Имах намерение да пиша за "Стоманеното сърце" едва когато прочета и втората книга от поредицата, излязла на български.
Само че се оказа, че тази книга е фактически достатъчно завършена, че да може да бъде смятана за книга, която да не влиза в поредица... Да, Сандерсън си е оставил мнооого вратички, които съответно е използвал, понеже е Сандерсън и трябва да пише книги на килограм.
Не, че не е един от най-любимите ми автори напоследък, не оставайте с грешно впечатление!
Просто това му произведение не е от класата на други негови книги.
Намираме един свят, който е посетен от някакво мистично нещо, приличащо на звезда, което е разпръснало в една далечна нощ странна топлина и е създало... мутанти.
Този сценарий е изключително подобен на сценариите за X-men и почти всички супергерои, за които можете да се сетите, защото ако не звезда, даряваща сили, то все има някаква причина те да се превърнат в не-хора. Сравнявам книгата с X-men, понеже е почти, даже абсолютно същото, само дето го няма Професора... е, има и друга съществена разлика.
Мутантите, малко по-долу наричани според терминологията на книгата "Епични", са лошите.
Не чак толкова невероятно обръщане на нещата. Какво би станало, ако Професора не беше успял да преговаря с мутантите и да основе училището? Ами... може пък и да беше започнал да се бие с тях, особено пък ако мутантите започнеха да се взимат за по-висши същества от хората и да покоряват градове, които да владеят, тероризирайки обикновеното население.
Нашият главен герой живее в един град, който е във владение на Епичен, наречен Стоманеното сърце. Това, да ви кажа честно, е мутант, който е някаква смесица между Супермен, Терминатор и... хм... не съм сигурна кой можеше да пуска енергийни заряди, Железният човек?
Както и да е, говорех за Дейвид. Та, Дейвид е бил с баща си в една банка, когато е бил още дете и опасността от Епичните още не е била кой знае каква. В тази банка Стоманеното сърце дошъл да заяви за първи път, че този град ще бъде негов. В тази банка Дейвид видял как Стоманеното сърце кърви. Нещо напълно невъзможно... но той го бил видял все пак!
В тази банка, след сблъсъка на Стоманеното сърце с друг гаден Епичен, Дейвид губи баща си и става сирак.
И така се появява изгарящата омраза към Стоманеното сърце. Дейвид иска да отмъсти и започва да проучва и да търси. Защото всеки Епичен има своя слабост и Дейвид е почти сигурен, че знае каква е слабостта на Стоманеното сърце...
Години по-късно Дейвид се присъединява с много труд към Възмездителите - хора, заклели се да унищожават Епични. На тези хора нашето момче представя плана си за отмъщение... и те решават да се заемат...
~~~~
На тази книга (не, че съм голям специалист, но вече прочетох доста от автора) й липсва онази дълбочина, която съм свикнала да очаквам от Сандерсън. Тя, макар и безспорно да е увлекателна, е доста изчистена и е почти като сценарий за филм. Бърза книга. Героите не са лоши, но не приличат на герои на Сандерсън, макар и добре изградени всеки със свой си характер. Малко приличат на аниме типажи, честно казано, от някакво аниме, в което залагаме на повече бум-бум, отколкото на историята... то и такива американски филми има, де.
Струва ми се, че имам правото да я определя като вид "детска" книга. "Ритматистът" също беше на подобно ниво. Предполагам, че ако се пресъздаде в комикс, в Америка и изобщо в страните, където комиксите са популярни, ще се хареса доста. Пък и то сякаш е правена по комикси xD
Струва ми се, че чувствата на героя някак издишаха. Някак щеше да е по-правдоподобно, ако беше преживял нещо доста по-травмиращо. Е, да, не, че убийството на баща пред осемгодишния му (май така беше) син не е травмиращо, но... ами не знам, някак не беше достатъчно.
Другите линии на историята бяха съвсем ясни. Става въпрос за тайните на колегата (Проф се оказа мой колега, омг, кеф xD) и странностите на Меган. Слабостта на Стоманеното сърце, която се обсъждаше през цялото време, не беше кой знае колко изненадваща... то след като нищо друго не проработи и когато Шварценегер (перфектно ще му седи ролята, на корицата неговият профил ли е? xD xD) надвисне над теб...
Но, е, "изгледах филма". Той нали Сандерсън си е Епичен, очевидно способността му е да пише по много книги на година, които да са епични... тази да речем е дело на втората му специалност - бързи по-детски романчета за забавление.
Отнема два дни. И не, реално хич не съм разочарована, напротив. Смятам се за доволна от прочетеното. Сега ще залягам над "Зарево", макар че нещо ми подсказва, че ще е просто дългата втора част, където ще има само престрелки с огън и объркани чувства на главния герой от типа "Любов ли бе..."
О, това ме подсети, че доста лесно приеха "тайните" на Проф... ама все пак говорим за водача, пък нали е и от добрите... хм... окей xD
Не, че не е един от най-любимите ми автори напоследък, не оставайте с грешно впечатление!
Просто това му произведение не е от класата на други негови книги.
Намираме един свят, който е посетен от някакво мистично нещо, приличащо на звезда, което е разпръснало в една далечна нощ странна топлина и е създало... мутанти.
Този сценарий е изключително подобен на сценариите за X-men и почти всички супергерои, за които можете да се сетите, защото ако не звезда, даряваща сили, то все има някаква причина те да се превърнат в не-хора. Сравнявам книгата с X-men, понеже е почти, даже абсолютно същото, само дето го няма Професора... е, има и друга съществена разлика.
Мутантите, малко по-долу наричани според терминологията на книгата "Епични", са лошите.
Не чак толкова невероятно обръщане на нещата. Какво би станало, ако Професора не беше успял да преговаря с мутантите и да основе училището? Ами... може пък и да беше започнал да се бие с тях, особено пък ако мутантите започнеха да се взимат за по-висши същества от хората и да покоряват градове, които да владеят, тероризирайки обикновеното население.
Нашият главен герой живее в един град, който е във владение на Епичен, наречен Стоманеното сърце. Това, да ви кажа честно, е мутант, който е някаква смесица между Супермен, Терминатор и... хм... не съм сигурна кой можеше да пуска енергийни заряди, Железният човек?
Както и да е, говорех за Дейвид. Та, Дейвид е бил с баща си в една банка, когато е бил още дете и опасността от Епичните още не е била кой знае каква. В тази банка Стоманеното сърце дошъл да заяви за първи път, че този град ще бъде негов. В тази банка Дейвид видял как Стоманеното сърце кърви. Нещо напълно невъзможно... но той го бил видял все пак!
В тази банка, след сблъсъка на Стоманеното сърце с друг гаден Епичен, Дейвид губи баща си и става сирак.
И така се появява изгарящата омраза към Стоманеното сърце. Дейвид иска да отмъсти и започва да проучва и да търси. Защото всеки Епичен има своя слабост и Дейвид е почти сигурен, че знае каква е слабостта на Стоманеното сърце...
Години по-късно Дейвид се присъединява с много труд към Възмездителите - хора, заклели се да унищожават Епични. На тези хора нашето момче представя плана си за отмъщение... и те решават да се заемат...
~~~~
На тази книга (не, че съм голям специалист, но вече прочетох доста от автора) й липсва онази дълбочина, която съм свикнала да очаквам от Сандерсън. Тя, макар и безспорно да е увлекателна, е доста изчистена и е почти като сценарий за филм. Бърза книга. Героите не са лоши, но не приличат на герои на Сандерсън, макар и добре изградени всеки със свой си характер. Малко приличат на аниме типажи, честно казано, от някакво аниме, в което залагаме на повече бум-бум, отколкото на историята... то и такива американски филми има, де.
Струва ми се, че имам правото да я определя като вид "детска" книга. "Ритматистът" също беше на подобно ниво. Предполагам, че ако се пресъздаде в комикс, в Америка и изобщо в страните, където комиксите са популярни, ще се хареса доста. Пък и то сякаш е правена по комикси xD
Струва ми се, че чувствата на героя някак издишаха. Някак щеше да е по-правдоподобно, ако беше преживял нещо доста по-травмиращо. Е, да, не, че убийството на баща пред осемгодишния му (май така беше) син не е травмиращо, но... ами не знам, някак не беше достатъчно.
Другите линии на историята бяха съвсем ясни. Става въпрос за тайните на колегата (Проф се оказа мой колега, омг, кеф xD) и странностите на Меган. Слабостта на Стоманеното сърце, която се обсъждаше през цялото време, не беше кой знае колко изненадваща... то след като нищо друго не проработи и когато Шварценегер (перфектно ще му седи ролята, на корицата неговият профил ли е? xD xD) надвисне над теб...
Но, е, "изгледах филма". Той нали Сандерсън си е Епичен, очевидно способността му е да пише по много книги на година, които да са епични... тази да речем е дело на втората му специалност - бързи по-детски романчета за забавление.
Отнема два дни. И не, реално хич не съм разочарована, напротив. Смятам се за доволна от прочетеното. Сега ще залягам над "Зарево", макар че нещо ми подсказва, че ще е просто дългата втора част, където ще има само престрелки с огън и объркани чувства на главния герой от типа "Любов ли бе..."
О, това ме подсети, че доста лесно приеха "тайните" на Проф... ама все пак говорим за водача, пък нали е и от добрите... хм... окей xD
Няма коментари:
Публикуване на коментар