Показват се публикациите с етикет Хемингуей. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Хемингуей. Показване на всички публикации

27 януари 2018

Цитати от "Един последен поглед" на Джеймс Олдридж

Първият пост с цитати за годината е за любимия ми Фицджералд (представен в доста особена светлина в тази книга) и Хемингуей, до чието творчество още не съм се докоснала, но тази книга ме кара да искам да подхвана нещо негово.
"Един последен поглед" (в превод на Красимира Абаджиева-Божилова за издателство Ентусиаст, 2014) проследява пътешествието на тези двама писатели из Франция. Следващите откъси се надявам поне да ви усмихнат, ако не могат да ви разсмеят (е, не за всичките се отнася, де). Все пак, да не забравяме, че от един цитат не може да се усети цялата атмосфера и това донякъде може да ме извини, че се хилех така на някои глупости, докато преглеждах въпросните извадки.
Повече за книгата може да видите тук, ако се чудите коя жертва така усърдно се опитва да навие Фицджералд да ги кара из Франция...

- Вие не можете ли да карате кола? - попитах аз.
- Разбира се, че мога. Не е там работата. Имаме нужда от някой трезв, честен, сигурен и пристоен човек, какъвто си ти, в твоето благоприлично сако, в случай че с Ърнест се напием по едно и също време.

- Отдавна не съм карал - опитах да се измъкна аз. - Съмнявам се дали ще мога.
Но Скот не се предаваше.
- Не може да си по-зле от нас. Ърнест криволичи като италиански шофьор на линейка, а аз карам като трамвай, точно в средата, и всички се разбягват.

Ако и двамата сме в опасност да станем фалшиви, явно, че е дошъл моментът да потърсим нещо по-добро.

Подборът не оправдава убийството.

- Никога не забравяй следното: не приемай нещата за буквални, докато не си сигурен, че са буквални.

Знаеш ли, Кит, стареещите хора мислят само за тъжни неща, което ми се вижда глупаво...
- Наричат го жизнен опит.

Не можеш да спасиш човек от собствената му съдба. Не можеш да го избавиш и от глупостите му.

Виж какво, момчето ми, първите двадесет години от живота са най-хубавите - който и да те удря, ти пак се изправяш. След това обаче не е така лесно. Налага се да си намериш една ужасно дебела стена и да се скриеш зад нея, така че никой да не може да те докосне.

- Когато бях на твоите години  - каза той, - оценявах любовта от едно до хиляда.
(...)
- Каква оценка даде на Зелда?
- Всичко беше така истинско, Кит, че не исках да го изчислявам от едно до хиляда.

- Ако успея да прекарам един човек през тази гора, ще мога да прекарам и цял батальон! Хайде да тръгваме!
Скот направи пет-шест крачки и падна по очи.
- Господи боже мой! - възкликна той, а гръмкият смях на Хемингуей проехтя като пронизителен зов на нощна птица.
- Ох, сърце ме заболя! Капитане, мой капитане...
Скот беше изтървал едната бутилка и я търсеше.

17 юни 2017

"Един последен поглед" от Джеймс Олдридж

"Един последен поглед" от Джеймс Олдридж е една от купчината книги, с която се върнах от Панаира на книгата през май. Още като я погледнах знаех, че с това романче ще се спогодим. Да видим какво може да открием тук...
Ф. Скот Фицджералд и Ърнест Хемингуей са двамата герои, с които всичко започва. Англичанката Бо и австралиецът Кит пък са хората, без които много неща нямаше да се случат. Но в началото стои идеята за едно пътешествие из Франция, защото Хемингуей и Фицджералд искат да разрешат един литературен спор. Или поне така казват. Причините са много по-дълбоки. И пътуването не е необходимост само за тях.


- Цялата работа е, че смятам да променя живота си. Струва ми се, че и ти ще направиш същото. Скот и Ърнест искат промени. Всеки от нас - поради различна причина. Невероятното е, че сме заедно по едно и също време.

Олдридж избира най-подходящите персонажи за книгата си и въпросите, които повдига в нея. Двамата писатели са изключително различни един от друг. А в точно този момент от живота им, в който ги хваща авторът, героите не само за твърде различни, но и са опасно близо до ръба. И все пак са приятели, въпреки вечните им спорове и кавги - често породени от съвсем незначителни неща.
Трябва да призная, че образът на Фицджералд, който беше изграден тук, ме изненада. Скот беше представен като разглезено хлапе и наред с това - вечно пияно и ревниво. Не градях точно такава представа. Хемингуей от друга страна беше вечно сърдитият тип, който не говореше, освен ако приятелят му не го подразни. Останах с чувството, че Олдрижд не обърна полагащото се внимание на образа му - обект на внимание беше повече Скот, отколкото Хемингуей. Затова всички обобщения за стремежа му към жестокости за мен не бяха подплатени с убедителни примери. Хемингуей оставаше през цялото време непоклатим, поне външно, и всъщност беше пълната противоположност на Фицджералд, който менеше настроенията си за части от секундата. Що се отнася до Кит - от самото начало нещо в него ми напомни на Ник Карауей от "Великият Гетсби" и тази асоциация не ме остави до края. Подобно на Ник той винаги следеше нещата отстрани, без да се намесва. Колкото до Бо - прекалено далечна беше за мен, за да я разбера.
По време на пътуването на героите из Франция ви очакват забавни спорове - например свързани с моралността на Кит, а също така и ужасно глупави спорове - винаги породени от прищявките на Фицджералд. Понякога ми идваше да хвана героите за гушите - едните, защото правят глупости, а другите - защото не ги спират. Друг път се смеех с глас на щуротиите.
 "Един последен поглед" ме накара да се замисля кое крепи приятелството. Кое го поддържа, за да не рухне под тежестта на различията и опитите да се променим един друг? Скот тръгва на пътешествие, защото според него с приятеля му са на път да се превърнат в нещо, което не са. Дали и Хемингуей е на същото мнение? Те се предизвикват постоянно, опитват се да наложат волята си върху другия. Но и двамата държат да стигнат до едно определено място, където ще стане ясно дали дружбата им приключва завинаги, или ще продължи завинаги. Освен ако не се разпадне още по пътя...

- Последен поглед към кое?
- Към тях самите, разбира се.

>> Цитати от книгата може да видите тук.