НЕфентъзи ден

 Случва се понякога авторът в този скромен блог да чете и малко по-твърда храна. Странно, но факт...
В случая реших да пиша за тези две книги заедно, понеже, малко или много, действието им се развива в едни и същи години.
Но освен това, прилики между тях двете няма, така че и двете са си напълно отделни една от друга...
И двете не са книги, които да впечатляват по онзи наистина специален начин, но пък ти дават поглед върху неща, които са ти малко познати, или пък все по някакъв начин интересни с едно или друго.

Ако спазваме хронологичния ред на прочетените книги, то тази беше първата.
Не мога да не си призная веднага, че много се колебаех дали изобщо да я взема (аз не взимам книги само защото са безплатни на събитието "Чети с мен"! >< Надявам се, че няма хора, които ги грабят само заради въпроса с безплатното също така xD).
И все още не съм особено сигурна какво точно ме накара да го направя. Може би фактът, че авторът е чернокож, а аз, доколкото мога да си спомня, съм чела твърде малко такива книги. Липсва ми другият поглед с една дума.
По стечение на обстоятелствата съм принудена да се занимавам с педагогика. Дълга история, но все пак това е книга, която може да има някакъв вид отношение... към моята професия да кажем. Става дума за "проблемни" деца, при който идва учител, който, честно да си кажем, на друго място никога нямаше да вземат на работа... заради цвета на кожата му.
Все пак се намираме в онова време, когато те не са били хора, за което също имаше отделено време в тази книжчица. Разбира се, погледнато през очите не на белите, а на онзи, който стои от другата страна.
Описаното в "На учителя с любов" не беше нищо ново за мен. Нямам все още учителската практика, но самото действие съм го виждала много пъти досега. Неразбраният учител, отхвърлян от сбирщина деца, които трябва да промени. Най-малкото, сред японските анимета могат да се намерят поне две (най-малко!), които разглеждат проблемите надълго и нашироко (Great Teacher Onizuka, Denpa Kyoushi). Понякога ми се струва, че в конкретната реалност на настоящето, тези неща са си чиста фантазия... Може би тук учениците са прекалено различни, или пък самата аз нямам смелост да проверя дали подобни истории могат да бъдат осъществени. Дори докато го пиша, малко се съмнявам...
Е, все пак книгата беше интересна кратка автобиография и някои от обясненията на Брейтуейт относно мненията на чернокожите за расизма са интересни. Би било интересно за мен как виждат книгата хора, които нямат нищо общо с педагогиката или не са запознати с този тип учителски истории... все някога ще намеря такъв човек~

Друга книга, с която се сдобих, както стана ясно - на събитието "Чети с мен" - е тази мъничка джобна книжка на Кобаяши. Казвам джобна, защото подобен тип мънички книжки японците обикновено издават в малък формат за четене в метрото.
За мен е изключително удоволствие да попадам на каквато и да е азиатска култура, а пък конкретно японските неща са ми слабост. Все пак дори изучавам японски език!
Вероятно по времето, когато тази книга е издадена, не е имало особено много информация за Страната на изгряващото слънце... не, че сега има.
За твърдението си съдя по това, че още в описанието на книгата на първата страничка, както си му е редът, йероглифите (наричани канджи) са преведени грешно... Аз знам само 200 канджи (звучи пресилено, но поне учебникът за първа година съдържа толкова, а аз го минах!), първите два знака все още не съм учила, но си направих труда да проверя... Това са безсмислени заяждания, вероятно, но просто е едно от нещата, които ми направиха впечатление. Макар канджи да са преведени грешно, хората не са забравили да сложат прословутото ДЗ в името на автора... и в имената на всички герои, в които се съдържа xD О, знам, че така е прието според българската транскрипция, но винаги ми е било изключително грозно и ненужно. Все още не съм убедена, че японците произнасят "дз" вместо "з", а пък вече 9 месеца се ослушвам...
Друг проблем беше липсата на "й" в някои думи и имена... "МаИничи" съм сигурна, че се пише "Майничи", означава "всеки ден" или в случая "Всекидневник"....
Е, не очаквайте от тази книжка някаква романтична история или пък някакъв екшън. Вярно, разбунтували се войници превземат влак, но в цялата работа липсва онова чувство на очакване какво ще се случи. Понякога ми се струва, че в японския свят няма нужда да очакваш неочакваното, понеже винаги се случва каквото трябва (не спират да ме опровергават, разбира се). Става въпрос за политическата обстановка около 60-те и 70-те години на XX век, така че трябва да имаш един особен интерес към азиатската история, за да си напълно наясно.
Но въпреки това на мен ми достави удоволствие да чета нещо типично японско по някакъв свой си начин. Сигурно съм се побъркала, но на моменти си представях и как изглежда в оригинал, написано с хирагана, катакана и канджи! Нямах никаква представа, че по това време в Япония са ставали такива въртележки, така че това беше доста ценна информация за мен и съм щастлива~
Естествено, в този тип литература като че ли в Япония се изисква да има не точно щастлив край и едновременно с това справедлив...