Дяволът на доброто отново е тук, за да въздава справедливост... Но не е сам.
В новия сезон се появяват и нови герои. Франк Касъл, известен още като "Наказателят", решава да наложи своя вариант на справедливост в Кухнята на Ада. За разлика от Мат обаче, той е почитател на кървавите бани, без да проявява никаква милост. Електра Начос пък е стара позната на Дявола и решава да използва това, за да го накара да й помага да се бори срещу японската мафия в града.
Втория сезон на "Дявол на доброто" не беше по-слаб от предишния, но на мен нещо не ми достигна и това беше Уилсън Фиск. Макар той да имаше известно участие, то беше прекалено малко. Няма да обяснявам какво точно ме влече в този противоречив персонаж, но без него сериалът беше някак... непълен. В епизодите се забелязваше и едно отчуждаване между главните герои, което беше добре обосновано и не смятам да го отчитам като минус. Фоги, Карън и Мат започнаха да откриват много различия помежду си, защото всеки от тях искаше да постигне различно нещо. Всеки имаше свои приоритети, които смяташе за по-належащи да изпълни, затова и тримата трудно се сработваха задно.
Акцентът на новия сезон този път беше не толкова върху борбата срещу корупцията, ами насочен към Франк Касъл и казуса дали той има право да наложи своята справедливост или не.
Дали той е престъпник, кое го е накарало да се превърне в "Наказателя" и дали престъпването на моралните норми чрез извършването на престъпление е в реда на нещата. Дали избиването на зли хора е полезно за обществото? Касъл е доста интересен образ на престъпник и определено ми харесва противоречивия му образ и парадокса, в който попадна. Надали има правилно наказание и правилна присъда за него. Въпреки всичко, колкото и да харесах епизодите, в които се разискваха въпросите относно неговата личност, той не беше Уилсън Фиск! Опитвам се да не мрънкам за това, но, уви...
Не целия сезон обаче се въртеше около Наказателя. Японската мафия също си беше спечелила огромно екранно време. Дори бих казала, че епизодите с тях бяха малко пресилени. Вярно, че японците понякога са си свръх хора, но чак пък толкова всесилни... Хареса ми обаче идеята за тайното оръжие, което якуза подготвя, макар това да беше най-пресиленото. В тази част на историята има и друго минусче - тази Електра, която се опитваха да ни наложат като главна героиня... Не можах да я харесам и това си е. Да, може да е невероятно силна, да има каквито ще други умения, но не, не е моят тип героиня. Освен това опитваше да разиграва Мат, за да върши той каквото на нея й е удобно и когато тя си пожелае, независимо дали моментът е подходящ.Също така Мат започваше да се чуди все по-често дали онова, което върши, е правилно. Това се дължеше както на отчуждението между него и Фоги, така и заради влиянието на Наказателя и Електра върху него. Дяволът обаче успя да запази своето чувство за собствена справедливост.
Историята имаше в известен смисъл очакван край, но има доста материал за интересен трети сезон. Сезон, в който ще очаквам... Уилсън Фиск! xD
Няма коментари:
Публикуване на коментар