"Онова, което беше..."

Невероятната сага, в която се преплитат минало и съвремие, измислица и реалност, надежди и несбъднати мечти, ето това е книгата, която ще назова като №1 в списъка с препрочитани книги... поне за този блог.
Някога четох "Шанхай" и си спомням много ясно образите на Ричард и Макси, в годините около 1842 година, когато пристигат. Но сега осъзнах, че останалата част от книгата сякаш никога не е била.
А и сега знам повече, много повече, защото целият този епос е свързан с историята на Китай от появата на Белите кораби, та до края на "властването на Fan Kuei"... идването на 70-е пагоди.

Пророчеството на Първия император можем да наречем "фантастичната нотка" в тази книга, но в същото време присъствието му е толкова елегантно вписано, че сякаш ти е трудно да повярваш, че няма никакъв Бивник, никакви трима избрани. Градът е жив, повечето от обитателите му са съвсем истински, историите им ги свързват един с друг, така че Градът при Завоя на реката сякаш наистина играе най-важната роля в целия живот на Китай. (Авторът твърди, че Шанхай никога не е бил наричан Града при Завоя на реката, но аз вече не му вярвам. Все пак звучи толкова на място!). Тримата избрани да спазват Завета на Първия император, са вечни и неотменни, сякаш се прераждат през вековете, точно както и Китай почти не се променя, поне не и толкова драстично и видимо в страниците на тази книга. Средното царство и неговите обитатели винаги виждат света различно. Без сами да знаят, сами достигат до онова, което трябва да бъде.

Нямам достатъчно наблюдения върху китайската култура, според които да кажа дали мисленето на китайците е каквото Ротенбърг ни описва. Искрено се забавлявах с Конфуцианеца (поне един от многото), когато се опитваше да разбере християнската вяра. И, по дяволите, беше толкова отчайващо прав!
Колкото до чужденците, тяхната грубост и жестокост, мисля, че истината не е далеч от описаното. Истински трогателен образ обаче за мен не се оказа Сайлъс Хордун, а Разказвачът на историята, който живееше във времето на велика промяна. Може би... истинският Мъж с книга?

Е, учудих се, че не намирам почти нищо за Дейвид Ротенбърг поне що се отнася до българския Гугъл. Според мен книгата му е изключително четиво, особено за онези, които обичат силно Изтока. (Онези, които обичат Япония, трябва да се научат да виждат японците и като зли покорители, имайте го предвид!).
Силно препоръчвам тази книга и за онези, които обичат историята, която е много, много далеч от нас. И за онези, които могат и искат да вярват в чудеса.
И за онези, които искат да вярват, че има начин да се върне "онова, което беше наше"...