандинавските страни. Когато става дума за скандинавски страни, винаги е нещо студено. Ако има убийство, ледът  задължителен... разбира се xD А тук убийство си имаше. Извършено много, много отдавна. През Първата световна война? Или пък по-отдавна? Кой би могъл да каже, след като убитият не е никакъв скелет, а се е запазил такъв, че все едно след миг ще отвори очи и ще те пита защо си му слязъл в пещерата.

Всичко започва, когато един простичък човек, любител пещерняк, както аз обичам да определям такива хора, решава да слезе в една изоставена мина, за да се състезава за един рекорд. Дълбоко, много дълбоко под земята, той намира нещо ужасяващо.
И след това започва въртележката. Появява се един нещо-като-историк, който се блъска с наркотици (включително и един "нов български продукт", уау, колко сме лоши). Той, разбира се, веднага бива замесен и обвинен за виновен. Появява се неговото "Момиче на Бонд", адвокатка от класа... Появяват се наследници на нацистите и съответно един друг тип Организация... и общо взето през по-голямата част от книгата почти забравяме за откритието на трупа под земята, но затова пък навлизаме във фантастичния жанр. Един древноегипетски артефакт сочи път към нещо немислимо някъде в ледовете на Северния полюс. Всички искат скритото световно познание...
Общо взето комбинацията "нацисти + фантастика" не е чак толкова лошо. Натряскания с хапчета главен герой не е толкова дразнещ, само дето винаги отървава кожата твърде лесно. И тук има един супер компютърен специалист, който може да те уреди ако искаш и президент да станеш, само няколко клика трябват. Като се замисля, цялото това произведение всъщност би се вписало идеално като за филм.
Имах проблеми с тоновете немски фрази... и вероятно фрази и на други езици, до които никога не съм се докосвала. Някои от тях бяха услужливо преведени, други... сигурно трябваше да ги запомням от предишните страници. Това лично мен ме изнервя. Хубаво, да се запази някакъв "чуждоземен" дух и прочие, но... не, мен си ме изнервя.

Я да прочетем какво пише отзад? Приключение в стила на Индиана Джоунс? Хм... всъщност да. Индиана, един от героите на моето детство (може би той е виновен, че сега съм студент по история, знам ли xD) почти винаги си имаше проблеми с разни нацисти и спасяваше разни много специални, често религиозни, предмети.
В "Звездата на Стриндберг" имахме бягане през винарна, "атентат" в средновековен дворец, пътуван нелегално с влак, ровене из гробове...
Относно фантастичната част... е, защо така прекъснахте кефа ми на най-интересното xD Сигурно за да не стане книгата в друг жанр xD.

Е, обещах накратко... не, че някога съм се разпростирала.

17 октомври 2015

-Филмова пауза- Хорър още преди Хелоуин


Пазете се... от Пурпурният връх~


Беше ясно, че не може да се пише само за книги тук. Аз съм такъв човек, че дори и да съм си казала, че всичко друго ще подминавам, накрая сама си нарушавам правилото. В крайна сметка става въпрос за моя блог, така че не е чак толкова ужасно нещо. Имаше много неща, които смятах да споделя, но подминах... Кой знае какво ще ми хрумне след като изляза от имението... ако изляза...


Вчера бе българската премиера на страшната готическа приказка на Гилермо дел Торо. Чаках този филм от известно време. Като цяло хорърите не обичам да гледам на кино, или поне някога не обичах. Причината беше доста глупава. Смятах, че не е честно хората да си мислят, че ме е страх, след като аз подскачам на седалката не заради случващото се, а заради озвучението, което изведнъж ти гръмва в ушите xD Сега май вече спря да ми пука особено... Да си мислят каквото щат, няма пък да умираме, заради състрадателни полуусмивки от съседите~
Пък и има известен брой актьори, заради които съм готова да гледам какъв да е филм. Том Хидълстън е един от тях. (Между другото такъв актьор е и Хю Джакман - очаквах и филма с негово участие, "Пан", но не очаквах да е детска приказка. Звучеше ми зловещо първия път, когато видях Вълчо маскиран xD)
"Призраците съществуват".
И познайте къде обичат да се крият? В имение, което на 1000% приютява духове? Да, разбира се. И къде може да се намира това имение? В Англия? Ама как се досетихте!
Не бих отрекла очевидното, а то е, че (според мен) този разказ не се отличава от стандартните в жанра. Имаме мистериозен непознат, който е пътувал от град на град, за да се опита да припечели пари за новото си изобретение. Мистериозен непознат с титла. Титлата винаги е от особена важност. Откъде иначе ще да наследи това имение, а?
Този мистериозен непознат пътува все със сестра си. Двамата са перфектни във всичко. Баронетът, пристигайки в Америка, се влюбва в едно момиче, което иска да стане писателка. И когато единственият жив роднина на това момиче умира, баронетът се жени за нея. След това я води в новия й дом. В Англия такива имения по това време едва ли е има на всяка крачка, ако можем да вярваме на филмите, особено в този жанр. И, естествено, имението на Томас също има с какво да се похвали...

Томас и сестра му Люсил са наследили "мина" за червена глина. Имението им е построено точно над залежите и поради това сградата потъва с всяка година. Плюс това парите на семейството са отлетели безгрижно, поради което няма кой да поддържа къщата както си трябва.
А стените крият тайни. Спомени. Гласове. Червена глина тече по тръбите. И по стените. И избива от пода. Оцветява снега, когато завали.
Червеното е навсякъде. Неслучайно хората са нарекли това място... "Пурпурният връх".
Дали младата невеста Едит ще може да живее с гласовете на Другите? Какво ще чуе от тях? Какво ще види? Какви тайни ще разкрие?

~~~~~~
Режисьорът определено има хубаво Хелоуинско виждане за призраците. Те са плътни, червени, противни и стряскащи. Изскачат от тук и от там... но пък понякога се оказват добри. Което е много странно...
Признавам, че трябва да предупредя НЕ-почитателите на жанра да не правят като мен, тоест - да гледат филма на IMAX xD. По принцип "Пурпурният връх" не е 3D филм, но пък огромният екран пак прави някои неща, хм... зловещи~

Това, което се очаква всеки да открие във филма... или което аз открих, знам ли дали всеки трябва да открива това... е съчетанието на страшното с любовта.
Разбира се, бяхме длъжни да вярваме, че Томас ще се промени. За мен това не беше трудно, защото когато имам любим актьор, аз винаги съм за него и вярвам в доброто в него. Мда, дори героят ми да играе някой свръх-лош, тогава пък ще си го оправдавам xD.
Не всяка любов може да бъде предотвратена.
Не всяка любов е за пари... пък и не би следвало да бъде.
Не всичко трябва да се направи в името на една титла, на едно безсмъртие, на една тайна или...
~~~~~~~~
Хареса ми къщата. Харесаха ми героите. Хареса ми валсът. Хареса ми ако щете времето, в което се развива действието. Харесаха ми коментарчетата, които Люсил пускаше. Тази луда, луда жена... Особено когато подозираш що за човек е, не може да не усетиш всяка нейна думичка по различен начин. Всяка думичка да носи заплаха или хумор, пропит от гнусна чернота.
Естествено, не ми хареса държанието на главната героиня, когато се събуждаше посред нощ, но това е неизбежно. Дааа, разбира се, че трябва да отидеш да видиш какво вдига шум, въоръжена само с един свещник. В къща, пълна със зловещи картини, разпадащ се покрив, течащи стени и прочие. Абсолютно нищо няма да ти има. Никого няма да срещнеш, най-много да се сблъскаш с Томас, отишъл до тоалетна. Абсолютно всичко е наред!
Както някъде се казваше, в хорър филмите, дори да има табела "Не завивай наляво!", ти пак трябва да отидеш, все пак плаче бебе, нали?
(Все пак сцената, в която тя си взимаше вана и в коридора се оформяше посетител, беше... съжалявам много за израза, обаче през цялото време си мислех "ооо, шит!" xD И си мислех, че от кучето се очаква да я защитава, нали животните били супер надарени със способността да усещат призраци и да предупреждават...)

Екшънът накрая на филма беше велик. То не бяха шила, то не бяха ножове, то не бяха тесли... "Малък подарък от мама" xD Лудо преследване в зимна буря. Бяло и червено. Две жени, опитващи се да... хм... да се заколят? Със сигурност...
Изводът е само един. Никога не обръщай гръб на жена с лопата! Никога!!

Общо взето това са първите ми впечатления от лентата. Много съм доволна. Забавлявах се по някакъв много странен начин. Не съм сигурна дали по принцип човек може да се забавлява с хорър филми... е, ако нямаме предвид онези, които претендират за страшност, но всъщност са просто идиотии.
Том Хидълстън ми липсваше. Все едно сайтове като 9gag не ми го припомнят постоянно под формата му на Локи, ама...
(За непросветените: повечето актьори, които харесвам, обикновено си имат прякори за мен. Което си е нормално, май не съм и единствена. Така Том е Локи, Хю Джакман е Вълчо, Робърт Дауни Дж. е Тони... май не е трудно да се досети човек защо xD xD)
Този готик стил също ми липсваше. Неговият мрак, неговите чудни джунджурийки, всяващи страх...
За готиката е добре да се казва, че старите къщи... дишат... Почти винаги се оказва истина. Особено в Англия...

~~~~~~~~~~~~~~~~

06 октомври 2015

Забравя ли те... о, Земя...

Не много отдавна, случайно, а може би и по телевизията, не съм сигурна, попаднах на идеята на НАСА да изпрати няколко хиляди души от Земята на Марс. И се записах в програмата...
Добре де, идеята беше НАСА да изпрати само имената на тези няколко хиляди души xD Много по-наскоро имаше и следваща фаза на проекта, за която също имам "билет". Смятам това хрумване за особено забавно. Иначе е ясно, че по този начин просто си гарантират масов интерес, или поне така го виждам аз. Не, че има нещо лошо. Космическо пътуване, направено от когото и да било, винаги ме изпълва с възторга на любителя фантаст. А що се отнася до научната фантастика, аз имам да напредвам доста. Дооооста.
Не се интересувам особено дали наистина са си направили труда да извадят тези хиляди и хиляди имена и да ги гравират някъде. Самата идея, че сайтът издава билет на името на "астронавт Андреева" ми е достатъчен повод да се усмихвам и да си представям, че е истина. Всички онези призиви "Ще кацнем на Марс скоро!" също ме забавляват. Крайно време е да спасим Мат Деймън!
Из разказите на Артър Кларк подобно начинание - кацането и колонизирането на Марс - вече отдавна не се прави само с някакви си имена. Марсианците не са зелените човечета, а... хора. Прадедите на които някога са се раждали и умирали на Земята.
И не само Марс е единствената планета, на която е стъпил човешки крак. Човек е достигнал и звездите отвъд...
Светът много, много напред в бъдещето, е свят на космически кораби и невероятни постижения. Един от разказите в този мъничък сборник, признавам си, ми причини малка хорър криза, което не очаквах xD Други ме изпълниха с тъга за хората, отдавна загубили родната си Земя... или дори изчезнали напълно от света. Разкази за дните някога напред в бъдещето, когато човекът може и да изчезне. Въпреки всичките си борби. Да застанеш на ръба на света и да погледнеш към истинския свят, към синята планета... Трудно е да си представиш какво е да знаеш, че никога няма да се върнеш у дома... Макар че за момента ми се струва, че ние ще сме като хората от онзи разказ, където Природата си отмъщава дълго, преди да полетим сред звездите. И е малко страшно да си помислиш, че някоя извънземна раса ще потърси нещо за нас и ще се опита да ни разбере по нещата, които сме оставили... не най-удачното наследство xD
Трудно е да пишеш за разкази, без да трябва да ги преразказваш. Не съм по тази част... Но разказите на Кларк са едни особени, пророчески в много отношения. Има неща, които знаеш, че може и да се сбъднат. Съвсем скоро дори, ако гледаме космическия часовник. Има неща, които можеш да определиш като смели мечти. Има неща, които ти се иска да правиш и ти. Всеки път, когато се завърна вкъщи от някоя космическа одисея се ядосвам на себе си, че науката е толкова далеч от мен xD Какво ми остава, да се надявам, че ще играя ролята на оня Дани Джаксън от "Старгейт"? О, не си и помисляйте, че не съм си представяла това... Май трябва да запиша магистратура за древни езици xD И да ида да копая в Египет за някой Старгейт...

Колкото до разказа, дал име на сборника...
Спомням си как в един от предишните семестри моя любим професор разказваше една история. Той разказваше много истории, коя от коя по-странни. Вероятно съм го гледала доста невярващо, но всъщност, като любител на фентъзито, обичах всички тези нереални разкази. От него, от този професор, научих, че имало хора, които се опитват да познаят всички имена на Бога. Само дето не ставаше въпрос за лами в случая, но това няма значение.
По някакъв начин тибетските лами на Кларк са стигнали до заключение, че имената на Бога са около 9 милиарда. Бог, Аллах, Буда - това са само част от имената Му. А когато човекът намери всичките, мисията на нашето съществуване ще бъде завършена.
Човешкото любопитство няма граници...
И след като науката е толкова напреднала, защо да не спестим на тибетските лами очакваните 15 000 години търсене а имената? Да им дадем един компютър, който да бълва всички възможни комбинации от безсмислени думички, създадени само с 9 букви.
Какво ще стане обаче, ако тибетските лами са прави? Ами когато компютърът най-сетне приключи комбинациите си?

01 октомври 2015

~Епично: Легенди на фентъзито


Когато се заговори за този обемист сборник (средно обемист), нямах никакво търпение. После той излезе. Оказа се, че е 28 лева. Световноизвестното безпаричие на студента проговори в мен и ме посъветва да се лиша от присъствието на сборника вкъщи.
Поизчаках малко и ето, че магически той долетя в Читалнята. И аз си го взех от там. Сега ми е по-леко, че съм послушала Повея на безпаричието.

Аз никога не съм казвала, че съм особено идеална в борбата с правописните грешки. Но поне гледам да чета повече и да изправя най-лошите от тях. Щях да се разочаровам много, ако бях дала 30 лева за книга, пълна с печатни грешки, недописани думи и разместени такива. А после ме питат защо ме е страх да купувам книги на "АртЛайн". Много ги харесвам, страхотни корици и прочие... но ме е страх, че от вътре пак ще се случи да попадна на нещо, заради което да искам да върна книгата и да не я гледам повече... Ами, сигурно, както е по традиция, ще бъда помислена за надута разбирачка, но това хич не ме интересува. Казвам какво почувствах аз. Пък и ще забележите, че повечето глупости няма и да отбележа~
Леко се съмнявам, че само аз постоянно попадам на подобни томове на АртЛайн да си кажа...
Иначе съдържанието ми хареса. Може ли да не се хареса на любител фентъзист? Казвам любител, защото повечето от световните бестселъри на Ню Йорк Таймс още не съм ги чувала...

Робин Хоб ни посреща още на първите страници. След преговора, разбира се. Няма смисъл да ви казвам, че разказът й ми е харесал, защото именно тя е най-любимата ми авторка. Пък и ставаше дума за Дъждовните земи, за Джамалия (и както по различните издателства изписват това име). Робин Хоб е името, което би ме подмамило да си купя всяка книга, на която го има името й, гаранция!
Урсула ле Гуин също се намираше в света на своите си магьосници от Землемория. Не оспорвам интересното й виждане за магията, по-разчупените възможности на магьосниците, но по принцип не харесвам Гед. За него си мислех постоянно, докато четях, но сигурно е нормално. От друга страна, понеже отдавна не съм чела за Землемория, разказът ми хареса повече, отколкото очаквах...
Тад Уилямс с неговия "Горящ човек" също ме спечели. Имаше рицари xD И една вещица поне, макар че така и не разбрах ако тя ги е изоставила в лабиринта накрая, как така толкова лесно излязоха нашите герои, хм...
Алиет де Бодар също много ми се понрави. Честно казано, тя беше първата от няколкото автори, които ме накараха да си представям индиански свят, както може и да се очаква де. А индианската тема някак се вписваше много добре в ситуациите.
Паоло Бачигалупи с неговия "Алхимик" ми стана един от любимците на сборника. Аз обичам странни учени с още по-странни изобретения. Особено пък в свят, застрашен от нещо. Отровни къпини например? Защо не и израсли от глупостта на хората...
Орсън Скот Кард е заложил на брутализми. Аз като малките деца веднага се запитах най-невинно "Как се научи да ходи толкова бързо без палци на краката~" xD Повече кръв щеше да е още по-добре~
За първи път в живота си се срещам с автора ПаРтик Ротфус. Пък не ми се струва да е възможно да е друг, след като го има в съдържанието, под името на разказа и в кратката биографична справка... Ми така се казва значи. Пък на корицата виси някакъв си Патрик, пф... Иначе героят ми хареса. Трябва някой път да ми попадне най-сетне онова, по-известното произведение на ПаРтик... Страхувам се, че няма да го има по книжарниците...
Въпреки че обикновено все ви хваля Брандън Сандърсън, той не е представил нещо особено величествено, тъй де. По-скоро урок по търговия. Почти щях да се върна към ужасните ми училищни дни с онези гадни пари и банки (които дори не си бях избрала, ама какво да се прави, профил...) Е, не е чааак толкова зле. Идеята за тревата е интересна, може би й трябва повече развитие, но за разказ толкоз!
Майкъл Муркок е копи-пейстнал "Вещерът". Покварен главен герой, чудовища, някаква там мисия, мадами по пътя, понякога помощници... Е, аз не съм почитател на "Вещерът", иначе съм чувала за Елрик, героят на Муркок... но някак си очаквах нещо по-друго. Значи описанията не са точно каквото аз очаквам. Но кой го казва, аз пък с моите описания как съм xD
Мелани Роун ме накара да се усмихвам със съчетанието си от фентъзи и исторически достоверности. Пу, да му се невиди, вече за четвърта година ще се занимавам с история, ама пак няма да мога да я съчетая по такъв начин... Ще продължа аз да си пиша за едни чужди светове...
Кейт Елиът с разказа "Пътуване по бреговете на Реката на смъртта" беше вторият автор, който ми донесе представата за индианци. Това, че главната героиня искаше да "заживее като мъж" все още ми ехти в съзнанието обаче. Доста интересно хрумване xD Поради някаква причина ми се искаше да има повече романтика точно тук... Сигурно защото ми хареса великият воин, хахах.
"Слугата" на Мари Робинет Ковал завинаги ще бъде запомнен с "Все пак се той оказа човек" xD. Толкова нелепици, получени от разместване и ядене на думи и букви минах, докато стигна до тая 479-та страница, че това по някакъв начин беше последната капка. Дълго се смях... Иначе разказът (тук се включва аниме същността ми) много ми напомни за Fate/stay night и Fate/zero сериите... Само дето прословутата Сейбър се оказа чернокоса...
"Наркомантът" на Н. К. Джемисин беше много сладъъък xD (това беше фенгърл излияние~). Беше много весело преживяване, особено със сестрата, която е мъж, мухахах... Мисля, че и този разказ е един от фаворитите ми.
Кери Вон ни показва какво не виждаме след победата на героя. Не беше лошо, макар че аз съм си привърженик на вечното щастие след победата, както обикновено. Лигавя си се вероятно...
Труди Канаван според "Епично" е казала, че "един ден ЧЕ напише поредица, която да не е от три книги"! Че напише, че напише, мухахха! По принцип книгите на Канаван ми харесват, защото се четат леко, пък са на магьосническа тема. Имам малък проблем с идиотското държание на магьосническата гилдия и големия тъпизъм, залегнал в съществото на главната героиня конкретно тук. Но това си е Канаван, подобни разкази са точно в нейната сила. Смея да го кажа като притежател на 6 от нейните книжки~ (БТВ - Елине дали не е Елийн...)
"Другият" на Джулиет Марилиер като за капак имаше липсващи букви и разменени думи повече от всички останали други. Иначе беше поредният разказ, който ми напомни за индианци. Мисля си, че Изборът беше ясен, но явно нечии усмивки понякога правят проблеми xD Онзи Екка ми приличаше на някого по описание. Някъде другаде... трябва да потърся къде...