Магьосникът от Шалион

"Пенрик - магьосникът от Шалион" (издателство "Бард") обединява шестте кратки новели на Лоис М. Бюджолд в едно голямо издание и ни среща със света на Петимата богове, познати на публиката от други произведения на авторката.

Лично аз никога не съм се запознавала с тях досега. Вероятно може да се говори за това като за пропуск, но пък историите за Пенрик са прекрасно въведение в този чудноват и странно близък магичен свят. Не е страшно да прочетеш книгата, дори и за първи път да виждаш името Бюджолд (според мен повечето почитатели на жанра знаят името поне покрай цикъла фантастики за Вор, аз лично съм се сблъсквала само с тетралогията "Споделящият нож"). Разказите за Пенрик блестят в цветовете на слънцето, в тях има топлина, опасностите са сведени до минимум за сметка на чудодейните измъквания и приключения. Има повече усмивки и смях, отколкото трудности по пътя. Повече добър късмет, отколкото лош. Повече цветове и гледки от света, отколкото сивота. Така че спокойно мога да заявя, че тази книга носи еднакво количество удоволствие и мир на душата. Не знам какъв е истинският свят на Петимата богове, но Пенрик пътува през опасностите и чудатостите му като по вода.

՜՜Пенрик е най-младият син в голямо лордско семейство. Неособено богато семейство, даже никак - просто семейство с титла. Той е "обречен" да се ожени за дъщерята на един търговец на сирене от близкия град - перспектива, която не му се нрави толкова много. Все пак, Пенрик е само на деветнайсет и все още не изпитва желание да обрича живота си на сиренето.

По пътя към сватбата си, той настига други пътници, които се нуждаят от помощ. Най-възрастната от групата им изглежда много болна. Пенрик няма представа как би могъл да й помогне, но се спуска към нея, за да опита.

Старицата се оказва свещена - жена, обречена на храма на едно от петте божества. Това са последните й минути на този свят и, вярна на своя бог, тя дарява на състрадателното момче... своя демон на хаоса, носещ спомена за всичките си предишни приносителки.

Пенрик се оказва "оженен" за цели дванайсет жени, които е обречен да носи в главата си...՜՜

Пенрик се оказа изключително ефирно, състрадателно, красиво и мило момче. Гениално, любопитно и безстрашно, когато се налага. Всичко това едновременно.

В този герой има много слънце и простичък и лек хумор. Странно е по какъв начин дели тялото и живота си с демонично създание, което по логика би трябвало да го направи мрачен и груб... и успява да направи това създание чисто добро, дори когато се налага да правят неособено добри неща, поне според разбиранията на обикновените хора.

Може да се каже, че момчето придобива много от чертите на този демон, което го прави отчасти женствено на пръв поглед създание, съмнително нежно по начин, който кара хората да гледат криво на него в този свят, където Пенрик е истинско изключение от всичко. Но Пенрик държи на себе си и има добре изразена своя самоличност, различна от тази на Дездемона (както той кръщава демона си за удобство). Първото впечатление винаги греши...

Пенрик винаги се намесва в странни неща. Отначало самият той вижда бъдещето си като бъдеще на учен и лечител, което го вълнува. Като че ли наистина това е призванието му. Но все се получава така, разбира се, че той да попадне и някъде другаде междувременно. Ще го преследват заради демона му, или пък ще бъде извикан като свидетел в разследване, или пък ще го натоварят с мисия, в която е готов да се провали от раз... Навсякъде той може да се измъкне. Навсякъде има план, навсякъде му се разминава лесно. Навсякъде научава нещо ново. Както и ние - светът на Бюджолд все повече се разкрива пред нас. Някак остава недостижим, но щедро ни залива с богатствата и чудесата си. Това е страхотно преживяване за един приключенец, смея да кажа.

Жалко е, че някои от героите, които срещаме по пътя си, са като второстепенни в една много дълга пиеса. Както следователят и шаманът, така и Боша и неговата лейди, дори Арисайдия (най-дразнещото проклето магаре на мост, което срещам в книга от години насам!!) - всички те са в сянката. Може би са част от по-подредения и със сигурност по-развит свят на Шалион, който аз не съм разкривала, но въпреки това ми е мъчно повече за това, че тук ги няма на още много, много страници.

За мен беше абсолютно удоволствие да прекарвам времето си в света на Пенрик (който в тези новели остава без име като цяло, всъщност, присъстват имената само на отделни държави). Измина много от предишната книга, която четях толкова бавно, просто за да не свърши.

Признавам, разбира се, че първите три истории са ми по-любими. Те успяват да останат отделно една от друга, представят ни Пенрик с разлики от няколко години (доколкото при него може да има разлики в поведението, всъщност). Другата половина истории са доста по-свързани една с друга и наблягат на съкровени желания и любов много повече, отколкото на чистото приключение. Несъмнено е така, защото героят се превръща от момченце в мъж и светогледът му поне малко се променя, или пък става по-широк... но аз продължавам да предпочитам момченцето. Страхувам се, че мъжът твърде много ми прилича на романтично-драматичните герои, на които съм се нагледала при Робин Хоб (съжалявам, съжалявааам, че пак говоря за това, но Пенрик определено ми прилича на Шута!)

Демоните не могат да убият чистотата на това дете. Нито да почернят красотата и цветовете на неговия свят. Понякога могат да му вгорчат живота, когато му се цупят по женски, но в крайна сметка... всички те живеят заедно. Пенрик и десетте достойни дами (дванайсетте, ако броим лъвицата и кобилата). Способни са на чудеса - простички и невъзможни. И умеят да се борят с несправедливостите. Ама как умеят само...