Спомен от архива [Инкарсерон]

В момента информацията за изпита в главата ми е толкова натъпкана, че се нуждаех от малко почивка. Какво
по-добро от това да отворя една много тайна темичка на едно много тайно място и да разгледам някои мнения...

Там попаднах на едно нещо-като-ревю, каквито са повечето ми писаници тук и реших, че все още ми харесва. Заслужава си да го опазя и да го украся с картинки!

(кхъм, очаквайте дори по-емоционален изблик и от обикновено! Ще взема да си го напиша отгоре...)

Ще изберем една епоха от миналото и ще я пресъздадем.

Ще създадем свят, свободен от грижите на промяната!

Ще бъде Рай!

Но Инкарсерон не стана рай. Или по-точно не остана рай. Дълбоко между железните стени, това беше затворът, необятен, невъзможно неописуем, там се зароди Адът. Няма път навън. Няма път от Затвора, който да те отведе Отвън. Червените очи те наблюдават. Затворът се смее. Затворът е демон. Затворът никога не ще ти позволи да живееш добре. Някои успяват, повечето - не. Далече горе греят изкуствените му светлини. Ужасни и отвратителни неща дебнат в дебрите му. Полухора, болести, очи, необятни планини и бездни. Един цял свят, който не ще те пусне навън. Затворът те гледа. Затворът се смее.
Една плашеща необятност, която няма да разгледаш дори за цял един човешки живот. Но не се страхувай... нищо в затвора не е обречено да умре. Затворът ще вземе живота ти и ще го пресъздаде в нов. Никой живот, никакъв материал не се губи там. Никога.

Дълбоко в пазвите на затвора има едно момче. Наричат го Звездоброец, защото твърди, че в сънищата си вижда звездите. Това момче не е обикновено. Той наистина ги е виждал някога. Той твърди, че идва от Отвън... и тази книга е разказът за неговия ужас по пътя в безкрая. Фин иска да излезе Навън.

                                 ~~~~~~~~~~~~~~

Някога Затворът бил красиво същество.

Програмирано да обича.

Но вероятно е било прекалено трудно да обичаш хората.

Може би сме искали прекалено много от него.

Може би ние сме го подлудили.

И Затворът се вглъби в себе си и започна да мечтае за Звездите от сънищата на Сапфик.

Настана студът, дойде лудостта, светлините му започнаха да гаснат, топлината му се отдръпваше. Настъпваше големият Мрак. Защото Затворът търсеше себе си там, където не съществуваше.
И Вътре, както и Навън, Светът изчезваше. Нямаше Свят извън този. Кое изобщо е истинският свят? Къде изобщо се намира истинският свят?

~~~~~~

Още в първата книга ми направи впечатление мракът и безнадежността на този свят, който се събира в шепата ти. Той няма никакви отговори. Той няма нищо, но има всичко. Той търсеше, но нямаше как да намери. Защото...

Затворът, Затворът е жив!

Хареса ми това, че книгите очевидно са само две! Защото всичко свърши и започва, но все пак свърши! Харесва ми как всичко се събра на има няма 600-700 страници, а нямаме проблемите на хора като Дж. Ракия Ракия Мартин (кой го измисли това, ще го черпя една ракия xD).

Като говорим за Мартин, както сега е така актуално покрай края на петия сезон на сериала, героите на Фишър ми оставиха що годе такива впечатления:
Беше ме страх за Кийро и ми стана мъчно за Джаред.

Макар че в същото време отдавна да имах чувството, че има нещо повече в него (в Джаред). Никога, никога не подценявайте чернокосите хора с ярките зелени очи, чувате ли?! Закон при мен!
А от директора можехме да видим още готини подмятания!
~~~~
Това мнение е писано преди година и няколко месеца. Вярно, изглежда доста... нее, вие не знаете оригинала, понеже той е писан от името на роул плей герой, о вие нищо не знаете... Но определено е доста емоционално, както аз си го възприемам.

Това за мен може да означава само доказателство колко много съм харесала тези две книжки на границата на фентъзито и нещото като фантастика. Великолепна разтуха от дългите учебни дни! А и не само...

И най-важното беше, че намерихме истината над истините!

И всичко беше истина, и всичко ще бъде отново!

Да! Това беше най-голямата магия!

"Ти си Сапфик"

"Да, аз съм Сапфик"