Септември дойде и вече почти си замина, но към края си донесе няколко предизвикателства за мен от нов тип. Казвам нов, защото отново реших да се изпитам с книги, които по принцип (ако изключим "Пайнс") едва ли бих си взела веднага. Отдавна ми е трудно да си купувам трилъри, защото все се тормозя дали ще попадна на хубав такъв. Да не говорим как стоят нещата с литературата в други жанрове.
Но, благодарение на издателство "Бард", имах удоволствието да си проведа самоизпитанието~
Днес на фокус са три книжки, сред които имам безспорен фаворит. Признавам си, понеже се вижда и по оценката в Goodreads...
Предизвикателството, което си поставих след първите няколко страници на тази книга, беше да разбера доколко добре ми влияе литературата с руски привкус. Понеже руската и френската литература бяха изключително трудни за мен, по времето, когато бях тийн (който желае - да ме убие с камъни, но такова е положението), надявах се нещата да се променят.
"Проклятието на златото" обаче ми се видя по някакъв начин суховата, статична. Имаше си действието, имаше си своето напрежение в стил "пищови навсякъде", но въпреки това ми стоеше сухо. Може (а даже може и да е почти сигурно) да не съм в таргет групата на господин Кръстев... но все пак и аз обичам подобни теми... сигурно съм провалена от множеството американски екшъни обаче и търся други неща xD.
"Пайнс" за мен е нещо, което се крепи на ръба на трилъра и спада повече към научната фантастика с хорър елементи, което честно казано не очаквах. Бях се наканила да гледам сериала и бях подготвена за темата "много, много странно градче някъде в Америка", но не очаквах историята да се обърне към елементи като тези, които всъщност използва.
Тази книга, ако следваме традицията на този пост, ми дойде "насечена" - с много кратки изречения, които придаваха тук динамика и напрежение от онзи тип, който вече ми допада. Хубаво е, че героят не е някое божество, о, даже напротив. Вярно е, че може темата да е поизтъркана оттук-оттам, но книгата несъмнено е добра... а пък и я прочетох с удоволствие за ден и половина, което също говори много.
Само че ме е страх все още да разбера с какво може да продължи историята. Тя може да продължи по много начини, съвсем вярно, но в същото време си е достатъчно добре завършена и много се тревожа да не стане някой сапун, защото стане ли, поредицата няма да има никакъв край... Скоро ще разбера това и вероятно ще пиша и по-подробно и за двете книги~
Едва, когато разбрах за съществуването на тази книга, разбрах също така, че авторката е българка. Повярвайте ми, бях абсолютно убедена, че "Пчелата" е книга на някоя жена като Елиф Шафак или подобно. Никога не съм обръщала внимание... Е, и в първите моменти с "Докосване" не знаех истината, преди да ме просветлят.
А можеше и изобщо да не узная всъщност, понеже тук става въпрос за герои с имена, които се опитват да навлязат в българската действителност, но са все още рядко срещани. Говоря за такива като Ричард, например.
"Докосване" не успя да ме докосне по начина, по който всъщност очаквах. Не знам и какво точно очаквах, да си кажем право, но явно е било нещо по-различно. Имах голям проблем с историята в тази книга. Участието на Бог просто ми идваше в повече, може би защото нещата, за които ставаше дума, бяха неща, които всички знаем. Неща, които изглеждаха като такива, които много от Фейсбук потребителите биха си пуснали на стените, без да се интересуват особено какво означават. Отделно, имах проблеми и с начина, по който беше написана книгата. Изобщо не вярвам, например, двама души да седнат и да си говорят така, все едно озвучават документален филм. Брутално беше как шофьора Томи започна да прави биография на Виктор (в минало време, естествено), докато горкият човек просто беше още в кома...
Главно, главната героиня Ани... не беше толкова лошо момичето, но ме загуби някъде по пътя.
И всички тези скъпарски разходки със самолети и прочие, просто ми звучаха много... грубо? Нещо подобно... И къде ли съм чувала за "галактически богатия, който не умее да обича, но се влюбва в обикновено момиче с мънички недостатъци", хм...
Може би това беше главното, което по-скоро ме изгуби за книгата...
Няма коментари:
Публикуване на коментар