01 май 2019

Доктор Ду Мин, има ли добър човек на този свят?

Този път съм тук с пост за манга, или по-точно манхуа на един китайски автор, който ме беше изненадал приятно с друго свое произведение, към което съм дала линк по-долу. В края на ревюто може да намерите и линк, където да хвърлите поглед на настоящия обект на моя скромен коментар. Също така се надявам да съм предала правилно имената на главните герои на български. ^__^`

Оригинално заглавие: Doctor Du Ming
Автор: Jing Zhang
Жанр: Драма, романс, психологично
Глави: 15
Линк към манхуата в MyAnimeList.
Не е преведена на български език!

"Around here... do you know anyone who isn't dirty?"

На покрива на една болница двама души говорят за чистотата на човешката душа. За Джан Циен единственият чист човек на този свят е Ду Мин. Всички останали смята за омърсени, нечисти и недостойни хора, включително и себе си. А дали е така наистина? Кой всъщност е омърсен и има ли изобщо хора с чисти души?

"Nobody is pure in this world."

Ду Мин е млад анестезиолог в голяма китайска болница, който бива преследван от спомена за странното очарование на неговата колежка Джан Циен. След дипломирането, Ду Мин поддържа връзка с Джан Циен, която редовно му пише. Но един ден младият мъж научава ужасяваща новина. Говори се, че Джан Циен е извършила самоубийство.

"How do you find yourself?"

На покрива на онази болница двамата говорят и за самоубийството. Ако човек има добра причина, би ли се самоубил? И коя причина е достатъчно добра, за да отнемеш живота си в нейно име? Изглежда Джан Циен е намерила такава причина, но Ду Мин няма представа каква може да е тя и смята да открие отговора.
Така проследяваме две времеви линии - едната е за живота на Ду Мин, вече започнал работа в болница, търсещ отговори за самоубийството на Джан Циен и другата, за двама им с Джан Циен на покрива на болницата и разговорите им за неособено приятни теми, както вече май стана ясно.
Много семпла рисунка има "Доктор Ду Мин", сравнение с другата манхуа на автора, "Ayeshah's Secret", която също заслужава внимание, но сега не е обект на мой коментар. Като казвам семпла, го имам предвид като сравнение. Иначе си е достатъчно подробна и макар не съвсем красива, успява да предаде нужната емоция, която носи текстът.
"Доктор Ду Мин" определено ме кара без да го искам да гледам с друго око на болниците и лекарите. И то с не съвсем добро око. Честно казано, беше страшно в някои моменти, когато за миг си представиш, че това би могло да се случи и наистина. Чувството, което носи, е доста негативно, но и в същото време като че ли това е правилната настройка, за да приемеш подобни теми като самоубийството в съзнанието си, без да ги отхвърлиш веднага. Друго впечатление ми направи и объркването, което авторът сякаш нарочно иска да всее в съзнанието на читателите си. По едно време започваш да се чудиш "всички ли тук са луди?", "аз ли съм луда, те ли са наред?", "какво точно се случи тук и защо?", "какво за бога направи този... боже, не ми казвай, че хвърли на уличните кучета човешко месо, не е възможно, нали, нали...". Да, има и такива моменти, когато си казваш, че всички са изтрещели като в психотрилър. Започваш силно да подозираш, че лекарите се наговарят да изгорят свои колеги в крематориума... или че колежката не иска твоя скалпел съвсем случайно. Вече започваш да завихряш в съзнанието си налудничави идеи, които се надяваш да не са верни, но те изглеждат толкова правилни в този момент.
Между героите има и много други емоции, разбира се. Невинаги изглеждат като ученици на Ханибал Лектър. Тук има любов, има колегиалност, има и тъга. Може би повече тъга, което е толкова нечестно.
И накрая на всичко това се чувстваш толкова омърсен. Като всички хора, които Джан Циен смята за нечисти. Спомняш си самото начало, когато тя заявява това и някак започваш да я разбираш. Да разбираш всичко и да преосмисляш всичко от началото до края. Какво се случи, какво си казаха... ето защо си го казаха, ето защо така се случи.
"Доктор Ду Мин" не носи най-приятните емоции, нито акцентира върху най-приятните теми. Но и също така не съжалявам, че я прочетох. Има смисъл в цялостната й идеи и също така тя е представена по много добър за нея начин. Хубаво е, че автора е избрал правилния подход, по който да я започне и да я завърши, защото тази история наистина го заслужава.

Можете да намерите манхуата за четене туктуктук и още тук, а сигурно и по още места, радвам се, че я има толкова много!

Няма коментари:

Публикуване на коментар