Кръгът се затвори. Пътят е извървян и битките са приключени. Завинаги или не, кой би могъл да каже? Но светът е променен и промяната води началото си от човека, посмял да се изправи срещу своя крал, за да постигне мечтата си за република.
Преди три или четири години, не ги отброявам, издателство MBG Books изненада феновете на фантастичните приключения с първата част от поредицата "Барутният маг".
Бях силно впечатлена от "Кръвен обет". Красива корица, привличащ цитат, обещания за магии и силни герои. Не останах разочарована, въпреки че би следвало да не съм доволна от някои общи черти на книгата с, да речем, "Мъглороден" на Сандерсън. Браян Маклелан ни представя една алтернативна вселена на нашия собствен свят и я населява с нови и не толкова нови типове магьосници. Имаме Привилегировани, които владеят стихиите, имаме и Барутните магове, чиято сила идва от вдишването на барут (което действие аз все още наричам "напушване" xD). Имаме и междинната донякъде версия - Чудаците, които имат различни чудати способности като перфектна памет, усещане на лъжи и прочие полезни за всекидневието неща. Действието се развива в сравнително развит свят - големи, модерни градове ала "индустриалната революция" (имам чувството, че Адро би следвало да е Париж или нещо такова). Атмосферата е мрачно викторианска и с вкус на тайни подправки - изненади. И не на последно място имаме и готини образи. Никога не бих могла да скрия симпатиите си към фелдмаршал Тамас (по моему - Стареца) - той е проклето гадно магаре, което постъпва правилно, но и често има толкова странно конфузни ситуации, че няма как да не те забавлява. И винаги е "прекалено стар", преди да се впусне в бой с многочислен противник, обикновено сам. На Тамас приписват божествени и ненадминати качества, а той често е толкова земен.
Досещате се, образът несъмнено е представен в малко романтичен стил, но просто притежава най-голямата притегателна сила от всички останали присъстващи в книгите, които буквално си живеят в сянката на фелдмаршала. Аз всъщност нямах против.
Докато във втората книга, "Алената кампания", нещата изглеждаха като да се влачат безкрайно, в третата, "Есенната република" разбрах на какво ми напомня цялата тази история с въстаналия народ, убил краля си и стремящ се към революция... ами... Точно на Париж.
Докато в първата книга се запознавахме чинно с действащите лица, нататък се развихри войната и политиката. Някои неща ме караха да се замисля дали историята стъпва на по-реални събития, други неща ме караха да се отегчавам, защото определено имаше отегчителни места. В тази поредица няма невероятни изненади, няма спиращи дъха обрати. Наистина прилича малко на книгите на Крис Бънч за Краля-маг - най-безкрайната военна кампания, описвана в книга, за която си спомням. Тоест - тя е за хора, които имат предпочитания към съвсем леко по-сухата фентъзи материя и биха се радвали много на повече старание, хвърлено във военните кампании, отколкото в което и да е друго. Сигурна съм, че има и такива хора.
Въпреки всичко има нещо, което прави Маклелан приятен за четене. Може би е най-вече Тамас, може би е погледът към магията, а може и да са елементите, с които допринасят останалите герои. Ка-поел и нейната чудновата вуду магия, готвачът Михали, инспектор Адамат и неговата феноменална работа ала Шерлок Холмс, Олем в надпреварата му по инат с Тамас... Като за дебют, Маклелан има какво да даде, а и ще има какво още да усъвършенства. Безспорно трябва да работи за развитието на второстепенните си персонажи. Със сигурност, ама много сериозно, трябва да стане по-смел във връзките, които създава между героите си изобщо. Постарал се е по някакъв начин да събере различни двойки, например, но не развива любовта им, едва припарва до темата, сякаш е изпитвал ужас от нея. Това малко натъжава. Щом не смееш да пипаш в тези чувства, поне не дразни феновете с тях, човече xD. Никога няма да простя за това, че оставя Олем през няколко страници буквално в нищото. Сякаш започва една идея и изведнъж се сблъсква с осезаем ужас и сме дотам. Не може така!
Има и някои теми, които се нуждаят от по-мащабно развитие - все пак, колкото и човек да се радва на войни, разгърнати на хиляда страници, само това идва малко... прекалено. Пример: Магията на Нила, която беше по-различна от тази на всички останали - откъде е, защо е? Кой да ти каже... Явно просто така е по-яко. Можеше да се отдели време за това между многото политика и военна, така да се каже, прецизност, изобщо нямаше да навреди.
Аз все пак продължавам да изпитвам силните си топли чувства към тази поредица. Всяка нейна част беше нещото в последните години, което чаках покрай Коледа с нетърпение. Сега ще ми е мъничко празно от една страна, но и ще се радвам, че кръгът и пътешествието са намерили своя край. Трилогията е една от ония, които трудно се препоръчват, но пък... аз все пак винаги ще опитвам. Искам да си намеря другарче в обичта си към Стареца!
