Цитати от "Глинени крака" на Тери Пратчет

Цитати от "Волният народец" и "Въоръжени мъже" може да намерите тук.
Днешният пост е свързан само с "Глинени крака"; преводът е на Владимир Зарков.

Не с отхвърляне на невъзможното се стига до истината, колкото ще да е невероятна, а чрез несравнимо по-трудния процес на отхвърляне на възможностите... една по една.

Ветинари успя да опитоми Анкх-Морпорк точно както се дресира куче. Взе един от по-дребните хищници сред множеството други зверове наоколо, удължи зъбите му, укрепи челюстите му, разви мускулите му, сложи му нашийник с остри шипове, напълни му стомаха с най-отбрано месо, а после го насъска да захапе света за гърлото.
Накара всички шайки и групички да проумеят, че е по-добре редовно да си режеш парче от тортата, отколкото да я налапаш цялата заедно с ловко пъхнатото в нея кълцано стъкло. Принуди ги да си научат урока - малкото парче е особено вкусно, ако тортата расте непрекъснато.

- Най-лошото е - добави след малко, - че всеки иска някой друг да му прочете мислите и да нареди света според желанията му.

Объркан и разтревожен съм. Значи първата ми работа е да прехвърля грижите си и върху околните.

- Атеизмът Също Е Религиозно Убеждение - избоботи Дорфл.
- Не е! - разгорещи се стражник Визит. - Атеизмът е отрицание на боговете.
- Следователно Е Убеждение По Религиозни Въпроси - заключи големът. - Всъщност Истинският Атеист Мисли Непрекъснато За Боговете, Макар И Чрез Отрицанието. Затова Атеизмът Е Особена Форма На Вярата. Ако Атеистът Искрено Не Вярваше, Не Би Си Губил Времето С Отрицанието.

Преди хилядолетия древната империя бе наложила на всички съседи своя Пакс Морпоркия с недвусмисленото послание: "Не се бийте с нас, защото ще ви затрием". Този път пипаха по-изтънчено. "Щом желаеш да се сражаваш с нас, ще поискаме да си изплатиш ипотеката. Между другото копието, с което се каниш да ме мушнеш, ми принадлежи. Дал съм ти пари и за щита, с който смяташ да се предпазваш.  И свали купения от мен шлем, когато дръзваш да ми говориш, нещастен дребен длъжнико!"

- Значи Когато Смъкнеш Веригите От Хората, Те Веднага Си Изковават Нови?
- Да, туй май е едно от основните човешки занимания.

Лорд Ветинари беше всеизвестен с великолепната си памет. Но нали всеки си записваше? Няма как да запомниш всяка дреболия. "Сряда: в 3 часа следобед терор, в 3 и четвърт почистване на ямата със скорпионите..."

- Или Всички Дни Са Свещени, Или Нито Един. Още Не Съм Решил.

- Шлемът мъничко се различава от короната. И да го свалиш, пак го усещаш на главата си.

Цитати: "Волният народец" и "Въоръжени мъже" от Пратчет

Време е да обърна внимание на друг мой любим автор - Тери Пратчет. :) Ревю за "Волният народец" може да видите тук. Започвам именно с нея...

"Волният народец" (преводът е на Катя Анчева)

- Че то що е магия, а? Сал ръкомахаш с неква пръчка и дърдориш разни магически слова. Що му е толкоз умното на туй? Га видиш кое как е обаче, ама верно да видиш кое как е и тогаз да му фанеш чалъма, е те туй си е истински майсторлък.

На мъртвите не им трябват сълзи. Ние плачем за себе си.

Нищо чудно, че бленуваме наяве и насън. Да си буден и да виждаш цялата реалност... никой не би могъл да издържи това за дълго.

"Въоръжени мъже" (с превод на Владимир Зарков)

Анкх може би е единствената река в света, върху която разследващите могат да очертаят с тебешир позата на трупа.

Никой клоун не е забавен. Ето смисъла на битието им. Хората се смеят на клоуните, но само защото са нервни. Предназначението на клоуните е да ги гледаш и след това всичко друго да ти се струва напълно приемливо в сравнение с тях. Приятно е да научиш, че някой е в още по-окаяно положение от теб. На дъното.

ССПГ Диблър имаше какви ли не недостатъци, но поне от расови предразсъдъци беше лишен. Харесваше всекиго, стига да има пари, независимо от цвета и формата на ръката, която ги подава. Защото Диблър мечтаеше за свят, където всяко разумно същество може да крачи гордо, да диша свободно, да се стреми към живот, права и щастие и да върви към прекрасното ново утро. Разбира се, при условие че си купува и нещо топло от неговите подноси.

- По-добре е да запалиш свещ, отколкото да проклинаш мрака.

Отдавна се бе убедил, че всеобхватното отрицание е по-безопасно от рискованите уточнения.

Кредище открива вещицата си

В Света на Диска се вярва, че земята сама открива вещицата си. Също така се вярва, че вещиците "виреят" на по-твърда основа, но ето, че не е точно така, както често излиза в книгите на Тери Пратчет.
"Волният народец" е първата книга за Тифани Сболки, която ни отнася далеч от шумните и шантави градове в Света на Диска, за да ни отведе в Кредище - спокойна и идилична местност, където често само овцете и агнетата имат значение. Зеленината и кредата, и могилите с погребани царе в тях (поне според преданията...), се ширят навсякъде и определят живота в чифлика, където Тифани живее. Животът на село е обрисуван с точност и затова не е трудно да си представиш какво е ти да се намираш на подобно място.
Тифани е малко, но много умно момиченце, което си пада по приказки за вещици. Тя е необикновено дете, защото задава въпроси и търси отговори, в които има някаква логика, а не вярва сляпо на онова, което й се представи за вярно. Приказките за зли вещици например не изискваха мислене защо старицата е лоша, а само да вярваш, че е такава - заради това Тифани желае да стане вещица, надявайки се да промени отношението на хората към тази "професия" и да премахне предразсъдъците им. И неочаквано, има таланта да носи островърхата шапка.
Любопитното дете започва да си има проблеми - брат й е отвлечен в някаква чудата страна от Кралицата на феите, а на Тифани се пада да го спаси, тъй като кой в Кредище ще повярва на приказки за феи? Така главната героиня, нямаща друг избор, решава да поеме нещата в свои ръце, както винаги, и се въоръжава с тиган (тъй като феите не обичали желязо), "Болести по овцете" (книгата с церове на баба й, просто така), един говорещ жабок, оставен й от пътуваща вещица и... Кривунци! Нак Мак Фигъл, Волният народец, решава да я следва по петите. Фигълите са пикТсита, изгонени от света на феите, поради пиянство и размирици, но са обвързани с Тифани, тъй като тя неочаквано става водачка на клана им. Малките сини човечета говорят толкова забавно на диалект, че е достатъчно само това, за да се разсмееш. Те са много крадливо племе, с доста малко скрупули, но все пак са чудесни помагачи със свръхчовешката си сила. Стига да имат респект от някой, биха направили всичко за него. Стига да не им запише имената някъде, че идват едни натрапници, които искат да ги съдят за безчинства, злонамерено мотаене, сбиване и пиянство.

"Волният народец" е една по-детска книга за Света на Диска, но това не значи, че в нея не могат да се открият много теми за размисъл. В нея дори е пълно с такива, стига да знаеш къде да ги откриеш. В същото време успява едновременно с това да те разсмее, което е типично за стила на Пратчет. Въпреки че в магическото приключение, в което участва Тифани, нещата стават на моменти много лесно, авторът успява да подхване някоя клиширана тема и да я обърне с краката нагоре, създавайки нещо невероятно - въображение и реализъм успяват да се преплетат по толкова интересен начин! Историите за баба Сболки например са ми любими - те показват, че магията може да се открие навсякъде, дори в нещо съвсем обикновено. Не е задължително да се използват заклинания, пушеци и експлозии, за да се постигне нещо впечатляващо. Магията може да се крие в природните закони, а какво значение има, че ти е ясно кое как става? Това не прави нещата по-малко магични, дори да знаеш номера. Заради това Тифани скоро се научава, че е нужна само логика и разум, за да направиш нещо неповторимо. Тя, дори да е едно малко деветгодишно момиче, вижда света такъв, какъвто е, а не какъвто желае да го види. Пратчет нарича това "първозрение".
Приключението на Тифани ми напомни на "Алиса в страната на чудесата" и "Нарния", което вероятно е било и целта на автора, но пратчетовата интерпретация на тези две истории е уникална. Той включва свои измислени същества, които допълват историята перфектно. Колкото до злата Кралица на феите - тя не е някакво чудовище, а типично за детските приказки - разглезен тиранин, суетна, но не и някакъв по-дълбок образ. Не е нужно Тифани да се бори с нещо повече. В приказките обикновено всичко става малко по-лесно, отколкото би могло иначе, но какво значение има?

Имало една костенурка...

Сигурна съм, че на всеки му се е случвало... хм... да извървява един дълъг, дълъг път към книга или дори книги, за които е чувал много, но все някак се получава да не може да прочете.
Имаше един период от по-детските ми години, когато, чуех ли, че нещо набира слава, веднага казвах, че няма да го чета. По този начин не стигнах до "Здрач" и не съжалявам много. Историите с вампири бързо-бързо станаха прекалено захарни за мен, прекалено далечни от... Алукард, за който май писах вече някъде надолу xD
Не, с Тери Пратчет не беше като със "Здрач". Не беше инатът този, който ме караше да не го чета... просто така се бяха стекли обстоятелствата. Дали в определен ден търся някоя нова книга от някоя си поредица, дали пък изведнъж не ми се е дочел съвсем друг жанр... и Пратчет все оставаше непотърсен.
И както се случва много често при мен, дойде един хубав ден, май някъде около рождения ми, в който дойде време и за "В черно като полунощ".
Книжката за малката вещица Тифани беше първата книга от Света на Диска, до която се докоснах. Щях да съм малко повече разочарована, ако предварително не знаех точно какво чета. Детска книга, при това и не първата от сюжетната линия.

Сега, когато го написах, дори не знам дали щях да се разочаровам дори да не знаех, че е детска книга и така нататък. Имаше едно особено вълнение, някакво заразително очакване за това как точно ще свърши приказка, за която нищо не знам.

Честно казано, в момента ми е трудно да пиша за Тери Пратчет. Вижда се и от списъка ми, че съм се докосвала само до четири негови произведения. Това е така, защото се "запознахме" едва миналата година. Пред мен стои едно огромно наследство от книги, които бих искала да опозная... сега или по-късно. Причината да направя тази публикация (да си дойдем на думата) е, че днес приключих четвъртата си книга на Пратчет - "Фантастична светлина".

Запознах се с Тифани, запознах се със Смърт в "Жътварят", запознах се с Ринсуинд... и сега може би трябва да се запозная и със стражите :) 

Трудността ми за писане този път идва от това, че не мога да ви опиша колко искрено изненадана бях, че Пратчет е стигал и преди до мен. Кой знае, може пък да съм чела откъси и преди, много отдавна, без да го знам, без да е имало име на автор, за да разбера... или пък в безкрайното обикаляне на РП форуми е имало по-запознати хора от мен... Защото откривах сред страниците думи и фрази, които съм чувала и преди, които съм взаимствала. В които може би вярвам дори. Вярвам, че тъмнината е преди светлината. Вярвам, че не си бил никъде, преди да се прибереш у дома. Вече... не ме е чак толкова страх от тъмното неизвестно.

Всеки човек намира различни неща в книгите, които чете. Аз (поне този път) няма да ви товаря отново с моите открития. За да изредя всичките си открития, трябва да разкажа едно цяло пътешествие, фантастично пътешествие, което не спира да ме изненадва всеки път. От една страна ме човърка да споделя какъв смях падна на Дървесната религия например, или пък... Е, аз съм от малкото хора (поне доколкото знам), които започват приключението едва сега, тъй че аз няма да давам спойлери и не искам да ги получавам... Макар че, ъъъ, можете да споделите някоя история и книжка~