Просто три шеметни фарса

Попаднах на работа на едно страхотно място с много, много книги. И, понеже винаги отпразнувам разни странни неща, трябваше да си подаря нещо, с което да свързвам случая... просто ей така.

Очите ми попаднаха на масата с най-нови заглавия. Специално се насочиха към една дебела тухличка, каквато отдавна не бях виждала да издават от "Бард". С твърди корици, "подвързия" (или както там се нарича опаковката", с бели страници. С невероятно привличащ, болезнено син цвят, който е един от любимите ми. С корица, носеща име на автор, който много цена, въпреки че миналото лято ме разочарова лекичко.

Значи не е чудно защо библиотеката ми вкъщи се допълни с тази компилация от три произведения за демона Аззи, неговите шантави игри и Доброто и Злото.

Истории не толкова за борбата между Светлината и Мрака, колкото за това как те "живеят" заедно и се допълват. Защото "Бог съществува в светотатството, както дяволът - в набожността"... и така нататък.

Зелазни и Шекли ни мятат право в Хаоса още с началото на "Донеси ми главата на Принца". Шеметно спускане надолу и надолу, и надолу, към Ада, където изтормозени демони въртят разни души на шиш, а един отегчен млад демон е назначен да надзирава една от дупките, където душите попадат. И тъй, срещаме Аззи Елвул (чието второ име имаше няколко изменения в зависимост от разказите).

Този свят е чуден и малко откачен. И малко стряскащ, стига да не си бил на Пратчет диета преди... може би? В действителност това наистина е хумор, който няма да понесе на хората, които не си падат по именно такива теми. А пък демоните на Зелазни и Шекли си имат и своята отвратителна страна. Те предпочитат да ядат хора, може и глави на мъртви котки и прочие неща. Те са зли... но не в онзи стил, в който сме свикнали да ги виждаме, а само почти. Защото понякога се налага да си помагат с Доброто. Заради света. Особено пък що се отнася до управлението на света, което трябва да решат на всеки хиляда години. На всеки хиляда години Доброто и Злото организират съвместно състезание, чрез което да се определи коя ще е водещата сила за човечеството до следващото състезание.

И ето в каква игра се замесва нашият Аззи. Един нисичък рижав красавец, както сам се описва (а демоните не се свенят да се хвалят сами), с лисиче лице. Който доскоро не е бил кой знае какво, преди да му хрумне една идея и да се заеме с представянето на Злото през хилядолетието.

Той смята да създаде една приказка. Или по-точно да пресъздаде приказката за Спящата красавица, но с край, достоен за Злото, за да може Злото да победи в очите на Необходимостта, силата, която отсъжда - още наречена Ананке. Поръчва си, както му е редът, един стъклен замък, една омагьосана гора...

Само че има един малък проблем. Принцът, който Аззи създава, се оказва страхливец, а Принцесата е оставена на грижите на една вещица, както се полага, а пък вещицата се двоуми нещо относно предполагаемия край. И хаосът започва.

Аззи като демон наистина е много магнетичен и изглежда доста истински в този шеметен свят, в който потъваш. Той си е нашият свят, да, но някак погледнат отвъд завесите. По един откачен начин видян и от бъдещето, и от миналото, и от настоящето. Видян през очите на демоните и през тези на ангелите (ах, колко ме дразнят тези ангели!). Свят, населяван от мъртви герои, джуджета и необясними присъствия. Свят, пълен с неща, които са могли да бъдат и които са били. Свят с хиляди измерения.

Лисицата Аззи умее да те преследва в мислите ти. Толкова плътен образ, хитър и много забавен, остроумен и умел. Демон в истинския смисъл на думата, толкова невероятно добре съчетан образ с това, което хората обикновено имат предвид, когато мислят за демоните в класическото им изобразяване. Толкова ме беше яд, че никога не дават наградата на достойния. За най-най наградата говоря. Аззи заслужаваше повече от това, ха! (Е, беше гот, че проектът за катедрала на Доброто също не излезе достатъчно добър xD).

Още се двоумя най-вече защо накрая не заведе Принца при онова специално момиченце, чието най-голямо желание бе да стане вещица... На бърза ръка щеше да получи главата му...

"Ако с Фауст не успееш..." беше някакъв адски кеф за исторически настроеното ми съзнание. Не нещо професионално, нещо, което да претендира за каквото и да е, но пък чиста наслада.  А си имаше и своята философска страна (е, тя цялата книга си има и философска страна, както се полага на книга, свързана с фентъзито и хумора като че ли). Размислите на Фауст магьосника например бяха същинска философия в най-чист вид, каквато четем в университета.
Разходихме се из времето, с помощта на чудесно подбрани моменти. Византия, Флоренция, при Марко Поло или пък при Ахил. Един Фауст се опитваше да промени света с помощта на Мефистофел, а един друг Фауст, велик магьосник, се мъкнеше след тях в опит да поправи една неправда спрямо себе си.

За жалост тук Аззи не е много застъпен, но затова пък Фауст има страхотно присъствие и очевидно е образ, много добре обвързан с едно произведения с аналогично име.

През цялото време за мен Фауст беше човекът, който виждате в дясно. Може би задето наскоро го гледах в една от множеството екранизации на Виктор Франкенщайн... но, по дяволите, и Фауст може да бъде. Конкретно за този, да го наречем разказ, това бе герой енергичен, пленителен, невероятно умен, макар и горделив. И онази специфична усмивка на Джеймс Макавой, боже... същински Фауст!

Мефистофел беше представен като един малко глупавичък демон, но нали все пак всеки греши... очевидно. И се оказва, че не всеки може да променя потока на историята, мда...

Великия момент от тази част беше срещата на единия Фауст с един благ старец, облечен в бял чаршаф, някъде в дебрите на Рая...

"Здравей, Господи!"

Просто така... случайно...

"Просто шеметен фарс" беше история наистина шеметна. Като се започне от новата хрумка на Аззи да постави една неморална драма на световната сцена, от което светът почти не беше унищожен, та се стигне до геройския му подвиг, с който да го... спаси. Избягали гръцки богове, ангели, отвличани с кутията на Пандора, компютри в Рая, нововъведения в отдел "Снабдяване" на Ада, където на магийките вече им слагат калибър и други джунджурийки...

Просто три шеметни фарса...

Избери си страна, макар че не е чак толкова наложително...

Просто трябва да се забавляваш, без да се гнусиш много от демоните...

и да не се дразниш много на ангелите...

В крайна сметка всичко е едно цяло.