От дълго време из книжарниците засичам две старички томчета, чиито корици са украсени с образите на трима велики японски пълководци, така добре известни, че не ми беше нужно да отварям книгата и да разбирам кои са.
Когато през XVI-ти век досегашното управление в Япония губи своята сила и величие, държавата бива разделена на безброй малки владения, борещи се помежду си, защитавайки собствените си цели и идеали. Много от местните владетели имали за цел да станат новия шогун. Сред всички тези владетели обаче изпъкват някои имена, постигнали най-различни смели неща, постигнали величие. Хора, превърнали се в своеобразни национални герои на Япония. Хора, които постоянно, ежечасно и ежеминутно се появяват навсякъде дори в модерната японска култура. И не става въпрос само за Токугава, Ода и Тойотоми, ами и за някои от останалите особено талантливи пълководци, които участваха и във въпросната книга.
А ако птицата не поиска да пее?
Нобунага отвърна: „Убийте я!“
Хидейоши отвърна: „Накарайте я да поиска.“
Иеясу отвърна: „Почакайте.“
"Тайко" е един сравнително дебел многотомник, разказващ историята на тези трима пълководци, споменати в знаменития и така известен стих, може би и дори поговорка, с който дори аз помня добре събитията от тази епоха в Япония. Резкият и бърз Нобунага, търпеливият и хитър Хидейоши и надареният с един вид будистка благост Токугава Иеясу, са главните лица в историята, партниращи си с други знаменити владетели. Книгата е писана от японец, който е бил част от същата тази самурайска каста, пък макар и, разбира се, замираща по неговото време. Той особено точно е уловил характерите на героите на народа си... или поне от неговите обяснения и неговия поглед всичко звучи много по-истинно, защото едно е един японец да пише за японци и друго - един чужденец за японци. Стилът е някак опростен, понякога твърде идеализиран и често пъти има малко смешни възхвалявания. Не е възможно за половин час Такеда от Кай да събере 4-5 хиляди души в двора си и прочие подобни странни неща. Но разговорите, мненията, вижданията - всичко е традиционно японско. В този стил, който винаги съм казвала, че вероятно не е за всеки. Самураите имат странни мнения за много неща, но са поне страшно верни. Ще умрат в битка със своя пълководец така, както мнозина други вероятно не биха.
За мен беше истинско удоволствие да прочета "Тайко". Българският превод е на добро ниво, личи си старанието да се преведат типично японските неща по един достатъчно достъпен и лесен начин. Защото оставиш ли точно в ерата "Сенгоку" японските думи и изрази (което е почти невъзможно, но хипотетично казано), книгата вероятно ще стане нечетивна. Единственото, което вероятно може да спре някого да довърши този роман, е, че той в цялостта си е предимно военен. Военните кампании на Нобунага нямат край, а Хидейоши е негов верен подчинен. В тази книга няма романтика, по-скоро прилича на исторически роман, където трудно улавяш кое е истина и кое - лъжа, но ти се струва, че всичко е било абсолютно и точно така. Сякаш авторът е бил там. И друго ми направи приятно впечатление, макар че май никъде не се отбелязваше, че това реално е така. Имената са по японски образец - първо е фамилията и после собственото име. Аз съм голям почитател на това предаване на имената и поради тази причина книгата ми е още по-любима.
Ерата Сенгоку като цяло, ерата на безредиците, на която Токугава слага край, е една от любимите ери на японците за пресъздаване. Силно се съмнявам, че ние, българите, бихме могли да направим това с историята си. Това, което японците правят... Да вземем тази ера за по-лесен пример. Има хиляди, абсолютно хиляди анимации, книги и какво ли не за този период. Комедии, драми, романтики, екшъни. Всеки един герой пълководец, всеки един нинджа, абсолютно всички познати имена са били пресъздавани по най-възможни начини. В игри, дори като музикални бой банди... отсъстват онези скандали от типа "Не ви ли е срам да се присмивате на Ода така?!". Точно напротив - понякога се случва Ода да е напълно комичен образ, понякога е абсолютно жесток. Всъщност, след толкова много екранизации и прочие, вече ти е трудно да разбереш кой е истинският Ода. И въпреки това знаеш някои неща, които са основни за него, които го правят Ода. И ето, че в "Тайко", където е направен опит да бъде обрисуван със своите силни и слаби страни, аз открих хиляди познати неща в образа му, за които съм гледала и чела.
Ода Нобунага реално е образът, който ме впечатли най-много. В самото начало, когато чух за него, той беше въплътен в един от злите си образи, така да се каже. Но никога не съм успявала да го видя за себе си като зъл. И "Тайко" ми доказа, че не е онзи тиранин, за когото го представят на някои места. Разбрах изобщо причината да бъде изобразяван и като тиранин. Изясних си противоречието между този пич в ляво и поне три други негови пресъздавания, където е по-скоро жертва или достоен владетел... или истински герой.
Подобно е положението и с някои други споменати в книгата герои. Ето затова "Тайко" си заслужава. Върна ме изцяло не само към анимето Sengoku Basara (което всъщност е по игра), но и към други разни заглавия... и реално в книгата щъкаха анимирани версии на тези важни господа самураи... и не ме беше срам, че е така xD Специално Sengoku Basara е чист епикнес:
И дори не знаете какво всъщност изпускате... имаше толкова анти-физични неща, че съм се смяла и кефила от сърце. И ако това не се казва обучение по история със забавление, не знам какво трябва да е!
Като заговорихме за образи от анимета, правело ми е винаги впечатление, че всички тези личности от Сенгоку са изобразени предимно по много близък начин. Сходно облекло (цветовете са ясни, те са си символ на рода най-малкото), сходно оръжие... Почти не е възможно да не разбереш, сравнявайки две-три анимета, кой е Ода, кой е Такеда Шинген и така нататък. Което означава, че японците си имат абсолютно ясна представа, най-вероятно, какви са героите им и как трябва да изглеждат и да се държат. Така че моята представа за аниме "Тайко" вероятно пък не е чак толкова лоша... Да не говорим, че когато авторът хвалеше достойнствата на някои мъже в битката, те изглеждаха надарени със свръхестествени сили. Може би точно това превъзнасяне спомага за абсолютната им непобедимост и невъзможните им способности навсякъде, където се появяват в днешната култура... Въпреки това харесвам начина, по който ги изобразяват и го одобрявам. Та нали те са едно от нещата, които обичам най-безумно в Япония... едно от хилядите неща xD До края на живота си ще се чудя защо в аниме версията на битката при Секигахара (версия 9000) Токугава Иеясу беше решил да изгради един огромен казан (огромен колкото един солиден бизнес център в Ню Йорк), да го напълно с рамен и да събере всички, за да "хапнели и да се били побратимили"... Мда, ето на какво учат аниметата...
