Пазете се... от Пурпурният връх~
Беше ясно, че не може да се пише само за книги тук. Аз съм такъв човек, че дори и да съм си казала, че всичко друго ще подминавам, накрая сама си нарушавам правилото. В крайна сметка става въпрос за моя блог, така че не е чак толкова ужасно нещо. Имаше много неща, които смятах да споделя, но подминах... Кой знае какво ще ми хрумне след като изляза от имението... ако изляза...
Вчера бе българската премиера на страшната готическа приказка на Гилермо дел Торо. Чаках този филм от известно време. Като цяло хорърите не обичам да гледам на кино, или поне някога не обичах. Причината беше доста глупава. Смятах, че не е честно хората да си мислят, че ме е страх, след като аз подскачам на седалката не заради случващото се, а заради озвучението, което изведнъж ти гръмва в ушите xD Сега май вече спря да ми пука особено... Да си мислят каквото щат, няма пък да умираме, заради състрадателни полуусмивки от съседите~
Пък и има известен брой актьори, заради които съм готова да гледам какъв да е филм. Том Хидълстън е един от тях. (Между другото такъв актьор е и Хю Джакман - очаквах и филма с негово участие, "Пан", но не очаквах да е детска приказка. Звучеше ми зловещо първия път, когато видях Вълчо маскиран xD)
"Призраците съществуват".
И познайте къде обичат да се крият? В имение, което на 1000% приютява духове? Да, разбира се. И къде може да се намира това имение? В Англия? Ама как се досетихте!
Не бих отрекла очевидното, а то е, че (според мен) този разказ не се отличава от стандартните в жанра. Имаме мистериозен непознат, който е пътувал от град на град, за да се опита да припечели пари за новото си изобретение. Мистериозен непознат с титла. Титлата винаги е от особена важност. Откъде иначе ще да наследи това имение, а?
Този мистериозен непознат пътува все със сестра си. Двамата са перфектни във всичко. Баронетът, пристигайки в Америка, се влюбва в едно момиче, което иска да стане писателка. И когато единственият жив роднина на това момиче умира, баронетът се жени за нея. След това я води в новия й дом. В Англия такива имения по това време едва ли е има на всяка крачка, ако можем да вярваме на филмите, особено в този жанр. И, естествено, имението на Томас също има с какво да се похвали...
Томас и сестра му Люсил са наследили "мина" за червена глина. Имението им е построено точно над залежите и поради това сградата потъва с всяка година. Плюс това парите на семейството са отлетели безгрижно, поради което няма кой да поддържа къщата както си трябва.
А стените крият тайни. Спомени. Гласове. Червена глина тече по тръбите. И по стените. И избива от пода. Оцветява снега, когато завали.
Червеното е навсякъде. Неслучайно хората са нарекли това място... "Пурпурният връх".
Дали младата невеста Едит ще може да живее с гласовете на Другите? Какво ще чуе от тях? Какво ще види? Какви тайни ще разкрие?
~~~~~~
Режисьорът определено има хубаво Хелоуинско виждане за призраците. Те са плътни, червени, противни и стряскащи. Изскачат от тук и от там... но пък понякога се оказват добри. Което е много странно...
Признавам, че трябва да предупредя НЕ-почитателите на жанра да не правят като мен, тоест - да гледат филма на IMAX xD. По принцип "Пурпурният връх" не е 3D филм, но пък огромният екран пак прави някои неща, хм... зловещи~
Това, което се очаква всеки да открие във филма... или което аз открих, знам ли дали всеки трябва да открива това... е съчетанието на страшното с любовта.
Разбира се, бяхме длъжни да вярваме, че Томас ще се промени. За мен това не беше трудно, защото когато имам любим актьор, аз винаги съм за него и вярвам в доброто в него. Мда, дори героят ми да играе някой свръх-лош, тогава пък ще си го оправдавам xD.
Не всяка любов може да бъде предотвратена.
Не всяка любов е за пари... пък и не би следвало да бъде.
Не всичко трябва да се направи в името на една титла, на едно безсмъртие, на една тайна или...
~~~~~~~~
Хареса ми къщата. Харесаха ми героите. Хареса ми валсът. Хареса ми ако щете времето, в което се развива действието. Харесаха ми коментарчетата, които Люсил пускаше. Тази луда, луда жена... Особено когато подозираш що за човек е, не може да не усетиш всяка нейна думичка по различен начин. Всяка думичка да носи заплаха или хумор, пропит от гнусна чернота.
Естествено, не ми хареса държанието на главната героиня, когато се събуждаше посред нощ, но това е неизбежно. Дааа, разбира се, че трябва да отидеш да видиш какво вдига шум, въоръжена само с един свещник. В къща, пълна със зловещи картини, разпадащ се покрив, течащи стени и прочие. Абсолютно нищо няма да ти има. Никого няма да срещнеш, най-много да се сблъскаш с Томас, отишъл до тоалетна. Абсолютно всичко е наред!
Както някъде се казваше, в хорър филмите, дори да има табела "Не завивай наляво!", ти пак трябва да отидеш, все пак плаче бебе, нали?
(Все пак сцената, в която тя си взимаше вана и в коридора се оформяше посетител, беше... съжалявам много за израза, обаче през цялото време си мислех "ооо, шит!" xD И си мислех, че от кучето се очаква да я защитава, нали животните били супер надарени със способността да усещат призраци и да предупреждават...)
Екшънът накрая на филма беше велик. То не бяха шила, то не бяха ножове, то не бяха тесли... "Малък подарък от мама" xD Лудо преследване в зимна буря. Бяло и червено. Две жени, опитващи се да... хм... да се заколят? Със сигурност...
Изводът е само един. Никога не обръщай гръб на жена с лопата! Никога!!
Общо взето това са първите ми впечатления от лентата. Много съм доволна. Забавлявах се по някакъв много странен начин. Не съм сигурна дали по принцип човек може да се забавлява с хорър филми... е, ако нямаме предвид онези, които претендират за страшност, но всъщност са просто идиотии.
Том Хидълстън ми липсваше. Все едно сайтове като 9gag не ми го припомнят постоянно под формата му на Локи, ама...
(За непросветените: повечето актьори, които харесвам, обикновено си имат прякори за мен. Което си е нормално, май не съм и единствена. Така Том е Локи, Хю Джакман е Вълчо, Робърт Дауни Дж. е Тони... май не е трудно да се досети човек защо xD xD)
Този готик стил също ми липсваше. Неговият мрак, неговите чудни джунджурийки, всяващи страх...
За готиката е добре да се казва, че старите къщи... дишат... Почти винаги се оказва истина. Особено в Англия...
~~~~~~~~~~~~~~~~
Няма коментари:
Публикуване на коментар