Както често става във вторите томчета, нещата стават от тъмни по-тъмни и от вълнуващи по-вълнуващи. Странно ми е, че обявявам тази втора книга за дори по-хубава от първата. Все пак тук политическите разигравания бяха малко повече от мистериите, което би следвало да я направи скучновата... или пък не? От едното време, когато "Двете кули" на Толкин ми се видяха
най-ненужната част от сагата, все си мисля, че всички втори томове са все така - запълват дупката между началото и истински очаквания край. То си е така де, в известен смисъл, но това вече не ги прави слаби. Никак, никак даже.
Едно от желанията ми се изпълни все пак, може би това също играе голяма роля. Вин ни показа себе си в първата книга. Сега на преден план пристъпва онзи, за който "не ми остана място да пиша".
Нямам идея дали това горе в ляво е реална картинка на корицата на някое чуждоезично издание. В българския вариант виждаме Вин да се бие с някакъв тип, който само мога да предположа кой е, но не смея да назова с точност. Струва ми се, че Елънд Венчър е правилният избор. Благодарна съм на DominikBroniek от DevianArt (мисля, че този път не бъркам снабдителя), за четирите корици, страхотни са!
Тази картинка говори за много неща в тази книга. Толкова много за това, което не мога да кажа, без да преразказвам (и в тази връзка - точно заради това имам повече описание на даден герой!). Все пак, както казах, става дума за Елънд Венчър. Дипломат и... воин? Колко труд се вложи, за да може човекът да направи униформата, а не униформата човека. Но това си проличава най-ясно в началото на третата книга и засега можем да го оставим на заден план...
Вече споменах и в предишната публикация на тази тема, че Елънд е фаворитът ми в поредицата. Не знам защо. Може би, както се казва, го обикнах в момента, в който стовари купчина книги на масата в балната зала на собствения си дом и седна да чете. Както неведнъж се споменава и в самите книги, Ел е идеалист и мечтател, философ. Има талант за тази работа. Вижда идея там, където аз например ще видя просто разказ за една война и войската на владетеля, въпреки че в университета би следвало да минавам за нещо като "философ", нали ми е такава специалността... Благородният му произход играе много важна роля за неговото бъдеще. Елънд е творец, уповаващ се на старото, за да създаде новото. И го създава идеално, чисто и добро. Мисля, че бялото не му стои добре само защото се изисква от него да бъде в бяло...
Историята върви така, че просто знаеш, че той няма как да умре, макар че на няколко пъти виждах много ясно как в даден момент нещо може да му коства живота. Все пак много от хората, които играят роля в живота му, го мислят за глупаво дете, което си играе с непознати му сили. И това също е вярно, защото до много късно той не знаеше как да използва талантите си. Отне му време да се научи какъв да бъде, за да оцелее (затова и при срещата му с баща му, тази змия, смятам, че Елънд оцеля само с помощта на "късмета на новака" xD).
Елънд е едно истински чисто създание, колкото и странно да звучи това. И, да, разбира се, идеалният противоположен образ на черното. На Вин. Затворени в балната зала, играещи всеки своята роля, в първата книга нещата стояха малко по-неясни при тях, но в сърцето на града, обграден от злодеи, любовта е сила.
Обичам го този Елънд просто. Ако можеше да ми се даде есе за герой от фентъзи книга, щях
Елънд, силен и слаб, вярващ и обичащ... и голям безумец трябва да се прикрепи към краткото заключение. Лично щях да го удуша след онази история в лагера на колосите!
Вин е толкова дребничка, пък вижте какъв меч е понесла. Меч на синьо чудовище... при това го носи едва-едва, макар и Мъглородна. А Елънд къде се беше понесъл, не знам!
Като замесих Вин, знаете ли кое ми се стори най-важното? Че двамата се бориха и пребориха един за друг. Да не забравяме, че това е история за мрачен и незнаен ужас, в която се преплита любовната история на тези двамата, Елънд и Вин. Борбата им един за друг е достатъчно важна за отбелязване. Бориха се и спечелиха по нещо важно по своя си чудат начин.
Сега навлизам в последния етап. Мракът вече настъпва. Очаквано, нещо лошо трябваше да се случи, за да има нещо велико, нещо ново. Вече не знам какво трябва да очаквам, освен, че... Имам някаква идея за отговор на чуденето си "защо пък края на поредицата да е тъжен". Мисля, че сега мога да предположа защо. И предполагам, че ще уцеля, но не искам още да го мисля. Би било прекалено... болезнено. Болезнено по същия начин, по който ме жегна случилото се със Сейзед, онзи, който винаги е водил Вин и останалите по по-правия път...
Но Сейз е терисец, а терисците, сигурна съм, ще имат още една много, много важна роля в следващите страници на третия том. Очаквам го. Светът се нуждае от тях също толкова, колкото и от чудесата на Вин и Елънд.
Няма коментари:
Публикуване на коментар