Дявол на доброто (2016)

Ревю на първи сезон тук.

Дяволът на доброто отново е тук, за да въздава справедливост... Но не е сам.

В новия сезон се появяват и нови герои. Франк Касъл, известен още като "Наказателят", решава да наложи своя вариант на справедливост в Кухнята на Ада. За разлика от Мат обаче, той е почитател на кървавите бани, без да проявява никаква милост. Електра Начос пък е стара позната на Дявола и решава да използва това, за да го накара да й помага да се бори срещу японската мафия в града.

Втория сезон на "Дявол на доброто" не беше по-слаб от предишния, но на мен нещо не ми достигна и това беше Уилсън Фиск. Макар той да имаше известно участие, то беше прекалено малко. Няма да обяснявам какво точно ме влече в този противоречив персонаж, но без него сериалът беше някак... непълен. В епизодите се забелязваше и едно отчуждаване между главните герои, което беше добре обосновано и не смятам да го отчитам като минус. Фоги, Карън и Мат започнаха да откриват много различия помежду си, защото всеки от тях искаше да постигне различно нещо. Всеки имаше свои приоритети, които смяташе за по-належащи да изпълни, затова и тримата трудно се сработваха задно.

Акцентът на новия сезон този път беше не толкова върху борбата срещу корупцията, ами насочен към Франк Касъл и казуса дали той има право да наложи своята справедливост или не.

Дали той е престъпник, кое го е накарало да се превърне в "Наказателя" и дали престъпването на моралните норми чрез извършването на престъпление е в реда на нещата. Дали избиването на зли хора е полезно за обществото? Касъл е доста интересен образ на престъпник и определено ми харесва противоречивия му образ и парадокса, в който попадна. Надали има правилно наказание и правилна присъда за него. Въпреки всичко, колкото и да харесах епизодите, в които се разискваха въпросите относно неговата личност, той не беше Уилсън Фиск! Опитвам се да не мрънкам за това, но, уви...

Не целия сезон обаче се въртеше около Наказателя. Японската мафия също си беше спечелила огромно екранно време. Дори бих казала, че епизодите с тях бяха малко пресилени. Вярно, че японците понякога са си свръх хора, но чак пък толкова всесилни... Хареса ми обаче идеята за тайното оръжие, което якуза подготвя, макар това да беше най-пресиленото. В тази част на историята има и друго минусче - тази Електра, която се опитваха да ни наложат като главна героиня... Не можах да я харесам и това си е. Да, може да е невероятно силна, да има каквито ще други умения, но не, не е моят тип героиня. Освен това опитваше да разиграва Мат, за да върши той каквото на нея й е удобно и когато тя си пожелае, независимо дали моментът е подходящ.Също така Мат започваше да се чуди все по-често дали онова, което върши, е правилно. Това се дължеше както на отчуждението между него и Фоги, така и заради влиянието на Наказателя и Електра върху него. Дяволът обаче успя да запази своето чувство за собствена справедливост.

Историята имаше в известен смисъл очакван край, но има доста материал за интересен трети сезон. Сезон, в който ще очаквам... Уилсън Фиск! xD

Дявол на доброто

ДЯВОЛ НА ДОБРОТО

Сезон: 1; Година на започване: 2015

Познат още под имената "Daredevil" и, по нашенски, "Деърдевил".

Това е един от сериалите, които започнах да гледам, заради възродилото ми се желание да се върна и към тази си любов. Не знам защо се спрях на него, по-скоро го открихме случайно.

"Дявол на доброто" реално е герой от вселената на Марвел. Те там са хиляди и макар да съм запозната отчасти с някои от по-известните, Дявола не е от най-познатите ми. По-скоро е някой, когото проучих отгоре-отгоре, от любопитство, когато открих сериала. Все пак аз обичам да съм поне донякъде информирана относно героите... но понеже не чета комикси и манга, не стигам особено далеч.

Като малко момче, Мат Мърдок, син на неособено успешен боксьор, се хвърля да спасява човек в пътен инцидент, в резултат на който химична субстанция, разляла се от контейнери в близост, го ослепява завинаги. Тогава Мат е на девет.

Този случай напълно променя живота на момчето. В началото сякаш всичко се нарежда добре. Баща му продължава да се боксира, колкото да има как да преживяват.

Но не за дълго, защото един ден Мат губи и него, защото е "наказан" поради това, че "не слуша".

И Мат израства в сиропиталище.

Това не му пречи да стане добър адвокат години по-късно. Може би случилото се дори играе известна роля за положението му сега.

Мат Мърдок и неговият най-добър приятел от университета, Фоги Нелсън, сега отварят своята кантора, част от мечтите им да станат най-добрите "авокадо"!

Мат обаче, макар и сляп, не е това, което изглежда. Макар и загубил едно сетиво, той успява да намери начин да развие останалите. Което, комбинирано с виждането му за справедливост, формирано през годините на нещастия, го прави сега... престъпник, който бие разни лоши посред нощ.

И така до един ден, в който нашите герои не се забъркват с един опасен, жесток ум. На сцената излиза забраненото име. Уилсън Фиск. 

Този човек има огромното желание да промени този град, този THE CCCITY (с удължено "с", моля, винаги набляга на това). Със своето мрачно и брутално минало, той идва, за да въздаде своята справедливост. И Човекът с маската трябва да му отговори.

Сериалът, макар и разказващ за герой на Марвел, не е от стандартните комиксови екшъни. Реално даже е твърде, твърде далеч от тях. Което го прави някак протяжен, дълъг и бавен. Нашият човек е страхотен Шао-лин майстор, но целият сериал (първи сезон е 13 епизода) преминава повече в опити лошите, добрите и изобщо всички, да се надцакват един-друг.

Мат Мърдок, доколкото разбрах, е един от малкото герои на Марвел, които имат подобен сериозен недъг. Той няма супер сили в истинския смисъл на думата. Да, умее да "вижда" по един интересен, специфичен начин, владее умението да се премята и удря като азиатец, но в никакъв случай не е безсмъртен, ненараним, пускащ огън или каквото и да било друго. Той е един герой... на народа, хахах.

Всички престъпни машинации на Фиск и компания бяха любопитни въпреки това. Фиск, когото смятам за доста добре подбран, предвид образа от комикса, който видях, е интересен герой. Нашият човек... е, той също си има своите геройски колебания, докато намери нишата си. Дори е чудно някак, че е толкова вярващ и, за бога, редовно се изповядва на свещеника, дето си има кафе машина и прави лате xD

"Дявол на доброто" не е типичният сериал за герои. Май вече можем да определим, че аз харесвам странни неща xD Идеята за подобен слепец, дори и да не съм я чувала досега, е изниквала в съзнанието ми преди. Да, моите слепци в историите в РПГ форумите са били винаги въоръжени с по-страшни магически оръжия, но това не значи, че този герой не дава интересна представа.

Дори Фоги, който е типичният "funny guy" до главния герой, е забавен, което ме учуди, предвид това, че тези най-малко ги трая. Той също би изглеждал добре като комиксов герой xD

Дразнеше ме секретарката де, не е като да няма една личност, дето да те дразни, но беше приемливо...

Руснаците, китайците и японците в ролята им на мафиоти, бяха голям бонус. Дори имаше опити да се говори на съответните езици. Руският беше сносен, за китайския не знам (но звучеше добре), а на японския се смях от сърце... Господи, дори напълно начинаещ би говорил по-чист японски от този пич! Е, Нобу, червената нинджа, беше готин.

Уесли също. Той беше дясната ръка на Фиск. Джентълмен, невъзмутим, абсолютно конте направо.

Изобщо, героите са... ъъъ... пълнокръвни е добре, предполагам?

Макар че обикновено ще отрека, ако ме питате дали харесвам подобен тип сериали, явно ги харесвам. Не предозиран с екшън, може би по-скоро с твърде много мафия, но... По свой си начин хващаш. От една точка вече свикваш с неговата бавност... стига да си решил, че е твоята бира.

Пък и Марвел все трябва да се нуждае и от такива герои. По някакъв начин добавят цвят към множеството от типични личности... Всъщност и Мат не е особено нетипичен, с това минало, но говорех за способността му.

Кое най-най ме подразни ли? Костюмът xD Почти никой марвелски костюм не харесвам, а този на Дявола е отвратителен, сама си отрязвам главата xD

Може би като комикс е гот, ама на филм не пристава.

Излъскали са го до краен предел в онзи филм от 2003, който ще гледам някога скоро... Но пак си остава грозен xD

А относно играта специално на Чарли Кокс като Мат Мърдок... човекът се справи според мен добре. Може би имаше тук-там някой гаф, но аз не го усетих особено. Доволна съм от него... И не спирам да се шегувам с него, колкото и неправилно да е... имаше реплики във филма, които просто бяха неприложими спрямо него и не се сдържам xD Трябва да ме е срам...