31 декември 2015

Краят на 2015!

Обещаната статия за края на годината, която представлява...
Статистическите ми данни.^^
Нали ги знаете онези класации и прочие, които гласят "Колко/кои/какви книги изчетохте през годината"?
Това е нещо подобно, така че сега спокойно можете да подминете поста. Скоро ще бъдете залети отвсякъде с такива, особено ако сте се заобиколили от групи, блогове и други местенца, пълни с книги.
Това, което ще видите, е пълна версия на списъка с прочетени книги + една много, много традиционна аниме справка. Нея я правя още от началото на аниме кариерата си и никога не я изпускам... добре де, може би е имало някоя година, но по принцип винаги я имам на ум~
Внимание! Подреждането на книгите не е напълно строго и издържано. Даже няма подреждане. Невъзможно е да се направи класация. Номерата най-вече ще покажат с колко книги завършвам годината.


  1. Робин Хоб - Безумният кораб
  2. Брандън Сандерсън - Сияйни слова ("Летописите на Светлината на Бурята")
  3. Брандън Сандерсън - Пътят на кралете ("Летописите на Светлината на Бурята")
  4. Брандън Сандърсън - Мъглороден: Последната империя
  5. Брандън Сандърсън - Мъглороден: Кладенецът на Възнесението
  6. Брандън Сандърсън - Мъглороден: Героят на Времето
  7. Майкъл Дж. Съливан - Зимният фестивал
  8. Майкъл Дж. Съливан - Персепликуис
  9. Майкъл Дж. Съливан - Короносната кула
  10. Майкъл Дж. Съливан - Розата и бодилът
  11. Даян Уейн Джоунс - Замък в небето
  12. Джеймс Оруел - 1984
  13. Хърбърт Уелс - Машината на времето/Островът на д-р Моро
  14. Артър Кларк - Деветте милиарда имена на Бога
  15. Чайна Миевил - Морелси
  16. Бранимир Събев - Априлска жътва
  17. Тери Пратчет - Жътварят
  18. Тери Пратчет - Малки богове
  19. Тери Пратчет - Цветът на магията
  20. Тери Пратчет - Фантастична светлина
  21. Сара Дж. Маас - Огнената наследница (книга трета)
  22. Труди Канаван - Откраднатата магия
  23. Любомир Николов-Нарви - Сивият път (първа част)
  24. Любомир Николов-Нарви - Забравени сказания
  25. Джордж Р. Р. Мартин, Гарднър Дозоа - Старият Марс
  26. М. Р. Кери - Момиченцето с всички дарби
  27. Патрик Нес - Освен този живот
  28. Артър Голдън - Мемоарите на една гейша
  29. Епично: Легенди на фентъзито
  30. Брам Стокър - Дракула
  31. Ян Валентин - Звездата на Стриндберг
  32. Нийл Геймън - Внимание, психоспусък!
  33. Джеймс П. Блейлок - Последният сребърник
  34. Дан Дастие - Отровата на Алкория
  35. Айзък Азимов - Космически течения
  36. Рей Бредбъри - Избрано
  37. Даниел Суарес - Прилив
  38. Нийл Геймън - Никога, никъде, никой
  39. Даян Уейн Джоунс - Къща на много пътеки
  40. Хърбърт Уелс - Кристалното яйце
  41. Дейвид М. Корниш - Сирак ("Татуировка с чудовищна кръв")
  42. Х. Ф. Лъвкрафт - Отвъд стената на съня
  43. Джош Малерман - Кутия за птици
  44. Дж. К. Роулинг - Куидичът през вековете
  45. Дж. К. Роулинг - Фантастични животни и къде да ги намерим
  46. Робърт Блонд и Ейдриън Уейн - Патрул за ада (книга-игра)
  47. П. Г. Удхаус - Джентълмени в неволя
  48. П. Г. Удхаус - Капан за ергени
  49. "Н" като нож - Разкази
  50. Кърт Вонегът - Точния мерник
  51. Дж. Хадли Чейс - Още един глупак
  52. Реймънд Чандлър - Дългото сбогуване
  53. Реймънд Чандлър - Разкази
  54. Дайсаку Икеда и Аксиния Джурова - Духът на лъва
  55. Аксел Сандемусе - Върколакът
  56. Джеймс Х. Чейс - Виновните се страхуват
  57. Е. Р. Брейтуейт - На учителя с любов
  58. Кюзо Кобаяши - Август без император (皇帝のいない八月)
  59. Георги Божинов - Калуня-каля
  60. Йордан Свеженов - Анархия на три морета
  61. Джон Стайнбек - Небесните пасбища
  62. Джон Стайнбек - Гроздовете на гнева
  63. Джон Стайнбек - Зимата на нашето недоволство
  64. Джон Стайнбек - Пътешествия с Чарли
  65. Джеймс Г. Балард - Империя на слънцето
  66. Ким Монзо - Същината на нещата
  67. Владимир Набоков - Лолита
  68. Дени Дидро - Монахинята
  69. Нийл Геймън - М като Магия
  70. Дан Браун - Метеоритът
  71. Н. К. Джемисин - Луната, която убива
  72. Делиян Маринов - Пътуване през спомени ч.1
  73. Агата Кристи - Злото е на път
  74. Иво Сиромахов - Български работи
  75. Иво Сиромахов - Уважаеми зрители
  76. Роджър Зелазни - Създания от Светлина и Мрак
  77. Съмърсет Моъм - Една любов в Париж
  78. Кръстю Мушкаров - Мъртва магия
  79. Шанън Стокър - Регистърът
  80. ------------ Дейвид Ротенбърг - Шанхай (препрочитана)

Ами... това е xD Откритията на годината ми са свързани със Сандърсън, което реално не е нищо ново под слънцето. Хоб винаги е на върха, това е ясно. За останалата част надолу - никой да не се сърди къде е попаднал, изобщо не съм подреждала, както вече казах!
Разочарованието на годината бих казала, че е книгата на Зелазни - "Създания от Светлина и Мрак", от която някак още ми е горчиво, което не е типично за мен като читател...

Колкото до аниме справката, тя е мъничка, така че веднага я слагам~
Завършени анимета през 2015-а година: 2491
От които (липсват някои ONA и подобни)~ TV сериали: 919; OVA: 434; Филми: 327; Специални: 534.
Епизоди общо: 24,456.

(Сега пак повторете, че не съм фрийк, или каквото там се казва!)
Който е издържал дотук, скромно благодаря! Надявам се новата година да е по-светла за този блог откъм писане, а дали да си пожелавам друго... не знам xD
Честита Нова Година на всички!!!

29 декември 2015

Април през декември...

...и една кърваво-вълнуваща... жътва...



Има хора, по-талантливи в писането на ревюта от една проста книгомелачка. С много по-красиво подбрани думи, по-смислени изречения и прочие.
Истински ревюта, които сборникът истински заслужава.

А Книгоядец-ът...
Е, той, както обикновено, ви представя своята простичка любителска радост. Достатъчно силна, за да се опита да напише нещичко дори с простички думи. Следва текст, изобилстващ по-скоро от размисли и страсти, отколкото от реално сериозни изречения.
Слагам си това вечно предупреждение, та да не би ако го няма, някой да реши, че е добре да ме даде наааа... Черните кучета xD


~~~~~~~~~~~~~~

Виждате една книга, една... хм... малка книга, която се "хапва" за ден, може би два, или пък три. И която, след като си "хапнал", пуска в теб един ярък, ярък електрически заряд и удря здраво. И след това изведнъж вече искаш отчаяно да започнеш отначало. Превърташ на лента случки и събития, нареждаш ги като пъзел и пак ги разваляш - всякакви моменти от разказите, които най-много си харесал.
Почти напълно точно това малко странно описание ви дава представа какво е настроението ми в момента. Или по-правилното е да се каже - какво е състоянието ми.
Това се казва електрически заряд, хора!!!
Като човек, болезнено незапознат от първа ръка с много книги, които още по-болезнено искам да прочета, гладът ми се събужда с всеки разказ. Малък или голям разказ, без значение. Искам хорър! Искам фантастика! Искам пак чиста доза ужас, моля!
И сега, както се казва, се изправям пред вас като същински ветеран, надупчен с незнайно колко на брой куршума чист кеф. Ами да, ето това е истината. Без да забравяте, надявам се, за електрическия заряд. Май проблемът е, че всеки куршум изглежда зареден със заряд... Аххх, по дяволите! xD
Не бива да очаквате всеки да проявява милост.
Не бива да очаквате всичко да е като "по филмите и книгите".
Понякога чистият ужас побеждава. Или просто розовите очила... падат?
Истории, остри като кинжали. Животинчета с остри зъби, които не те пускат да излезеш, какво остава да си помислиш да забравиш.
Е, сигурно сравненията станаха много, признавам, но всичките са верни. До едно са верни.

Внимание! Дано не се страхувате да се порежете!
Въпреки че аз ви предизвиквам да го направите още сега!
~~~~~~~~~~~~~~
Отделно, като под линия, искам да подчертая, че моят най-най-любим разказ е "Скрежко". Както вече се изразих веднъж - брутален! Когато думите не ти достигат, просто... как друго да опишеш този епикнесс?!
Други куршумчета, които искам да споделя с вас, с надеждата да не издам всичко. Че зарядът наистина не ми позволява!
"Лъстиво сърце" (Лас Вегас не-какъвто-трябва-да-бъде... или точно какъвто трябва да е, хммм?);
"Наемник" (Смея да определя този разказ като... фентъзистки xD В традицията на наемниците... или нещо такова...);
"Водният град" (Чудесен постапокалипстичен свят! Обичам ги тези до полуда!);
"Скрежко" (брррр~ *И се хили с най-широката си усмивка*... И все пак и аз бих си взела едно такова коте в началото...);
"Големият двубой" (Аз съм лаик. Когато играех баскет в училище, изобщо не ме биваше. То май почти в никой спорт не открих себе си. Въпреки това се забавлявах с този разказ, понеже се обаждаше моята аниме душа, която крещеше... Kuroko no Basket!);
"Хотел "Макабър"" (за почитателите на зловещите ваканции, може би. И, незнайно защо - свързвам го и с темата "Зловеща Алиса"...);
"Сурат пазар" (имам един напълно детски, невинен въпрос... А какво става, ако някой рече да ти провери черепа? Или освен лицето можеш да си смениш и костната структура? xD Адски ми е интересно поради някаква причина); 
"Вярна и единствена" (Този разказ ми напомняше за история с български фолклорен корен, обаче не съм много сигурна защо и не смея да го твърдя смело);
"Отмъщение" (йесс, яка тупалка със силна доза галактически привкус... така де, нов свят, купчина яки гъзарийки, както се казва...);
"№24" (ОМГ! Поклон пред спасителя от онези жълто-черни неща. С ръка на сърцето си признавам, че имам фобия от тях! Страхотен разказ!!);
"Черните кучета" (знам аз, че няма милост за някакви такива като мен, ама наистина е страшно! xD И още по-страшно е, че сякаш имам спомен за реална подобна статия някъде из жълтините! Дано си въобразявам xD);
"Самак" (отново, съвсем по случайност, се обажда моята аниме същност... Принцеса Мононоке! Но без никакви елени, богове на гората, а нещо далеч по-страшно. Чудовище, за което отново малко или много са виновни хората... Ама да знаете, самак има и в Мононоке!);
"Странният случай със съдия Фолсъм"(зловещ, тъмен, приковаващ, даже думата "изненадващ" биха описали добре тази история... Вярата е страшна работа... А пък като знам, че и родният ми град е с около 5000 души...);
"Априлска жътва" (гвоздеят на вечерта! Знаете ли кое е дори по-страшното от това да изживееш този неподправен гняв и в същото време удоволствие заедно с тези две момчета? Фактът, че аз ще изляза от университета като педагог и... след това тук... съвсем лекото ми желание да отида в училище започна пак да се изпарява xD)

26 декември 2015

Следколедно...


Весела Коледа!!!
(На патерици? Не! Дори 26-ти се брои за Коледа!)

След 2 месеца някъде блогът става на година... не, че си спомням точната дата, но първата публикация е някъде около моя рожден ден. Не толкова това е причината за този пост по никое време, колкото да спомена някои "велики постижения"~
Когато дойдат празници или дълги ваканции, обикновено отделям и малко време на форумите и сайтовете, които посещавам. Така че тази година Книгоядец-ът получи коледен подарък от мен (малко, но от сърце) и аз се гордея със себе си!
Сега накратко, за да остане... в списъка с публикации, понеже публикациите от този тип потъват в забрава дори и при мен xD
- Поосвежен външен вид. Има се предвид - сменени шрифтове и подобни, бутнато едно цитатче там горе, в дясно, което май няма да сменям много скоро... Даже май никога, знам ли...
- В дясната лента нови добавки има също така "Страници" и "Последователи" (не знам за какво ми е, но това все пак е блог, що пък да го няма). За "Списък за книжни пътешествия" няма никакви ограничения и е в процес на разрастване. Човек се нуждае от пътешествия, я!
- Поява на нов раздел ("Книгоядец писателствува"), който се надявам да разработя все по някое време... О! И "Шарен архив" се преименува на "Библиотечни рафтове", понеже "архив" и "Всички публикации" биха били доста близки... в моите очи поне. "Всички публикации" е другото ново бутонче, на което, по причини, които и аз не знам, много си се радвам... Все пак сега вече имам възможност да пляскам всичко на началната страница, да правя манджа с грозде, а пък там всеки да си търси... ако се досети xD
Много се боря с "Библиотечни рафтове", понеже сама си казах, че ще добавям издателства и години на издаване... амиии... 5% готово? Ха-ха-ха~ ^^' Голям мързел, еййй, голям...

Какво Книгоядец-ът не получи за Коледа~
- Хм... Някоя готина картинка за фон. Намерих си много, обаче как аджеба да я запазя голяма и с хубаво качество, а да е 300 КВ xD В момента се чувствам достатъчно глупава, че да не измислям хубав начин... В краен случай ще си сложа нещо оранжево, ама аниме...
(да, държа да е оранжево, може да е с черно, но да има оранжево... така си тръгнах, така и ще си остана)
- Нямам и нищо за "банер"... ми, явно със снимките и картинките не ми върви. Но за "банер" аз и не мисля. Ако можех да рисувам, щях досега да съм измислила някое човече, мухахах. Така че ще съм си на постно.
- Да, определено със снимките и картинките не съм на "ти".
- Все пак още нямам картинки в раздела за размяна... а имах, и то хубави... Трябва да се постарая повече.
- Абе, как се слага един свестен линк към Goodreads? ><
- Ъм... има и други неща, които са... яки... обаче в момента нямам идея какви бяха xD

Какво Създателката на Книгоядец ще има да си хапва след Коледа~
А, такааа... стигнахме до по-основната част.
Вие нали знаете, че хората като мен получават книги за Коледа... и подаряват книги също така xD
И в същото време няма как да не ви се похвалят.
Но, за да не е много банално, няма да е снимка. Само списъче. Мъничко... Защо пък не? Нали вече пет пъти казах, че със снимките напоследък съм зле!

Рано започнатата книга, но все пак коледен подарък от някого за някого... (Редене час и нещо на огромна опашка, но мисля, че си заслужаваше, а и странното беше, че и аз се забавлявах).
01. Патрик Нес - Освен този живот ٩(◕‿◕)۶

Иии~ В пълно безредие...
02. Игра на тронове - рисувателна книга (беше в деня на намалението... иначе аз съм зле по рисуване, оцветяването също не ми е професионално... Но ме кефи xD)
03. Валтер Мьорс - Румо & Чудесата в тъмното (очарователно страхотна!)
04. Питър Джеймс - Мъртва като теб (благодаря на хората от щанда на PRO Book, мисля, че много ще допадне... и на мен също!)
05. С. Дж. Парис - Ерес (тук има доста любители на този тип конспирации и мистерии...)
06. Джон Грийн, Морийн Джонсън, Лорън Миракъл - Сняг вали (тук не аз имам думата, но може и да хапна, ако ми позволят xD)
07. Чайна Миевил - Посланическото градче (имам му повече доверие вече на Чайна... но не знаех, че е толкова нова книга...)
08. Неделчо Богданов - Българ, книга-игра (очаквам много забавление, мдааа... Следващия път съм сигурна, че ще се изкуша с онази книга, другата... Оназиии... ах, как свършват парите посред нищото xD)
09 и 10. Делиян Маринов - Пътуване през спомени (няма пък, няма пък само аз да не знам! Няма пък!)
11. Тери Пратчет - Стражите! Стражите! (честита Коледа, муциии, няхахах! ☆⌒ヽ(*'、^*)chu)
12. Бранимир Събев - Априлска жътва (сърбят ме вече ръчичките да хващам да жъна, да жъна, да жъна...)
13. Харуки Мураками - Норвежка гора (обичам теее!! (。・//ε//・。) ほんとうにありがとう~~大好き!)
14. Гари Щейнгарт - Абсурдистан (голямо чудене падна за това, признавам си... понеже не съм много по този тип литература, така де... То не е и за мен, но може някой път да зачета...)
15. Д. Х. Лорънс - Пернатата змия (или според една жена, която се доближи, докато избирах - ПЕрнатата змия...)

Брей, този Дядо Коледа, как се е изгърбил заради нашите подаръци...
Е, стига толкова статистика, отивам да си ям мечето от Линд, мухахах (макар че ме е жал да го отварям, толкова мило се усмихва... и е златно!)
Ама като какво чаве звуча xD
Коледа е... сигурно затова...

Следващ подобен пост очаквайте около 31 декември, с още статистика.
Предупреждавам си!

21 декември 2015

Жреци, които убиват

Н. К. Джемисин - "Луната, която убива"

Първото ми запознанство с Джемисин през страниците на фентъзи сборника "Епично". Там тя и нейният разказ ми станаха едни от фаворитите. Интересен свят, любопитни магии и малко хумор, поне според това, което аз усетих.

"Луната, която убива", която привърших днес, ме остави с някакви смесени чувства. В Goodreads вариант на чудене - колебая се между 3 и 4 звезди за книгата.
Древен Египет определено ми се струва благодатен за развиване на фентъзи светове. Предполагам, че още като начинаещ фентъзи и фантастико-любител, теми, свързани с египетските тайни, винаги са ми се стрували привлекателни. Мисля, че се държи отчасти на "Старгейт"... или дори не отчасти, а направо изцяло. Първият опит за фентъзи по темата обаче, творбата на Зелазни "Създания от светлина и мрак", беше голямо разочарование за мен. При все, че обичам Зелазни...
Джемисин пък ни представя един принц-фараон, жреци, отдадени на работата, свързваща ги с тяхната си богиня... и политически игри, поне донякъде. Проблемът е, че цялото съдържание на книгата ми се струва по-подходящо за някакъв вид... разказ, повест, нещо подобно. Действието да е развито във форма, в която да не е нужно да задълбаваме много в героите, да разбираме много за света, да можем да пропуснем някои части от случващото се, които хора като мен биха сметнали за важни.
Ето това е проблемът. Струва ми се, че нещата са твърде повърхностни. Може и да съм разглезена от Сандерсън напоследък, но щом не са на лице онези малки неща, които ме карат да съпреживявам с героя, или даже да се чувствам като част от "семейството"... Ами не се получава. Оставам извън рамките на представения свят, ставам непукист относно болката, която би следвало да трябва да изпитвам. Дори някои неща започват открито да ме дразнят. Ниджири например. Разглезено надуто момченце, което уж трябвало да израсне духовно пред очите ни или аз така си мисля. Загуби ме, мой човек... Особено пък ако знам, че трябва да те гледам още една книга... Мисля, че онзи, червенокосият, пак му забравих името, ще е по-интересен Бирник. Ами Сестрите? В онзи разказ от "Епично" ставаше въпрос за Сестра-той и, напомняйки ми за едно аниме, нямаше как да не се смея на нелепиците.
Ами какво остава за войната? Нещо там се водеше, докато изведнъж не превъртяхме удобно времето. Ами изненадите? Няма нужда от изненади. Всички просто се измъкват по магичен начин след половин страница "трудности". Хоп! Скачаме в съседната страна, говорим за много сериозната тема и оставяме всичко просто да си виси и... хоп, вече сме в нашата страна и след три дни мъка ставаме суперсилни пряко волята си... само дето моментът не беше достатъчно силен.

Потенциал има. Идеята е добра. И светът е интересен. Дори и аз лично да вярвам, че в късия разказ на Джемисин ще й е по-добре. То коя съм аз, че да издавам такива присъди, разбира се, но нали все пак се презастраховах с "лично" xD Само мога да сравнявам късото произведение с по-дългия опит за творба.
Все пак щом разказът й в "Епично" беше за мен толкова силен, сигурно има някакъв смисъл в моето... ъ... предложение. Там се забавлявах истински. Тук беше сухо... пусто... дори на моменти натоварващо? За последното не съм сигурна.
И защо, за бога, трябва да са две книги... то и за една нещата не вървят добре. Може би с по-наситено действие, обединявайки двете в едно, щеше да е по-успешно начинание... Тази мода да се пишат по хиляда книги не е нужно да бъде спазвана от всички. (Да де, то е цяло чудо, че тя не я спазва... засега. След време може да напише и милион еднотипни).

Е... аз като гаден бледолик северняк... нищо не разбирам в крайна сметка xD
Мисля, че ще е по-точно, ако поставя 3 като оценка. 

17 декември 2015

Бурята надвисва в "Сияйни слова"

"В светлината ветровете идат смъртоносни идат ветровете в светлината"

Наричам тази книга "Голямата червена книга на фентъзито", заради червените й твърди корици под "опаковката". Нещо се е случило със Сандерсън, докато е писал "Сияйни слова". Обикновено втората книга в неговите поредици е тази, която ми се струва малко ненужна. В този случай... поне ако може да се вярва на Goodreads... засега е планирал 10 книги по темата. Тогава как... защо, за бога, Бурята надвисва над героите му още тук, още в самото начало. Не може битката с паршендите да продължи в още осем тома... Трябва да има и нещо повече...
Ето, не е никак честно така! Как ще разбера, а?!
Между другото, аз май все бързам да си права заключения... предишния път бях казала, че сигурно ще мине доста време, преди да сложа ръка на тази тухличка. И колко време мина? Една книга време, ц-ц... Но за това трябва да благодаря на АртЛайн и тяхното навременно дарение за Читалнята. Всичко ще изчета! Само малко време, че покрай Коледа съм заредила елхата xD.

В "Сияйни слова" Рошар продължава да ни се разкрива със своите чудеса и изненади. Магия и духчета обитават въздуха и земята. Един ужасяващ убиец обикаля и сее хаос. Далеч, в пустотата, няколко Върховни принца и един крал се опитват да победят във война, водена вече 6 години... и помежду другото да се надцакат един-друг.
Каладин вече е излязъл от настроението си "Искам да умра", но сега си блъска главата над клетвите и обещанията.
Шалан има нова мисия... и нови приятели. Реално тази книга ни разказа за нея. Страшна жена, честно казано. Ама наистина! Някъде в началото и в средата взе да ме дразни малко, понеже аз вече съм заклет човек на чичо Далинар, а нейните замисли открито са против "семейството". Малко по-късно вече започнах да я приемам... по-нормално.
Не е момичето, което успя да ме спечели... но все пак не е Вин xD Мъглородната Вин е една от най-любимите ми фентъзи героини и първия главен персонаж жена, който да харесвам толкова.
А като говорим за Вин... тук и тази... шарка се повтаря. Вин и Елънд, Шалан и Адолин... то е почти същото! Нарочно ли Сандерсън обича да поставя мъжете в подобна странна ситуация? Вече този модел ми изглежда като "Няма пък аз да съм като другите!" xD Но не отричам, че е интересен, именно защото рядко се използва... Само дето ще ми се скъса сърцето, ако авторът реши да се възползва от възможността за любовен триъгълник. Моля ви се, Сандерсън, моля ви се, не xD Това ще е прекалено жестоко. Не мога да разбера с какво Адолин е заслужил всичко това, честно! Момчето е толкова честно и добро... Всъщност, той е някъде на моите години...
Чакай, вярно... Каладин е по-малък от мен! О, господи... То и Шалан така...
Много съм щастлива за чичо Далинар между другото xD За всеки негов успех скачах от кеф... май наистина съм се причислила твърде много към семейството xD (Забележете все пак, "чичо" вече е неотделимо от името му...)
Гледната точка на Ешонаи в Интерлюдиите много помогна за разбирането на другата гледна точка. Открих и едно чисто и абсолютно забавление в сцените с Шута. Аз много обичам шутовете... за бога, най-разпространеният ми интернет псевдоним е именно спомен за един определен шут. Шутовете са устати змии, владеещи сарказма и всички подобни изкуства до съвършенство. Шутът със сигурност е дори повече от това, което сам признава за себе си... дори и да не признава много с думи. Обичам това създание!

Какво да ви кажа. Един епичен свят се завръща към живота с тази втора книга от поредицата. Всъщност, и да са 10 книги, какво пък, още по-добре. Нека Рошар диша, нека живее. Бурята застига всичко... важното е дали ще продължиш да бягаш пред нея. И колко ще издържиш.
Скали и бури, забравени легенди и истини, лъжи и тайни. Духчета на живота си играят в младите зелени растения. Духчета на смъртта се крият из труповете на убитите. Духчета играят с вятъра. Някои задават въпроси. Други чакат да чуят думите. Чудовища дебнат дълбоко долу, където слънцето стига трудно.
Някои хора кроят планове за убийства и "спасяване на света". Други откриват в себе си... нещо. Дори най-голямото едноръко нищожество може да се окаже изненада в творбите на Сандерсън. Внимавайте с Лопен!
Нищо чудно следващия път да се дивя на Скалата. Оня, с дългото ескимоско име...

Не съм чела "Колелото на времето". Някъде не се ли споменаваше, че Сандерсън иска да напише поредица от такъв тип, или аз го споменах? Все тая, не ми се проверява... Но безспорно това тук е... епично фентъзи. За това вече съм сигурна, че говорих. Това е разказ за цял един свят. Със своя писменост, със своите възходи и падения, с много народи и много лица. Със своята уникална магия, със своите чудеса.
Сега се сетих какво липсва! Един речник с глифи, та да може като при Толкин да заговорим алетски. Може пък да го подхвърля като идея на автора, ако в онзи сайт някога им хрумне да му задават въпроси... само трябва дотогава да си формулирам правилно изречението на английски xD Само за жени, какво ще занимаваме мъжете с "женски писания" xD Не, това просто все ме удивлява...
Сега като гледам книгата опакована и готова за връщане и вече ми липсва... Та нали Бурята едва сега идва?! Та нали предстои най-важното...
П.П. Адолин е моят герой! В края на книгата горе-долу особено. Той си е от семейството на чичо Далинар и си го обичам по принцип, ама вече ме спечели напълно. Вярно, сега неговата съвест сигурно ще се измъчва в продължение на цялата бъдеща книга, но... за бога, момче, право в десетката!!
А дали пък следващата книга няма да е за Ренарин? Този хитрееец xD xD
Проклятие... или по-точно, за да сме като по темата - Отче на Бурята!
Пак нямам търпение...

01 декември 2015

Старият непознат Марс


Аз определено не мога да се числя към хората, които са израснали с онзи Марс, пълен с живот и определено не-зелени човечета. Никак не познавам онзи Марс, за който съставителят на сборника "Старият Марс" - Джордж Р. Р. Мартин - говори.
Що се отнася до разказите за Вселената от подобен тип, аз съм по-скоро съвсем невръстно дете на Зелазни... По-скоро дъщеря на приключенията от нов тип. Израснала с екипа, минаващ през Старгейт или онези, които пътуват през звездите в Стар Трек. Познанията ми за планетите сред звездите вероятно са формирани първоначално с Междузвездните войни... Дете съм на една купчина филми, чиито имена вече отдавна не помня, но ярко си спомням как героите в тях се опитваха да укротят Червената планета.
Ами... не знам... от една страна няма особена връзка... но няма значение.
Много от тези споменати филми и разкази вероятно са базирани на старата основа, за която Мартин споменава във въведението към сборника. Нямам представа. До скоро дори не знаех, че Марс може... да пее.

Поредицата разкази в този сборник за мен изглеждаха като едно цяло. Сякаш различни градове в различни точки от Червената планета, които разказват историята си. Не усещах голямата времева разлика между отделните истории... мисля, че това ми донесе повече удоволствие от приключението.
Какво значение имаше, че на някои места марсианците бяха зелени, а на повечето - с по-тъмна кожа и златни очи? Че понякога имаха повече пръсти, бяха по-високи или говореха друг вид език? Струваше ми се, че просто може да се приеме, че из планетата могат да се намерят всякакви. Ние, земляните, също не сме напълно еднакви, нали?
Светът ги обединяваше. Червени пясъци и империи, отдавна изчезнали от повърхността. Вода, която на места е изчезнала напълно, а на места става все по-малко. Земляни заселници, които в повечето време се борят, за да създадат условия за живот за своята раса.
Тайнствени писмености, велики руини... и почти непрестанни песни от червения свят.
Марсианците често общуват с песен. С телепатия, спомени или простички жестове.
Планетата пее. Понякога гневно, понякога с печал. Това може би беше най-магическото откритие за мен.
Няма никакво значение дали Марс е такъв сега, точно в момента, или не е. Какво значение има какво намира нашата малка машинка, пратена горе, на онази далечна планета? Какво ме интересува мен! Аз видях Старият Марс. Онзи Марс, пълен с... магия.

Чувствам се като пълен лаик, но в същото време... ама аз съм си!
И развинтеното ми книгоядско въображение не изпитваше никакви проблеми с действителността, изправена пред нереалното. Ха! Както всеки инат може да каже - че откъде пък знаете дали под пясъците на Марс наистина няма живот!
Пък и все още следя с интерес плахите програми на НАСА относно пращането на корабчета към четвъртата планета. Понякога разкази като тези в "Старият Марс" изглеждат много реално приложими, дори и без да има марсианци...

Колкото до всеки разказ поотделно - няма смисъл да се разлокумчвам. Харесаха ми както леко тъжните истории, така и тези, изпълнени с напрежение, и онези, изпълнени с трепетно очакване на чудо. Фаворитът ми безспорно обаче е "В гробниците на марсианските крале" от Майк Резник. Допаднаха ми Скорпиона и неговото венерианско "куче" Мерлин, още повече с начина, по който си комуникираха. Напомняха ми на герои, които обичам. Понякога на Фиц и неговия другар (на Робин Хоб), понякога на... Ейдриън и Ройс на Съливан xD.
Много ме забавляваха разказите за мореплаватели, тръгнали с дървените си корабчета към непознатото или попаднали там случайно. Особено симпатичен беше и разказът, който съдържаше историята на едно семейство, съставено от татко-татко и дъщеря.
Два или три разказа не ми допаднаха, разбира се. Във всеки сборник има по нещо за всекиго и просто тези разкази не бяха за мен. Но няма значение... Струва ми се, че сега ми се ходи и на Венера...