"Междинна станция Кенгуру" от Къртис Чен (Бард,2018), книга финалист на наградите "Локус", не може да се нарече оригинална с нещо, но пък е симпатична и неангажираща. Дори това на пръв поглед да не звучи като много добра препоръка, аз бих взела именно една такава фантастика (в случай, че ми се чете фантастика, нали...), ако ми предстои дълъг път или натоварена и трудна седмица. Първите няколко страници изглеждат плашещо разочароващи, защото още не си наясно дали главният герой е сериозен или си е просто шегаджия. А и не се случва почти нищо. Но Къртис Чен ни е подготвил добре преценено ястие. Неговият герой (чието кодово име е Кенгуру и авторът няма да спре да ни дразни, че не знаем истинското) се забърква последователно във всички нелепи проблеми, които могат да застигнат един много специален агент. Убийства, повреди, междупланетни спорове, търговски агенти, които искат да ти продадат целия свят... и влюбването, разбира се.
"Междинна станция Кенгуру" е ситуирана в близкото свръхтехнологично бъдеще, когато хората вече са успели да колонизират близките планети. Разбира се, водили са и войни по този повод, защото независимо дали пишеш за унищожени светове или за развити такива, войната все присъства в историята на човечеството. За наша радост, при Кенгуру сега всичко е мирно... но миналото не е забравено от всички. Така че когато карат почти насила нашия човек да си вземе отпуск, той попада на какво? Ама разбира се, че на онези, които не са забравили... Само че му отнема доста време да го разбере, така че докато се опитва да играе ролята си на обикновен турист, лампичките за опасност една по една започват да мигат на червено.
Кенгуру обаче е оптимист. Малко е несхватлив, но тъй като е единствен по рода си (умее да отваря червееви дупки към съвсем друга вселена, точно като супергероите!), всички са там, за да го опазят жив, ако могат.
"Междинна станция Кенгуру" се развива така, сякаш на Къртис Чен са му хрумвали всички идеи в движение, но някак е успял да ги напасне, така че да се превърнат в цялостна история. Затова не може да се говори нито за перфектно уреден свят, нито пък за добре изяснени технически и други специфики. Но свикнеш ли с неуредиците в главата на главния герой, всичко е вече ясно. Дори той не е сигурен къде се намира. Все пак, за първи път в живота си е турист! А и не е от първостепенна важност светът ти да е уреден и описан от-до. Къртис Чен се е справил много добре с изясняването на нещата точно тогава, когато е нужно да бъдат изяснени. Това, което малко понакуцва, беше вкарването на, гледано от моята гледна точка, драмата около лошите.
Тъй като това е и дебютният роман на автора, поне доколкото разбрах, няма и какво повече да искаш от него. Единственото, което ме нервира, е желанието на автора книгата да принадлежи към поредица, с цел Кенгуру да преживее още много нелепи ситуации, докато не разберем, че се казва Джон, примерно, или пък Джеймс. Е, нямаше действителна нужда, но явно още дълго ще има да си повтарям това, защото половината автори се стремят към колкото се може по-дълъг живот за историите си, за да не бъдат забравяни...
Няма коментари:
Публикуване на коментар