Все още под вълнението на тази книга (което, признавам си, не очаквах) аз се досетих, че притежавам това нищожно малко мое си блогченце...
В книжката, която виждате два реда по-нагоре (поне докато пиша тук изглеждат два~) са включени съответно "Машината на времето" и "Островът на д-р Моро", както се знае - написани от един от бащите на научната фантастика - Хърбърт Уелс.
И така, от моя гледна точка това са едни мънички романчета, които ми отнеха... два дни xD Ама, че съм лакомия...
Нека приложа своето изкуство на краткото описание (дано този път няма много спойлери).
Първо за "Машината на времето" - този роман ми се видя като приказка, не представлява нищо особено като изложение, но все пак остава удивително как са представени идеите. Моите си сетива доловиха думите на господин Уелс като опит да се обяснят на хората идеите на науката за това какъв ще бъде света след милиони и милиони години. Предположенията се доближават много до очакванията на учените, предполагам и тези по неговото време. Например - хората ще станат по-дребни, с по-големи очи, дори ще започнат да говорят все по-малко (в наше време подочух, че вече смятаме, че това ще се дължи на улесненията, които си създаваме чрез техниката). Изпитвам съмнения относно другия род човеци, описани в книгата... или не, по-скоро може би изпитвам съмнения с превода, защото книгата е превеждана по социалистическо време и пасажът за работническата класа и онази другата от капиталистите, малко ме обезпокои и ми намириса на пропаганда. Възможно е, разбира се, това да си е така и в оригинала, в момента мога само да гадая. Във всеки случай звучеше някак странно...
Както и да е. Трябва да се спомене, че господин Уелс е стигнал дори по-далеч, включвайки и научното виждане за края на света, в който Слънцето угасва и прочие, но (за което някак си се радвам) деликатно е решил да не си измисля относно самия край!
Имаше един филм, който не помня добре, но в който краят ми се струваше доста неуместен и объркан. То в този филм много неща не бяха точно както си трябва, но пък имаше добри попадения откъм идеите... жалко, че не помня какъв му беше проблемът... помня само, че имаше разпокъсана Луна, хора, живеещи в някакъв каньон...
Както и да е, отново, няма смисъл да си спомням. Обръщам глава към другото произведение.
"Островът на д-р Моро" е втрещяващ, ужасяващ и направо нереален разказ, за който ако бях още мъничка, щях да сънувам кошмари, мухахах...
Наистина оригинален и страховит, както само един англичанин може да го направи, тоест - черен, сатанински, ужасяващ, погнусяващ.
Става въпрос за побъркан учен, заел се със задачата да направи от животните хора, подлагайки ги на мъчения, изменяйки самото им същество, за да ги изправи на два крака и да ги научи да говорят. Както вече казах - наистина втрещяващо! Още по-ужасяващо е това, че наистина постига завиден успех с повече от 60 различни животни. Единствената цел на Моро е просто да постигне идеала си, но без някоя по-конкретна цел, заради която да бъде поне отчасти оправдан. (Успокоение ми е, че главният герой на разказа така и не оправда този човек, желаещ да стане Бог просто заради... някакъв вид извратено удоволствие на лудия "учен".) Единствената му битка на този Моро включва желанието му да постигне съвършенството, да се бори с животинското у животните... Мда, докато те не вкусят кръвта...
Все още не мога да се отърся от всички чувства, които са ме налегнали, откакто прочетох "Закона"... Сигурно е обаче, че от двете споменати произведения, които са и от първите на Уелс, "Островът на д-р Моро" е определено по-въздействащото и по-силното за мен.
(Несъмнено е, че защитниците на животните вероятно мразят този Моро на Хърбърт Уелс xD)
Току-що даже видях, че има филм и по "Остров"-а... от 1996, така че няма кой знае какви ефекти, слава богу, доколкото видях не бяха особено добре нагримирани... слава богу, хахах!
Няма коментари:
Публикуване на коментар