Април през декември...

...и една кърваво-вълнуваща... жътва...

Има хора, по-талантливи в писането на ревюта от една проста книгомелачка. С много по-красиво подбрани думи, по-смислени изречения и прочие.

Истински ревюта, които сборникът истински заслужава.

А Книгоядец-ът...

Е, той, както обикновено, ви представя своята простичка любителска радост. Достатъчно силна, за да се опита да напише нещичко дори с простички думи. Следва текст, изобилстващ по-скоро от размисли и страсти, отколкото от реално сериозни изречения.

Слагам си това вечно предупреждение, та да не би ако го няма, някой да реши, че е добре да ме даде наааа... Черните кучета xD

~~~~~~~~~~~~~~

Виждате една книга, една... хм... малка книга, която се "хапва" за ден, може би два, или пък три. И която, след като си "хапнал", пуска в теб един ярък, ярък електрически заряд и удря здраво. И след това изведнъж вече искаш отчаяно да започнеш отначало. Превърташ на лента случки и събития, нареждаш ги като пъзел и пак ги разваляш - всякакви моменти от разказите, които най-много си харесал.

Почти напълно точно това малко странно описание ви дава представа какво е настроението ми в момента. Или по-правилното е да се каже - какво е състоянието ми.

Това се казва електрически заряд, хора!!!

Като човек, болезнено незапознат от първа ръка с много книги, които още по-болезнено искам да прочета, гладът ми се събужда с всеки разказ. Малък или голям разказ, без значение. Искам хорър! Искам фантастика! Искам пак чиста доза ужас, моля!

И сега, както се казва, се изправям пред вас като същински ветеран, надупчен с незнайно колко на брой куршума чист кеф. Ами да, ето това е истината. Без да забравяте, надявам се, за електрическия заряд. Май проблемът е, че всеки куршум изглежда зареден със заряд... Аххх, по дяволите! xD

Не бива да очаквате всеки да проявява милост.

Не бива да очаквате всичко да е като "по филмите и книгите".

Понякога чистият ужас побеждава. Или просто розовите очила... падат?

Истории, остри като кинжали. Животинчета с остри зъби, които не те пускат да излезеш, какво остава да си помислиш да забравиш.

Е, сигурно сравненията станаха много, признавам, но всичките са верни. До едно са верни.

Внимание! Дано не се страхувате да се порежете!

Въпреки че аз ви предизвиквам да го направите още сега!

~~~~~~~~~~~~~~

Отделно, като под линия, искам да подчертая, че моят най-най-любим разказ е "Скрежко". Както вече се изразих веднъж - брутален! Когато думите не ти достигат, просто... как друго да опишеш този епикнесс?!

Други куршумчета, които искам да споделя с вас, с надеждата да не издам всичко. Че зарядът наистина не ми позволява!

"Лъстиво сърце" (Лас Вегас не-какъвто-трябва-да-бъде... или точно какъвто трябва да е, хммм?);

"Наемник" (Смея да определя този разказ като... фентъзистки xD В традицията на наемниците... или нещо такова...);

"Водният град" (Чудесен постапокалипстичен свят! Обичам ги тези до полуда!);

"Скрежко" (брррр~ *И се хили с най-широката си усмивка*... И все пак и аз бих си взела едно такова коте в началото...);

"Големият двубой" (Аз съм лаик. Когато играех баскет в училище, изобщо не ме биваше. То май почти в никой спорт не открих себе си. Въпреки това се забавлявах с този разказ, понеже се обаждаше моята аниме душа, която крещеше... Kuroko no Basket!);

"Хотел "Макабър"" (за почитателите на зловещите ваканции, може би. И, незнайно защо - свързвам го и с темата "Зловеща Алиса"...);

"Сурат пазар" (имам един напълно детски, невинен въпрос... А какво става, ако някой рече да ти провери черепа? Или освен лицето можеш да си смениш и костната структура? xD Адски ми е интересно поради някаква причина); 

"Вярна и единствена" (Този разказ ми напомняше за история с български фолклорен корен, обаче не съм много сигурна защо и не смея да го твърдя смело);

"Отмъщение" (йесс, яка тупалка със силна доза галактически привкус... така де, нов свят, купчина яки гъзарийки, както се казва...);

"№24" (ОМГ! Поклон пред спасителя от онези жълто-черни неща. С ръка на сърцето си признавам, че имам фобия от тях! Страхотен разказ!!);

"Черните кучета" (знам аз, че няма милост за някакви такива като мен, ама наистина е страшно! xD И още по-страшно е, че сякаш имам спомен за реална подобна статия някъде из жълтините! Дано си въобразявам xD);

"Самак" (отново, съвсем по случайност, се обажда моята аниме същност... Принцеса Мононоке! Но без никакви елени, богове на гората, а нещо далеч по-страшно. Чудовище, за което отново малко или много са виновни хората... Ама да знаете, самак има и в Мононоке!);

"Странният случай със съдия Фолсъм"(зловещ, тъмен, приковаващ, даже думата "изненадващ" биха описали добре тази история... Вярата е страшна работа... А пък като знам, че и родният ми град е с около 5000 души...);

"Априлска жътва" (гвоздеят на вечерта! Знаете ли кое е дори по-страшното от това да изживееш този неподправен гняв и в същото време удоволствие заедно с тези две момчета? Фактът, че аз ще изляза от университета като педагог и... след това тук... съвсем лекото ми желание да отида в училище започна пак да се изпарява xD)