Цитати от "Фадър наш" от Манос Вуракис

Ревю за тази божествено готина книга - тук!
"Фадър наш" е в превод на Мая Граховска от издателство "Колибри" (2015г.)

- Дънки, фланелка и ореол. Тц, тц, тц! Как го измислиха този аксесоар бе, хора! - прошепна. - Бре, Крис - обърна се той към Исус, - какъв смисъл има този фосфоресциращ венец? Защо вместо ореоли не измайсторихте някакви гривни, копчета за ръкавели, някой амулет, нещо, което да се носи по-лесно бе, човек?

Времето е единственият елемент, който свършва много по-скоростно, отколкото можете да си представите - каза Джес почти зловещо, - затова е жалко да го изразходвате за незначими, безвкусни, ненужни консуматорски дилемки.

- Ако обичаш ближния си - добре. Ако обичаш и две мацки към него, вече е грях.

Джес не намираше логика в това, някой да живее дни и нощи насред прахоляците и да се храни със стоножки, за да зърне Бога, след като Бог, както е известно, ходи навсякъде и може да ти се яви и на яхтата, ако се налага.

- Добре де, че то всяка война е неморална - отговори спокойно французинът. - И по-специално тази, в която едните са въоръжени с хеликоптери, а другите - с камъни. Но на мен какво ми пука? - Огледа се заговорнически наоколо, за да се увери, че никой не го чува. - Като че ли някой нещо казва по въпроса, та да казвам и аз. И защо да казват? Няма по-добро риалити, приятелю, от това тук. Едните притежават най-добрата войска на света, другите - прашки и тям подобни. Телевизионен деликатес. Чиста проба. Ха! Телевизионен деликатес - повтори високомерно. - Онзи ден пада бомба върху къща, убива три жени и четири деца. Страхотна тема. Минава по телевизиите в Европа. Всички видяха. Едно убито бебе, потънало в кал, е да канала най-съвършеният кадър. Новините покачват броя на зрителите. Рекламата, която ще последва, е върхът! Хе! Бият се рекламните агенции за да се наместят. Разбираш ли какво става? Ако каналите имаха ракети, щяха да ги изстрелват всяка сутрин и след това да тичат с камерите, за да заснемат разпарчетосани трупове и да продават трагедии. Ха! Така работи системата и не само тук, ами навсякъде. Смърт и нещастия - най-добрите съюзници на телевизията. Ако въобще някога се установи мир на тази планета, телевизията ще фалира, приятелю!

- Не, не, трябва непременно да добавим някоя по-съвременна заповед. Каква реформа правим, ако оставяме същите заповеди, а? - попита Джес, без да я поглежда.

- Дали да не сложим нещо за PIN-а? - подхвърли Бланш.

(...)

- Значи, да не те въвежда в изкушение PIN-ът на ближния - продължи колебливо Бланш, сякаш се оправдаваше, - това освен с дискретността, е свързано и с етиката. Не знам... може би един вид модерна етика, "да нямаш грозни мисли за PIN-а на ближния си", някак така.

- За зла чест, човечеството живее в свят, където фантазията е по-истинска от действителността, където образът притежава по-голям авторитет от оригинала, където опаковката на кучешката храна те кара да си вземеш куче, та даже и ако се гнусиш от животните.

Въпрос на достойнство е да притежаваш точна информация и да разбираш събитията около себе си. Да разговаряш, да спориш и да умееш да преценяваш. Точно или погрешно, без значение. От значение е да не оставяш другите да преценяват вместо теб.

- Някога човечеството само е мислело - каза Джес сериозно. - След това само е слушало. Сега само гледа. Всяко ново усещане анулира предишното, а това означава, че сега човеците не могат нито да слушат, нито да мислят. Могат само да гледат.

Джес взе да си мисли, че Пилето има нещо против него. Преди време се опита да поговори с Отец на тази тема, обаче усилията му се оказаха напразни. Бог бе непреклонен и не желаеше и дума да чуе. Хвъркатото му беше домашният любимец. "Остави гълъба да си върши работата", каза на второродния си син, прекъсвайки всеки разговор по този въпрос. Каква точно бе работата на домашния любимец, Джес не знаеше. Едно обаче беше сигурно - Отец имаше голяма слабост към него.

Второто пришествие идва с Джес

За да оцелее, религията трябва да се превърне в лайфстайл. Точка – отсече Джес. – Как може всички да казват „хайде да пием по едно кафе” и да изглеждат радостни? Да направим така, че да казват „хайде да отидем да се помолим”, имайки предвид нещо свежо, подмладено от духовна гледна точка.

Джизъс Крайст Джуниър, на галено Джес, е по-малкият син на Бог. На него се пада важната задача да осъществи Второто пришествие на Земята, като главната му цел е да накара човеците да започнат да си общуват помежду си, а не само да зяпат в телевизорите. Колкото до това защо за Второто пришествие не слезе Исус... ами, време е вече християнството да се превърне в модерна, осъвременена отвсякъде религия. Стига с тия хитони и остарели догми... И никой, ама никой друг Бог, не е по-подходящ да внесе новостите от Джес – богочовекът със скъсаните дънки, който разбира от технологии и не мисли като брат си, че мегабайтът е прелетна птица.

Проблемите, с които трябва да се справи Джес, са си много. Дори един богочовек си има предел на силите, затова първата му работа е да събере 11 + 1 апостолки. Всъщност цялата работа с Второто пришествие трябваше да стане инкогнито, но в съвременния свят някой няма да ти обърне внимание, ако не се появиш в интернет или телевизията.

За щастие нашият бог има перфектния външен вид. Освен външна красота, притежава и ненадмината интелигентност, но така или иначе никой не обръща внимание на това. Малко по малко Джес започва да се домогва до световната известност... А как хората биха приели факта, че при тях е слязъл Бог? Първо трябва хубаво да се убедят, че не ги лъжат очите. Едно-две чудеса ще са наложителни.

„Не пожелавай жената на ближния си.” Страхотна заповед е и тази, а? Какво излиза? Значи, да кажем, че ти не я пожелаваш. Какво става, ако тя те пожелае? – попита недоволно Джес. – Тогава всичко ще е наред, обаче ако ти я пожелаеш, ще те накаже Бог.

„Фадър наш” е от онези книги, които ти поднасят с хумор сериозните неща. Успяват да те забавляват и да ти влязат под кожата едновременно. Точно както и книгите на Пратчет го правят. „Фадърът” прелива от комични, понякога абсурдни ситуации, на които дори и да не се смееш на глас винаги, създават една разведряваща атмосфера. Голямо впечатление ми направиха нетипичните сравнения, които Манос Вуракис използва. Изключително странни асоциации се крият между страниците – никога няма да ви хрумнат, но ако се замислите, са си шокиращо точни.

Книгата ме накара да обикна образите на всички, дори на апостолките с отчайващо нисък коефициент на интелигентност (добре де, и апостола, заради непрестанните бъзици с него). Всички са, с две думи – божествено готини. Фадърът е изморен от безсмъртието и от постоянното тичане заради строежа на новата вселена, Крис е затворен в себе си (заради едни гадни работи, свързани с разпъване на кръст на Земята) и винаги готов да те застреля с притча за каквото се сетиш, майката на Джес – Ахрантия (втората жена на Бог), е универсална майка със стандартното мислене на такава. Ангелът-хранител на Джуниър – Пол, пък е най-безполезният пазител, за когото можеш да се сетиш. Апостолите също са весел фон заедно с Исус в божествения дом. И разбира се, Пилето. Свети Дух е домашният любимец на Отец и нещо май мрази по-малкия му син.

Дали Джес ще успее да реформира християнството заедно с 11 + 1 ученички? Откъде трябва да започне едно толкова мащабно начинание? И как да убеди света, че не е поредния изперкал фанатик? Джес, изглежда, има план (който включва дистанционно за телевизор и много божествен чар) и е решен да успее.

Цитати от "Фадър наш" можете да прочетете тук!