Означава "двама" и то на елфически. Единият е непоправим идеалист, който мечтае да бъде всякакъв, само не и воин. Другият... е, той просто си върши работата с ножа.
Някога двамата са се мразили много. Сега са екип.
И, естествено, попадат в една игра... за короната. Още в първата книга!
Отдавна знам, че не ме бива особено в неща като рецензии и подобни. Аз просто казвам каквото си ми е в главата, може би понякога спойля много... но това, както се казва, съм си аз. Та затова не ме бива и в рекламата... а и затова все още не разпространявам този, ъъъ... личен блог xD
Типично за мен, запознанството ми с Ейдриън и Ройс (поредица "Откровенията на Ририя" с прилежащите й две части предистория) стана доста късно, след като шумът около тях вече позатихваше. Имам някакъв такъв навик да не купувам веднага модното и да го чакам да отлежи. Някои известни книги така и не съм прочела, защото просто не мисля, че си струва. За други съжалявам, че не съм им дала шанс веднага. Поредицата за Ририя спада към втория тип. Е, чак пък много известна поредица може и да не е (макар че ми се иска да стане такава), но по-важното е, че имаше някаква магия още в първия миг, в който се появиха двамата главни герои. Като затвърден отбор, като хора, които вече се познават повече (защото в предисторията, макар вече част от очакването дали ще останат заедно се загубва, нищо никога не е сигурно!). Начинът, по който двамата мъже общуват, винаги забавлява. Единият е винаги черноглед, другият е пълната му противоположност.
Не е много правилно да се казва, че противоположностите се привличат и в този случай... но пък поне се допълват xD
Нормално тук следва описание на героите, но смятам да пропусна това, защото си заслужава човек сам да ги опознае. Та не е ли това една от целите на всяка книга... поне донякъде...
Трябва обаче да се вметне, че имам нов рекордьор в класацията "Трагичен герой", и това е Хилфред. Имам предвид Ройбън Хилфред. Аз се водя нещо като драскач и имам работа с много герои (а често са такива, за които могат да ме осъдят за авторски права), но колкото и да съм ги измъчила, все още не съм стигнала чак дотук... Нямам подходящи емотиконки, за да изразя колко съчувствам на Хилфред... защото определено ми липсват думите :/
Нека не отивам твърде далеч. Трябва да се порекламира историята.
Книгите се четат лесно и всичко върви гладко, като на филм. Всичко е живо, сложната терминология за това или онова, с която можеш да натъпчеш книги като тези, липсва. Сигурно някой ще каже, че без магия подобен свят не си струва... но пък аз мисля, че е добре понякога да не се ламти толкова за размахващи се магически пръчици и всемогъщи зли вещери. Все пак си имахме един магьосник. Той нямаше ръце и говореше странно... нямате си никаква представа колко съм се смяла в метрото на последното xD
Не е важно да разполагаш с много описания и сложни схеми. Достатъчно е понякога да имаш само една кула, една принцеса и един ужасно раздразнителен тип, който да трябва да я спаси. И в този простичък сюжет има нещо много приятно, много привлекателно.
Няма нужда да описваш героите си от кора до кора. Това всеки го знае, разбира се... но не винаги е наложително да ги превръщаш и в пълна мистерия. И така Ройс и Ейдриън са някъде по средата. В идеалната среда. В един свят, в който бродят чудеса.
Сега като се чета, пак звучи в стандартен унесен стил, но винаги е така, когато те е страх да не издадеш нищо. Ама съвсем нищо! Подобен стил на писане би следвало да принадлежи на човек, на когото всички вярват, че като напише едно заглавие на някаква книга, то книгата е добра... но не ме интересува xD
Аз само бих препоръчала горещо. Все пак тук нищо не липсва. Принцеси, щипка магия, много кули и чудовища, пътуване с кораб, пътуване из погребани тайни... а и среща с нещо, което няма как да не ви изненада... в самия край. Ама не отваряйте да видите веднага!
ПП: А докато си търсех картинки и прочие (не е случайно, че избрах именно тази корица отгоре за поста си), попаднах на доста добър аниме вариант на Ририя. Добре де, чиби вариант...
Няма коментари:
Публикуване на коментар