Кое е прочетеното през февруари 2017?

"Къщата на езерното дъно" от Джош Малерман

Както и в предишната му творба, тук страшното е онова, което е пред очите ти и не виждаш.
Изреченията повечето пъти са думи. Кратки, накъсани. Бързо поемане на дъх, преди езерото да те е погълнало.
Харесва ми напрежението, което Малерман успява да постигне. Самата история е малко нелогична и странна, но пък... е, това е хорър, нали така? Не всичко винаги трябва да е логично.
Единственото, което не ми допадна особено, беше начинът, по който историята свършва. Представях си нещо друго.

"Фадър наш" от Манос Вуракис - ревю тук!

"22 ноември 1963" от Стивън Кинг

Миналото е хармонично.
Законът на литературата гласи - никога не се случва нищо добро, ако промениш онова, което вече се е случило. Или почти винаги, но да кажем - "в 95% от случаите"...
Няма смисъл да ви говоря за това какъв невероятен разказвач е Кинг. За мен е така, дори да съм още доста назад с материала по въпроса. Така че няма нищо чудно в това, че за мен книгата беше истинско удоволствие.

"Империя на бури" от Сара Дж. Маас - ревю тук!

"Всичко живо е трева" от Клифърд Саймък

Саймък отново успя да ме впечатли. Всичко изглежда простичко, може би дори не толкова оригинално, може би даже банално, но въпреки това "Всичко живо е трева" е изключително вдъхновяваща. Това е може би втората ми среща с автора, но, да, оставам си необяснимо и дълбоко впечатлена.

"Идиотът в мен" от Радослав Младенов

Прелива от преувеличени изрази и ситуации в името на комедийния ефект. Дълго време ми се струваше, че няма да открия някаква основна сюжетна линия. Поднасят ни се различни случки, от които постепенно ни се разкриват подробностите, докато най-сетне не разберем защо точно Гого Клатев предприема всичките тези привидно нелогични действия.
Много от разказаните вътре истории бяха на второстепенни или епизодични герои, които в голяма част от случаите са просто пълнеж. Абсурд, допълващ другия абсурд. Но всъщност книгата е приятна и се чете бързо. Аз лично й лепвам етикета „плажно четиво”, с което имам предвид, че не обременява. Краят ми дойде малко в повече, но някои от случките искрено ме забавляваха. Най-вече частта с Путин и Цецо Тупалката. Паметно!

"Особени сезони" от Стивън Кинг

Разбира се, че ужасът дебне и тук, в "Особени сезони". Спотаен в аромата на лятото или вихрещия се сняг, в топлата есен и свежата пролет. Но някога щях да мисля за този ужас като за нещо, което ме отвращава... защото нямаше да видя цялата история такава, каквато е.

"Алхимикът от сенките" от Пиер Певел

Напълно излишна. Много исках да си променя мнението до края на книгата, но, уви, нищо съществено не се случи. А защо има 3 звезди в Goodreads? Реалната оценка е 2, но ме обзеха сантиментите. Толкова обичам първата част и героите... които тук не претърпяват никакво развитие, нито пък се разкрива нещо повече за миналото им. И все пак беше приятно да прочета „Алхимикът”.

"Черни дупки и бебета вселени и други есета" от Стивън Хокинг

Имаше известна повтаряемост в разглежданите теми, но понеже става дума за въпроси от физиката, това не беше чак толкова лошо. Аз, като човек "от другата страна на бариерата", който е по-скоро любител и не разбира чак толкова нещата, винаги съм харесвала подхода на Стивън Хокинг. Смея да кажа обаче, че "Великият дизайн" е с една идея по-достъпна от тази му книга, поне като начин на разработване на темите. Те са сходни, но в предишната бяха представени с доста повече скици и достъпни шеги. Тук такива неща също имаше към края. Хумор имаше и в някои от другите есета, което също харесвам при Хокинг.

"Аз съм на 83 1/4 или малки експерименти с живота" от Хендрик Хрун

Той е на 83 и 1/4 и не прави кой знае какво. Живее в старчески дом в Нидерландия и е съвсем обикновен дядо. Даже е от "младите".
Писането на дневник не е най-голямата му цел, но го успокоява, прави го щастлив и... е, добре де, всъщност му дава цел в живота.
Неговият свят е обикновен. Може би не толкова интересен, но пък напълно истински. Със своите тъжни мигове. И със своите щастливи.
Той пише за себе си, а героите му са съвсем обикновени хора, също като него. Всеки със своите болежки и своя мъничка история.
Животът е обикновен и не по-различен за него, дори и да е вече стар. Може би не е чак толкова мъдър, за какъвто автоматично могат да го помислят много хора. Не държи да ни учи на нещата от живота, да ни съветва и напътства.
Това е просто неговият дневник. Искрен разказ за обикновения живот.

Месец март започваме с "Централна станция" от Лави Тидхар и "Драконът на Арканите" от Пиер Певел.

Още един книжен рожденик

Наскоро на Книгоядец му попадна ето това доста хубаво тагче и понеже месецът не е специален само заради рождения ден на блога, ами защото и един от създателите му е рожденик, същият този създател реши да се занимае малко. Ама че и едно изречение съставих, думи нямам...

Както и да е, благодаря за тази интересна възможност и за пореден път обещавам някак книгите да са различни. Някак...

1. Преброй по рафта си с книги деня си на раждане,
след това извади месеца си на раждане.
Коя е книгата, на която спря?

От надежден източник разбрах, че това е "Върховният повелител" на Труди Канаван. Изумена съм първо от това, че книгата е тази, понеже това ще означава, че имаме цели 27 книги преди нея, а мястото точно от тази страна на рафта е изключително малко!

Имам изключително мили спомени от цялата поредица. Вярно, имаше някои герои, които най-искрено ме дразнеха, но и много, които обичам. Не непременно оригинална история, но пък разказана увлекателно, поне за тогавашната мен, когато съм я чела.

2. Ако можеш да прекараш рождения си ден

с който и да било измислен герой, кой би бил и защо?

Това и за мен е сложно. Би ми се искало да се придържам главно към герои от книги, които съм чела по-наскоро. Даже ще се огранича до тази година, което означава, че трябва да избера Каин от "Героите умират". Изключително самоубийствен ход, мисля си, защото светът на Стоувър е колкото невероятен, толкова и страховит.

Иначе не бих имала против да посетя Света на Диска, без значение от героя компания. Всъщност навсякъде, в коя да е книга, ще намеря на кого да досаждам, така че мога да си направя цяла дълга екскурзия.

3. Намери книга, която се развива през сезона,
в който си роден/а.

Зима? Хм, в главата ми веднага се появява цитатът "Зимата иде!", естествено.

Освен това и ако спазвам ограничението - наскоро се запознах с една от най-топлите зимни книжки, на които съм попадала от доста време насам.

4. Намери книга, която е с цвета на твоя рожден камък.

Не разбирам много-много от тези неща, но доколкото се обучих за 0,1 секунда с чичо Гугъл, това наистина се оказва аметистът. Харесвам аметисти. Харесвам лилави неща, определено.
Това се оказва изключително трудно начинание. Сещам се единствено за "Откраднатата магия" на Труди Канаван. Опияняващо лилава, бих казала.

5. Има ли поредица със същия брой книги
като твоята възраст? Ако има - коя е?

Ей, чш, нещо стара ли ще ме изкарвате, ъ?

Ако има такава поредица, не искам дори да я подхващам, че край няма да й се види, щом е стигнала до такова число. Това ще е някакъв книжен "Дързост и красота", ама истински.

6. Посочи книга, която е разположена във време, свят или страна,
където би предпочела да си се родил/а.

Време, свят, страна - готово! "Норвежка гора" - въпреки че не изглежда весело и така нататък, Япония точно в този период ми е изключително интересна и изключително привлекателна. Постоянно се сблъсквам с този нетипичен образ и с радост бих посетила страната тогава. Че книгите разказват само за убийства или меланхолия и прочие, не е чак толкова важно...

Това беше, най-скромно, от мен. Много е забавно, когато предпразнично браузърът ти реши, че вече не му се работи. Мисля, че техниката ми всеки път избира да ми казва "Честит рожден ден!" по най-оригиналните начини xD.