И така се затваря кръгът

Навън с уверени крачки пристъпва пролетта и слънцето все повече се усмихва, вместо да се крие, а аз пък...

Аз се промушвам сред невъзможната зелена плетеница на джунглата, страхувайки се от всеки неестествен шум, защото в него се крие сигнал за опасност. Това е място, където животът изглежда невъзможен... и все пак следвам пътя на индианците. Ужасно влажно е и всяка моя стъпка би могла наистина да ме убие...

Но продължавам да следвам Търсачите по тайните пътища из джунглата.

Към края на едно невероятно приключение, към откриването на една истина, каквато и да се окаже тя.

В търсене на Града на светите хора.

И дори това кратко описание на моето положение е съвсем недостатъчно, за да опиша всичките си преживелици по време на (а може би и след) четенето на "Градът на светите хора" на Луис Монтеро. Издателство "Бард" успяха да зарадват мен и, предполагам, всички останали любители на приключенските романи, като не ни държаха твърде дълго време в напрежение за края на историята.

Защото трите книги за Търсачите са едно всепоглъщащо приключение, прекрасно и увлекателно, изненадващо и изключително мащабно. Луис Монтеро е страхотен разказвач, разгърнал пред теб една история от зората на времето, в която по собствено желание се гмурваш с главата напред. Това е една приказка за вълшебства и царе, богатство и власт, истини и лъжи. Приказка, в чийто край те чака Името на имената, истинското име на Бога от древните притчи. Магията да притежаваш целия свят, изписана на една маса, принадлежала някога на мъдрия цар Соломон. И кое може да е по-голямо предизвикателство за един търсач, ако не отговорът на една легенда. Все едно е какъв е търсачът. Само любопитен, търсещ власт, търсещ отговори, търсещ истината, желаещ просто да разкрие тайната...

Много е вероятно вече да съм споменавала колко се влюбих в книгите на Луис Монтеро. В тях намерих толкова много неща, които правят една книга незабравима за мен. Тайната, приключението, историята, загадките и кой знае още колко мънички елементи с голяма стойност за моето сърце на... търсач. Макар да не обичам да слагам подобни етикети и прочее, с голяма доза увереност мога да заявя, че и трите книги от поредицата са за мен най-добрите приключенски романи, които прочетох в последните месеци. Добре, ще добавя и "засега", но си знам, че това толкова специфично чувство на безумна радост от прочитането на тези книги, ще ме държи много, много дълго.

Прекрасният микс от история и мистика продължаваше да ме впечатлява и в "Градът на светите хора" така, като ме впечатляваше и в предишните две части. Може би сега съм доста опиянена и вече ще звуча като спечелила от лотарията щастливка, но си признавам, че сега уверено мисля, че не открих слабости в книгите на Монтеро, нито едно разочарование (съвсем леко раздразнение от някои герои, може би, но какво щеше да е едно приключение, ако всичко беше по мед и масло?).

Луис Монтеро е действал с голям размах, безспорно. Неговата история се променя заедно с героите си и всеки път става все по-мащабна и по-сложна. Преплитат се митове и легенди, образи и идеи, за всички от които можеш да повярваш, че са истина. Ако така избереш. История между приказка и реалност, търсенето на легендарната Маса (ах, тази проклета мебел!) умело включва в себе си и по малко история, философия, дори математика. Че даже и малко Индиана Джоунс, Джеймс Бонд, понякога и малко от Шерлок Холмс за подправка. Толкова елегантно, че пленява. А кой знае още какво можеш да откриеш...

Не ви ли е чудно защо в началото на този текст се прокрадвах в джунглата?

Едно търсене може да те отведе на много, страшно много невероятни места. Невъзможни места. Така е дори и в реалността, когато търсиш пламенно, защото ако не го направиш, животът ти изглежда безсмислен.

За онези, които откриват, винаги са нужни още тайни за разкриване...

Сега ми е едновременно тъжно, че всичко свърши и се чувствам окрилена от щастието да се докосна до подобна история. Има книги, които се оказват специални за теб, защото те пленяват - ето един прост факт от мен в случай, че има още хора, които не са го открили... макар че се съмнявам.

"Градът на светите хора", историята на Търсачите изобщо... моля се само да има повече книги като тези.

~~~~

Малко по-кратко и семпло мнение за предишните две книги можете да видите и тук.

Единствено тайната...

 "Единствено тайната ни вдъхва живот.
Единствено тайната."

Тирсо Алфаро е син на знаменита археоложка. Макар и завършил история на изкуството, той е в онзи етап от живота си, в който може единствено да се чуди накъде да продължи. Подхвърлят му идеята да се опита да напише докторска дисертация и съдбата го запраща в Англия, за да може да изследва един неособено величествен дискос.

Всичко върви малко или много добре в Кентърбъри и след цяла една година там Тирсо успява да получи разрешение да снима Дискоса и да го огледа отблизо една вечер.

Същата тази вечер Дискосът бива откраднат...

Макар че твърденията на Тирсо, че това е така, звучат нелепо. Нищо в музея не липсва. Дискосът си е точно там, където си е бил винаги.

Или пък не...

След Кентърбъри животът на Тирсо поема по съвсем нова пътека. Съвсем изненадващо му е предложена нова работа, за която може да разбере подробности само ако разреши съответните загадки. Археологическият музей в Мадрид изглежда крие тайни, за които по-голямата част от испанците не подозират. На Тирсо му предстои да разбере някои от по-грижливо пазените.

~~~~~~~~

Луис Монтеро ни предлага две любопитни и чудесни приключения в добре познатите цветове на "Индиана Джоунс" и подобни творби на киното и литературата. Древни митове и легенди, тайнствени пещери, влечуги и насекоми, мъдреци и тайнствени знаци, древни карти... Всички тези неща можем да открием както в "Масата на цар Соломон", така и във "Веригата на Пророка" - двете издадени на български език книги от поредицата на Монтеро (издателство "Бард").

Признавам, че книгите веднага ме привлякоха чисто и просто с идеята за търсенето. На древни съкровища, на отговори на древни въпроси. Това са неща, които винаги са ми били слабост и съответно са нещата, които винаги могат да ме спечелят в една книга. Загадките! Мога цяла вечност да седя и да търся отговори за това или онова, особено пък ако става дума за нещо, свързано с история, езици и философия. Пък и религия, което си е, малко или много, свързано с моите области на познание.

Изключително приятно бяха комбинирани именно тези три области и в двете споменати книги. Има доста неща, главно свързани с идеята за Корпуса на търсачите, които определено не харесах, но пренебрегнах просто заради тръпката от търсенето на отговори. Корпуса на търсачите ми се вижда като неособено солидна организация. Може би ако беше нелегална и съответно по този начин тайнствена, щеше да е много по-очарователна и дори смислена. На моменти имах някои проблеми с някои от героите, които открито ме дразнеха с държанието и постъпките си. Имаше и моменти, в които всичко изглеждаше малко твърде детско - поне в първата книга. После - дали защото свикнах с героите или защото спрях да обръщам внимание - малко по малко всички станаха симпатични и всички случки станаха приемливи. Загубиш ли желанието да се нервираш за най-дребните неща, започваш да се вглеждаш в големите загадки. Успееш ли, вече става интересно.

Дали този проблем си е в самата мен не знам, но книгите са хем завладяващи, хем предвидими от гледна точка на историята. Какво имам предвид: в първата книга Тирсо през цялото време се дивеше как смъртните му врагове винаги са една крачка пред него. Е, как ли... по същия начин, по който и за мен беше ясно какво ще стане. Просто няма загадка в това как точно ще се развие самото действие. Историята си върви така, както може да си върви само една история. Точно издържана като сценарий на филм. Първо действие, второ действие... Тайна, въпроси, откритие, напрежение, финал. Като става дума за това - да, героите всъщност са абсолютно архетипни.

И въпреки всичко това...

И двете книги си остават чудесни представители на историите с тайни и загадки. Ако "Масата на цар Соломон" ви оставя чувството, че авторът все още някак се колебае за това-онова и книгата е малко слаба, то с "Веригата на Пророка" Монтеро вече стъпва по-уверено. Особено пък ако трябва да споменем дори само това, че втората книга се базира на истории, свързани с Мали. А африканската история като цяло, ако не броим Египет, е толкова далечна за нас, че е почти мистична. И поради това - толкова... невероятна.

Макар двете книги да са написани така, че да могат да се четат самостоятелно една от друга, цялата поредица (мисля си, че вероятно ще са три, ако авторът не измисли още) разказва една пълна история. Тази на търсача Тирсо Алфаро. Едно обикновено момче с необикновена съдба. Момче, което има талант да търси разни неща. Забравени през вековете, но не и от митовете неща. Момче, пазено от несъмнено много "грижовен ангел", както самият Тирсо се изразява.

Това е една история за търсенето и между другото за едно тайно минало, за едно предателство... и за малко любов, разбира се. Изобщо за всичко, което се очаква да се намери в един добър филм. В една хубава история за търсачи на съкровища. Такива, които посочват като своя любима книга "Островът на съкровищата" например...

Убедих се, че има защо да чакам и третата книга от поредицата. Чудя се кой ли странен предмет ще трябва да търсим този път. Дали митът ще бъде свързан с някое вярване. Дали пък някоя съвсем обикновена книга няма да подскаже някой важен отговор... Все пак има един тайнствен проект, за който трябва да разберем повече. Или просто да се убедим, че това, за което се загатва, ще бъде намерено.

И ако бъде намерено... какво ли ще е?