В навечерието на американския празник за плашене аз намирам малко време да отдам на това забравено място... Като залагам на последното прочетено... Ами останалите?
Те като за класацията за в края на годината...
Пропуснала съм да споделя мнение със себе си относно "Прилив" на Даниел Суарес, "1984" на Дж. Оруел, "Никога, никъде, никой" на Нийл Геймън... странно колко малко ми изглеждат, а времето, което измина, беше толкова много xD Този месец определено няма край, от мен да го знаете!
А сега възможно най-кратко относно историята на Ян Валентин. С книгата се "запознахме" на предишния Панаир на книгата в НДК. Вероятно от някой кош с намаления, защото аз си признавам, че иначе нямаше да го намеря. Беше една от книгите, които, така да се каже, "одобрих" за цялата купчина, която купихме за човек, който се нуждае от какви да е четива след работа.
Действието ни пренася в студения свят на скандинавските страни. Когато става дума за скандинавски страни, винаги е нещо студено. Ако има убийство, ледът задължителен... разбира се xD А тук убийство си имаше. Извършено много, много отдавна. През Първата световна война? Или пък по-отдавна? Кой би могъл да каже, след като убитият не е никакъв скелет, а се е запазил такъв, че все едно след миг ще отвори очи и ще те пита защо си му слязъл в пещерата.
Всичко започва, когато един простичък човек, любител пещерняк, както аз обичам да определям такива хора, решава да слезе в една изоставена мина, за да се състезава за един рекорд. Дълбоко, много дълбоко под земята, той намира нещо ужасяващо.
И след това започва въртележката. Появява се един нещо-като-историк, който се блъска с наркотици (включително и един "нов български продукт", уау, колко сме лоши). Той, разбира се, веднага бива замесен и обвинен за виновен. Появява се неговото "Момиче на Бонд", адвокатка от класа... Появяват се наследници на нацистите и съответно един друг тип Организация... и общо взето през по-голямата част от книгата почти забравяме за откритието на трупа под земята, но затова пък навлизаме във фантастичния жанр. Един древноегипетски артефакт сочи път към нещо немислимо някъде в ледовете на Северния полюс. Всички искат скритото световно познание...
Общо взето комбинацията "нацисти + фантастика" не е чак толкова лошо. Натряскания с хапчета главен герой не е толкова дразнещ, само дето винаги отървава кожата твърде лесно. И тук има един супер компютърен специалист, който може да те уреди ако искаш и президент да станеш, само няколко клика трябват. Като се замисля, цялото това произведение всъщност би се вписало идеално като за филм.
Имах проблеми с тоновете немски фрази... и вероятно фрази и на други езици, до които никога не съм се докосвала. Някои от тях бяха услужливо преведени, други... сигурно трябваше да ги запомням от предишните страници. Това лично мен ме изнервя. Хубаво, да се запази някакъв "чуждоземен" дух и прочие, но... не, мен си ме изнервя.
Я да прочетем какво пише отзад? Приключение в стила на Индиана Джоунс? Хм... всъщност да. Индиана, един от героите на моето детство (може би той е виновен, че сега съм студент по история, знам ли xD) почти винаги си имаше проблеми с разни нацисти и спасяваше разни много специални, често религиозни, предмети.
В "Звездата на Стриндберг" имахме бягане през винарна, "атентат" в средновековен дворец, пътуван нелегално с влак, ровене из гробове...
Относно фантастичната част... е, защо така прекъснахте кефа ми на най-интересното xD Сигурно за да не стане книгата в друг жанр xD.
Е, обещах накратко... не, че някога съм се разпростирала.
Няма коментари:
Публикуване на коментар