Новелата на Bungo Stray Dogs

Първата ми среща с "Bungo Stray Dogs", която стана посредством анимето, не беше особено впечатляваща. Тогава бях пренаситена от подобен тип заглавия и едва ли смятах, че ще има ден, в който ще му дам втори шанс. В последствие обаче нещата се обърнаха, вече напредвам с анимираната история и ето, че се сдобих и с новелата. На хартия! Това е най-симпатичната книга, която съм купувала в последно време!

В "Бунго", както го наричаме тук (по принцип буквалното заглавие на български би звучало като "Литературните улични кучета") става въпрос за банда японски (и не само) писатели, които имат симпатични магически способности (базирани на техни произведения) и са забъркани в детективски, мафиотски и прочие проблеми. Наглед простичкия сюжет е всъщност доста симпатичен, особено ако литературата е любимата ти тема. Можеш да научиш много за най-различни писатели, дори и да го научаваш по шантав начин. Лично при мен заглавието пробуди интерес към мнозина, които иначе пренебрегвах.

Действието в новелата на Бунго се развива две години преди официалната история. Макар в анимето същата история да е анимирана, книгата не е за подценяване, главно защото тук отсъства един герой, който иначе малко ме изнервя. Историята се води от гледната точка на Куникида Доппо, който се сблъсква специално за нас, читателите, с шантавия Дазай Осаму. Двамата трябва да решат действен, интересен случай на отвличане, в който има и сериозна доза заплаха за невинното население на Йокохама.

Куникида е много пунктуален, сериозен и пословичен с точността си човек, на който никак няма да му е лесно да се справи с новия си колега, в чиято глава се въртят само мечти как най-интересно да сложи край на живота си (говорим за Дазай Осаму все пак...). Куникида е точен, симпатичен и открит главен герой, което прави историята изключително приятна и любопитна. Случаят е елегантно заплетен и има своята доза напрежение. Авторът е написал, че по принцип не го бивало много, но според мен само се прави, по японски xD. Хареса ми как със сравнително малко думи историята е предадена толкова живо. Тъжно ми е, че малко хора ще решат да оценят това, защото новелите като цяло са пренебрегвани и са в сянката на мангите и аниметата. Понякога с право, понякога, като тук - не.

Понеже някак ми дойде отвътре и си спомних доброто старо време, помествам свой превод на част от пролога, просто така. Всъщност вече обичам достатъчно тази книжка, че да си мечтая да я преведа цялата за свое собствено удоволствие. Може би някой ден, може би...

Историята започва така:

_______________

Какво са идеалите?

Съществуват безброй отговори на този въпрос. Някой би казал, че това е просто термин или пък идея, или дори основата на всичко съществуващо. Но, ако питате мен, отговорът е ясен. Това е думата, изписана върху корицата на моя бележник.

Моят бележник съдържа всички отговори. Той е моето кредо, моят учител и пророк, който ме направлява. Понякога може да служи както за оръжие, така и за решение.

Идеали.

Всичко, което съм написал в този бележник, който винаги нося със себе си. Цялото ми бъдеще е вътре в него, от това какво ще ям за вечеря до това къде ще се преместя след пет години; от списъка ми със задачи за утре до цените за най-евтините репички в квартала. Плановете ми, проектите, целите, етичността – всичко това е там и очаква да ми бъде от полза.

Дори бих спорил за това, че бележникът ми е като мое лично пророчество. Идеалите ми винаги са там, вътре – просто трябва да ги следвам. Бъдещето ми е под мой личен контрол, стига да се придържам съм плановете в бележника. Контрол над собственото ти бъдеще – звучи така обещаващо.

Обаче...

Колкото и съвършен да е един идеал, ако пътят към реализирането му е твърде дълъг, тогава светлината в края не е нищо повече от илюзия, а такива идеали са безсмислени. Затова най-лесният начин за осъществяване на целта е вписана на първата страница на бележника:

"Прави каквото трябва да се прави."

Моето име е Куникида Доппо, идеалист, който живее в реалността, реалист, който преследва идеали.

А това е разказ за борбата между мъж, който се стреми към реализация на идеалите си и един нов служител, чиято съдба е да им се опълчи.

___________

Пред прага на модерността

"Любов по време на цъвтежа" (издателство Труд, 2011) действително не е истинска книга за любов толкова, колкото е опит за представяне на една изключително сложна политическа въртележка през очите на обикновено момиче. Романът разказва главно за периода Бакумацу (малко преди и малко след), който обхваща годините 1853-1867 в японската история.

Периодът Бакумацу е много малко познат на българската публика, а предполагам и не само на нас. Това е сложно време, в което Япония е на прага на модерността, на ерата Мейджи (в днешно време като че ли хората знаят малко повече за нея, отколкото за предхождащите я събития). Бакумацу е времето, в което се появяват личностите като Кацура Когоро, като Сакамото Рьома, като Такасуги Шинсаку. Като Шинсенгуми. Факт е, че човек може да попадне на много повече разработки по темата за трагичната участ на Шинсенгуми (полицията на шогуната), отколкото на истории, свързани с техните опоненти. Към момента например аз се сещам единствено за "Гинтама" като история, представяща най-ярко личностите, споменати по-горе, а пък "Гинтама" е комедия и няма почти нищо общо с реалността.

Винаги съм имала силен интерес към ерата Бакумацу и планирам някой ден да работя по тази тема по-сериозно. Към момента обаче смятам, че не бих могла да препоръчам "Любов по време на цъвтежа" на много хора, освен на тези, занимаващи се сериозно с японистика и японска история в частност. Историята се разказва от името на младо момиче, решено да стане доктор в страна, която все още не може да се отърси от феодалното си минало. Страна, затворена за света, в която един хубав ден пристигат Черните кораби на комодор Пери. И японците осъзнават, че светът навън е огромен. И също така, че те са като първобитно население в сравнение с постиженията от отвън. В книгата ги заварваме да се надигат срещу затворената остаряла система като огромна вълна с надеждата Япония да стане част от света. На каквато и да било цена.

"Любов по време на цъфтежа" си остава за мен повече като исторически справочник. Главната героиня не е кой знае колко вдъхновяваща, но трябва да се отчете факта, че все пак живее в едно лудо и ненормално време. Все пак Хърн си служи с някои изключително дразнещи похвати, които успяват да те отблъснат от симпатиите, които можеш да изпиташ към момичето. Цуру е като някаква врачка, тя има "видения" и има склонността да разказва събитията, които още не са се случили, като накрая Хърн сложи "но това още предстои в моята история". Така усещането за очакване и нетърпението се губят и именно това прави книгата по-скоро... справочна. Също така не мога да кажа, че Цуру изпитва кой знае каква силна любов, за да докосне романтичната женска страна на читателката в мен. Тя е егоистична и доста неориентирана. Макар че понякога Макино, нейният съпруг, да си заслужава пренебрежението ѝ, въртеливото ѝ настроение е досадно. Вероятно просто името на книгата на български не е сложено удачно. На английски то гласи "Цветове и сенки" и не обещава за никакви любовни терзания.

Като цяло съм изключително раздразнена от състоянието на българския вариант на книгата. Тематиката ѝ е достатъчно трудна, за да откаже мнозина читатели, които не са предварително подготвени, но би могла да отблъсне и подготвените със състоянието си, което мога да опиша като "работа през пръсти". Това е първата книга, в която нервите ми не издържаха и, колкото и детинско да е, взех един молив и поправих половината имена и прочие използвани японски изрази и други заради отвратителната транскрибция. А да беше само транскрибцията...

Книгата е превеждана през 2011 година, когато аз вече съм имала поне три години опит като фен преводач на японски аниме и филми и дори знаех поне една от трите японски азбуки. От това си вадя извода, че е имало вече достатъчно информация за трудните и специфични думи и изрази и не сме се намирали в каменната ера, за да трябва само да гадаем коя дума как и защо се използва. Та аз се занимавах с купища аниме на историческа основа и успявах да намеря информация и разяснение без никакви усилия! Абсолютна незаинтересованост към "Любов по време на цъвтежа" от страна на хората, които са работили по нея. Вероятно просто не им е харесвала и са гледали да се отърват от работата по нея възможно най-бързо. Тъжно и жалко... А е много вероятно и множество от другите книги, свързани с Япония и излезли през същия период в България, да са точно същите...