Кутия, облепена със страх

И, по примера на хиляди и хиляди хора, тъй да се каже, намествам се и аз в редицата с изказвания... Но така, с нещо по-мъничко, много по-простичко... Типично за мен.

Преди казах, че не винаги купувам нашумелите неща, но понякога се случва.

Понякога като сега...

Чудя се дали в моето съзнание думата "тревожност" не бие думата "страх" по отношение на този тъмен, злокобен свят зад кориците на дебютния роман на Джош Малерман. Или пък едното неминуемо води до другото, или пък двете са равнопоставени, или пък...
Е, всъщност няма голямо значение. Всичко започва от тревогата и завършва със страха, не е нужно да се опитвам да вниквам в думите твърде надълбоко. Иначе, кой знае... може накрая да отворя очи...
Не е ли толкова простичко? За виждащия човек да ослепее е шокиращо. Да вървиш със завързани очи през улицата, без да знаеш какво те докосва, какво е минало през краката ти, какво има точно на сантиметър от теб... Понякога се е случвало да чувам реплики от типа на "Това го мога и със завързани очи!" или дори съм го използвала лично аз... Хайде да видим сега! Можеш ли, смееш ли да минеш на отсрещната страна на улицата в пълна тишина? Докато някой, нещо... те дебне? В повечето случаи вероятно е само плод на твоето въображение, но можеш ли да бъдеш сигурен? Май в повечето случаи отговорът е "не", а?

Какво е да трябва да бъдеш майка в свят на къщи с прозорци, покрити с одеяла?
Дали любовта се заменя от дълга и студа напълно, в името на оцеляването?
Какво е да си на крачка от нещо, което знаеш, че може да те побърка? То, което няма глас, което те докосва. Което отнема всички онези, които обичаш. Отнема ти всички, които познаваш и те оставя... сам.
Ето това е част от света на Малори. Свят, в който не бива да отваряш очи, ако искаш да останеш себе си. А дали? Кое ли е причината да полудяваш? Това, че си отворил очи, или това, че не си? Кой знае... може пък и да е вярно това, че онова, от което най-силно се страхува човек... е друг човек.

Няколко дни подред от чисто любопитство затварям очи понякога. Книгата те кара да опиташ, за да си представиш какво е.
Всичко си е както обикновено, но светът е различен. Часовникът се чува по-силно, птиците навън пеят по-силно. Малко е странно да усещаш ръцете си пред лицето си и да не ги виждаш...
От една страна не е същото, защото през прозореца навлиза светлина. Но пък ми се струва, че правилото за (няма да цитирам точно) "промеждутъка" си стои донякъде. По-лесно е да затвориш очи... по-трудно е след това да ги отвориш. Какво би могъл да види човек в момента, в който отвори очи и се озове... някъде? Срещу нещо?

"Другият" Дракула все още е по-силен!

Неотдавна се разшумя за една определена книга и тя, разбира се, спечели любопитството ми. Особено пък когато същата тази книга се сдоби с... ето тази корица...

(Да, да, сигурно сега някой ще мрънка защо е отрязано, дрън-дрън...)

Както и да е, важната част беше, че нямаше как да не ме спечели... че и да я поръчам предварително, което рядко се случва.

Пък и става дума не за кого да е, ами за Дракула... а без Дракула може ли xD.

Само че сега, когато прочетох тази книга, ми се прииска да говоря не за Дракула на Стокър, пък и много по-добри писачи от мен, тъй да се каже, вече са си дали мнението. Трябва да се спомене, че книгата е много хубава, несъмнено, а пък дори имам своеобразен рекорд... все се говореше как била "много страшна"... ами аз тогава сигурно съм се нагледала на страшни неща xD.

Аз имам един основен проблем с Дракула на Стокър. Самият герой Дракула. Ами че той почти не се появява! И ми липсваше последната велика битка... може би трябва да се науча да не очаквам велики битки в края на всяка книга, в която има ненадминат лошльо, но все пак ми липсваше...

Може би това очакване ми беше породено от знаменития Ван Хелсинг, който не престанах да си представям като Хю Джакман от едноименния филм (2004) - боже опази... но все пак точно този филм беше първият ми съществен досег до каквото и да било, свързано по някакъв начин с темата...

Всъщност, има и един основен проблем в мен. Той е, че няма начин да видя Дракула като чудовище (набийте ме с камъни!). Нее, не защото не виждам чудовищното в него, а защото всичко онова, което киното е лепнало на образа, е много по-дълбоко залегнало в начина, по който виждам Дракула. Може би ако всичко беше започнало от тази книга, щеше да е различно сега, но не е. И ето затова Дракула за мен си остава романтичният образ, на който са изградени много от някогашните ми герои от РПГ игрите, тъмните образи, които крият някакво могъщество и самота, и много тъга в себе си (или поне някои от тях са били такива за мен, ако не за други). Дракула остава непобедимият от нищо свръхсилен герой, на когото е граден образа на Алукард (все пак обърнете внимание на това име, надявам се който не го е виждал да му присветне по-бързо от на мен какво съдържа то xD). Алукард от онази "детска анимация" на японците е абсолютно непобедим. Отново чудовище, но от друга страна... ами, да кажем, че ако можех да избирам какво да ме защитава, то щеше да е именно това зверче...

Предполага се, че аз ще продължа да си наричам Дракула Влад, за да ме разбират хората. Влад е неунищожим кинаджийски образ, но мен не ме е срам да си признавам, че го обичам повече. Особено когато стане на страната на добрите, каквато беше например вампирската роля на Люк Евънс в съвсем наскоро излезлия "Дракула - Неразказан".

За мен не е особено чудно, че образът му е претърпял такива промени. Той е по някакъв свой магически начин харизматичен. Но разбира се, че е! Вампирите все пак трябва да притежават някакво подобно качество, за да се хранят, нали? Всъщност точно това оправдаваше Дракула на Стокър в моите очи. Той се храни с хората, защото трябва да се бори за оцеляването си, точно както хората са започнали преди хиляди години да се хранят с животни, общо взето. И е съвсем нормално застрашените да се опитват или да избягат, или да убият хищника, ако могат. Звучи малко нелепо казано, но с по-прости думи от моя страна наистина е по-добре.

Е, добре, за момента изчерпах това, което имах да кажа... но случайно, докато търсех картинки по темата, както правя почти винаги след една хубава книга, попаднах на един Влад, който мога да сложа като заключителна част~

Когато е Влад, да е Влад!