31 януари 2019

B: The Beginning

Днес, изглежда, е денят, в който имам желание да ви наспамя относно вечните си мании. Сиреч - анимарските.
Иначе казано - време е за малко фенска реклама.
И какво по-добро за тези късни часове от този интересен проект, предоставен на анимарската публика от Production I.G и Netflix.
Именно участието на "Нетфликс" в проекта беше първото, което ми направи впечатление. Напоследък тях къде ли ги няма, но ми е все още нетипично да ги свързвам с толкова... традиционно аниме, в което няма нито капка чужда мисъл. Не знам как проектът звучи дублиран на английски, тъй като аз не понасям чужд дублаж, но в оригинал е изпълнен вълшебно.
Представям ви...


Заглавие: B: The Beginning
Алтернативно (български): B: Началото
Епизоди: 12
Дата на излъчване: 02.03.2018

Макар светът да се е сдобил с изключително напреднали технологии, престъпността все още съществува и тормози островната държава Кремона. Полицията дава всичко от себе си в борбата, но изглежда безсилна срещу новата твърде ужасяваща заплаха - сериен убиец, извършващ престъпленията си по особено жесток начин и оставящ единствено подписа си след себе си. Дали е част от мистериозната престъпна организация, както кралската полиция подозира? Един местен легендарен детектив ще се завърне, за да се опита да открие отговорите. А самият той има и други въпроси...

~~~~
"B: Началото" не впечатлява с бляскава анимация, но в него има някаква живост, която радва окото. Има възможност за по-напредналите в жанра загадката да се разкрие сравнително рано... макар че това би станало само при професионалистите. xD
Историята се развива бързо и поглъща интереса. Технологията се преплита едва ли не с магия, а героите са симпатични и човек лесно се привързва към тях. Погледнато реалистично, те са стандартни конкретно за този жанр при аниметата. Имаме една полицайка, която сякаш няма никакъв мозък (а може пък и наистина да няма), която прави редица дебилни неща да изглеждат като гениални. Имаме и един детектив, обявен за абсолютният гений, когото пък не можеш да видиш без полицайката. Двойката "гений - глупаче" е прекрасна комбинация, дори когато говорим за история като тази. А трябва да се признае, че историята е доста мрачна и - предупреждавам - обилно кървава, и обхваща много по-голям кръг от събития, отколкото се споменава в първите епизоди. Всичко е заплетено в голяма мрежа и... всичко е едва началото. А човек трябва да гледа и слуша много внимателно.
Е, не мога да си кривя душата и да не кажа, че имаше някои моменти, които можеха да излязат и по-добре. Имаше и неща, които ми се искаше да раздухат повече. Но всъщност така е при нещата, които ти харесват - понякога искаш повече, понякога смяташ случилото се за мъничко разочароващо. Това аниме се гледа буквално на един дъх (аз го изгледах за една вечер), така че е нормално да има и своите слаби страни.

Разбира се, тук по-любопитният образ е този на детектива. Кийс, изглежда, има някакво мрачно и тъжно минало (ама разбира се!), за което много негови колеги знаят, но за което никой не говори, вероятно заради самия него. Иначе разчитат на странните му брътвежи и на страшния му ум. Наричат го Гени неслучайно - идва от "гений". Гениално!
Кийс просто трябва да знае повече. Всички сме убедени в това. Ексцентризъм на пълни обороти - за да помисли, той трябва да си извади чисто нова бяла дъска и да реши няколко милиона задачи със синуси и косинуси. Като накрая отговорът винаги е изразен не в числа, а, да речем като пример - "бил е облечен в кафяво" xD. Обожавам този тип заплетени персонажи. В тях има някакъв много странен и едва доловим хумор, както и спомен за стила ноар. При Кийс всичко е в точните граници. Той е не само персонаж ала ноар, ами и японец до мозъка на костите си (горкият, дори не може да изгони нахалниците от къщата си, защото знае, че не ги е почерпил). Именно това ме кара да го обичам, защото тези като него са много, много малко, що се отнася до аниме средите. За жалост.

Останалите - Лили, Коку, знаменитата Юна, шефът инспектор и прочие - те са създадени, за да се въртят около Кийс. Както си му е редът. А най-хубавото е, че дори геният носи в себе си слабост. Като всеки човек. Тъй че в никакъв случай не може да става въпрос за история, в която някакъв едва ли не божествен е предопределен да спаси света.

В това аниме може да има някои леко дразнещи фантастични елементи - поне по мой усет. Но под тях се крие чисто човешка история. С послание, което дори за мен е все още трудно да осмисля. Въпросът е... защо? Всичко това - за какво? Струвало ли си е...
Заслужава си да се запиташ. И дори на човек да му се стори, че обещанието за втори сезон е някак ненужно и измислено как да е, аз имам големи надежди да видя всички тях отново.

В оригинал, тоест на японски, изживяването е абсолютна фенщина. Мисля, че вече го споменах. Но пък да си кажа, за познавачите - в ролите можем да чуем абсолютно феноменалния Хирата Хироаки, както и Накай Казуя, Каджи Юки, Морикава Тошиюки! Любов от пръв слух! (Нали знаете, че аз ги разпознавам безпогрешно, само напоследък съм леко ръждясала... Не и за Хирата и Накай обаче.)

Анимета, които носят подобно излъчване и за които се сещам към момента:
Zankyou no Terror, Monster, Mouryou no Hako, Psycho-Pass.
Всички, както и самото "B" впрочем, имат фен субтитри на български. Не ми е привично да рекламирам по този начин, но рекламирам. Който има желание, винаги може да ги открие.
Остава ми да облъчвам онези, стигнали дотук, с трейлъра и чудесната финална песен:




25 януари 2019

Що е то ориентализъм?

Ученият не може да се освободи от политиката, тъй като не е откъснат от обществото. Това се отразява на неговия труд - нещо, което мисля, че важи и за Едуард Саид. Палестинският му произход кара да не изглеждат странни изборите на теми, които той обхваща в научните си публикации.
Един от научите му трудове е "Ориентализмът" (издателство "Кралица Маб", 1999), писан през 1978. Заглавието говори само за себе си, но човек може да се изненада колко по-сложно е да разгледаш едно понятие, отколкото изглежда. И ако понятието говори само за себе си, то какво точно казва?
Едуард Саид определя себе си като ориенталец. В началото на книгата той самият казва, че една от причините да разгледа това проблемно, обширно и доста съмнително понятие, е тази.
Но по-важното тук е що е то ориентализъм? В книгата са представени обширно много гледни точки - на пътешествениците, които са били в Ориента като Гюстав Флобер (той има наистина голямо присъствие в книгата), на политици, чиито изказвания са от голямо значение за същия този Ориент и също така на хора, които никога не са били в него, но това не пречи той да има място в съзнанието им.
Всъщност всичко, което някой пише за Ориента, го оформя. Оформя представата за него и му дава локация. Саид дава прост пример - ако някой напише за свирепостта на лъвовете и се появят още текстове в подкрепа на това, ние ще започнем да мислим лъвовете като свирепи, дори никога да не сме ги виждали. Ориентът вече е някъде там в пространството, не е аморфен и хората могат да мислят за него като за нещо съществуващо, дори написаното за него да не е истинно. А и кой може да каже доколко е истинно нещо? Идеите за Ориента са много. Няма само една, защото гледната точка на всеки е индивидуална. Дори разказите по реални събития не могат да дадат точен отговор, те само създават действителност. 
За Саид ориентализмът е сбор от стереотипи - империалистически, расови и идеологически. Това е знание, което се гради върху едни и същи "мухлясали истини". Всеки един пример за поведение, който бяга от тази норма, рано или късно ще бъде "препратен" отново към нея. Могат да се видят доста примери за английско, френско и американско (след ВСВ) отношение към Ориента, което доказва именно надменността на Запада, който се чувства по-висш от деспотичния, назадничав Ориент. Макар че по-голямата част от книгата е посветена на вече отдавна минали събития, се усещат аналогиите, които прави със съвремието (онова съвремие през 1978).
Авторът отхвърля почти всяко чуждо твърдение като стереотипно и неистинно. Тогава възниква въпросът: ако Ориентът не е всичко това, което си мислим, че е, тогава какво е той? Как Саид го вижда през своите очи? Как трябва да го приемаме? Няма да прочетете за това - нещо, което първоначално отчитах като минус.
Всъщност, образът на Ориента е като този на Балканите - сборно понятие, мъчещо се да сложи под общ знаменател много етноси и държави, но никога няма пълен успех. Няма отговор на въпроса какво е Ориент, както и няма отговор какво са Балканите. Може би има верни твърдения, но те са верни само донякъде. Докато човек не се вгледа в детайлите и в индивидуалността.

"(...) ако познанието за ориентализма има някакъв смисъл, то то е да напомня за съблазнителния упадък на познанието, на всяко познание, навсякъде и по всяко време."

19 януари 2019

Своенравната публикация

За книгата на Стивън Ериксън, издадена на български от издателство Сиела, можем да прочетем следното:
"Космически кораб, отправил се на „мирна” мисия из дебрите на непознатия Космос. Капитан, който не играе по правилата. Шантав екипаж от расово разнообразни офицери, които мечтаят да направят кариера във флота, но най-вече да оцелеят след поредната безумна мисия. Всички фактори за приятно космическо приключение са налице..."

Представяме си необятен космос. Пускаме си (малко нелогично, но погледнато от японска гледна точка доста приятно) джаз. Звезди, тишина, студ и малка лодчица насред пустотата. На лодчицата сред звездите - шантав екипаж. Не шантав, направо луд за връзване. Откачалки до един. Би следвало да не можем да си поемем дъх от смях.
Капитанът откачалка ще се сблъска с човекоядни извънземни, ще бъде гонен от милички животинчета, ще сваля секси мадами, ще му се дават луди съвети от още по-големи тъпанари и от него самия. Но той винаги ще е крачка напред към По-правилното-нещо. Ще дава "вдъхновяващи" речи. Разбира се, ще се сблъска и с един решен на всичко умен компютър, ей така, помежду другото...
Всичко това изглежда страшно забавно и разтоварващо. В идеята няма нищо ново, но стига една такава космическа пародия да е написана добре,защо пък да не е забавна, нали?
За жалост, точно тази не беше...
Нито един единствен път не се засмях, дори не се и усмихнах.
Сигурно в мен е причината...
Пак ще замеся японците:
Японците са разработили темата за космоса по най-различни начини. Тук говоря само за аниме и манга индустрията. Разровите ли се, ще откриете всичко - от огромни по епизоди истории за героични изследователи та до истории за най-тъпите капитани и екипажи във Вселената, които все някак спасяват света, та и себе си... или ако не спасяват себе си, поне пак са си живи от следващия епизод, нали... ("Космическият Денди"? Ако търсите нещо шарено и абсолютно кретенско, това е само един пример...)
В "Своенравното хлапе" няма абсолютно нито една нова идея, която да ме изкефи. Вероятно това е сборник по тъпи шеги за ненапреднали в космическите аниме одисеи. (Или е сборник с тъпи шеги изобщо... сериозно, авторът има ли чувство за хумор,различно от баналните фрази от сериали?) Може би някой ще се смее на драго сърце, ако за първи път разбира, че космосът може да не е само сериозен (ако сметнем дори, че не знае за книги от типа на "Галактическия стопаджия"...).
"Своенравното хлапе" е наръчник за това как да пишем книги за смешния космос, но такъв наръчник, че да не взимаме идеи от него. Стари са вече.
Тук е времето, вероятно, да кажа мен какво ме весели... може би. Ето, давам веднага два примера, първият от които споменах и по-горе.
- "Space Dandy" - то е почти същото, каквото е и "Своенравното хлапе", дори споделя с книгата някои от така наречените от мен стари идеи. Но ми е безкрайно по-чаровно. (Момент самореклама - някога го превеждах, все още го има из Vbox7, ако ви е интересно, за да не давам други линкове и твърде подробни реклами, то трябва да си се прецени от всеки за него си...)
- Ето този хахо ---->
Или иначе казано Сакамото Тацума от "Gintama". Този чаровник има IQ 1000, съвсем абсолютно сериозно го казвам и той самият е доказателството, че е така. Това е космическият пътешественик с мозък на пиле, който на мига поставя капитан Адриан от "Своенравното хлапе" на най-задната позиция по кретенизъм и нелепости. Ама от раз.

Сигурно съм пристрастна, но съжалявам. Просто няма с какво чак толкова да похваля книгата. Може би с това, че все пак е опит. Не всички хора по земята ще седнат да се забавляват с японска анимация, че да усетят случките като остаряла работа.
Пък и не всички със сигурност знаят, че смешната страна на космоса вече е прехвърлила и Ръба на Непознатото даже. (И може и да не знаят, че по принцип светът е Великата А'Туин, върху която има четири слона...) Тъй че... браво, господин Ериксън, поне опитахте. Затова се спирам на 2/5 звездички~