На посрещащите настъпващата пролет - Честита Баба Марта с един ден закъснение от една мартенска съименничка!
От известно време блогът си почиваше от мен, но ето, че пак ще трябва да ме потърпи.
Като днешното ми захласване е "Централна станция" на Лави Тидхар (Издателство Бард, 2016 година).
"Централна станция" е един от романите, които попадат в множеството от колекционерска фантастика на издателство Бард, повечето от които виждам като изключително любопитни, но пък почти недостижими. Дали защото нямат вече тираж или пък са вече толкова много, че изглеждат невъзможни за изчитане... Сравнително късно, уви, се сблъсках с някои от тези романи, а те вече бяха под номерче от порядъка 150+.
И все пак имах удоволствието да попадна на Лави Тидхар наскоро, за което се радвам.
"Централна станция" е чудесно киберпънк пътешествие за мечтатели в бъдещето. Там, където социалните мрежи са вече в самите нас, където древните роботи са "живи" създания, където целият свят Отвъд е толкова близо, че можеш да го докоснеш с ръка. Независимо дали "отвъд" е светът отвъд галактиките или става въпрос за онзи, дигиталният, където бродят почти магически разумни същества, изградени от кодове и дигитална информация. И може би от нещо друго, което и на тях вдъхва... живот.
Разбира се, че темата е позната на любителите на фантастиката, но на мен лично много ми хареса начинът, по който Тидхар е изградил историята си. За първи път се сблъсквам с автор от еврейски произход и то в жанра на фантастиката, поради което мога да кажа, че наистина съм очарована от него. Има нещо наистина специфично при него, но не мога да определя какво точно. А може и да е просто стил, който ми е близък и понятен, с щипката си отнесеност в мечти и необузданото си въображение.
Роботите са живи, но никога не са престъпвали границите, правилата, оставени от Азимов. Вместо това вече са почти хора. Някои от тях някога са били хора.
Социалните мрежи и игрите са станали начин на живот, много по-обсебващ от това, което са сега. Милиони и милиарди звезди са свързани от Разговора, в чистото общуване и обмяна на информация в реално време. А без Разговора си сакат.
И въпреки това хората са си хора. Живеят в полите на Централната станция, толкова висока, че преминава отвъд небето. Хората живеят в нея и около нея, може би малко променени - някои са киборги, други са направо роботи, трети са само дигитални. Сега хората живеят наравно с извънземни, странни същества, които съществуват като паразити. Някои са добри, други, разбира се - не чак толкова. Но всичко друго - то си е както преди. В свят, в който религиите вечно са се борили за съществуването си, в Близкия изток, свят на хиляди различия.
Още го има пазарът, още го има Ибрахим с неговата каручка, Кралят на старите вещи. Още я има тихата борба между верите. Още съществуват дори събирачите на истински книги - вече древни, но безценни, дори да са обикновени детективски романи...
Още го има споменът за войните, още съществуват хора, които с цялото си сърце и душа мечтаят да достигнат звездите. Защото винаги има поне една звезда, която остава непозната.
"Централна станция" не ни обвързва само с един герой. Това е книга, пълна с "разкази" за живота на всякакви личности от района на Централната станция. Хора и не-хора, свързани с това място по личен избор или по съдба. Или по любов. Срещаме ги за кратко, сблъскваме се с техните данни и ги пускаме на свобода, макар че в същото време информацията им остава с нас, както може би биха се изразили в книгата.
Като че ли това е единствената "грешка" на Тидхар - да ни разкаже, но да не разкаже за всички тях докрай. Така и няма да разберем тайните на Кранки и Исмаил, да ги разберем. Така и няма да разберем дали един информационен вампир може да бъде излекуван. Така и няма да разберем толкова много неща. Не, тази книга не дава усещане за завършеност, в действителност даже е твърде кратка, но все пак бъдещето на Централната станция е много, много по-забързано от нашето настояще. Всъщност времето върви неусетно, но като се обърнеш назад...
С най-голямо удоволствие препоръчвам тази книга на любителите на пренасянето в бъдещето. Особено пък ако някой обича да чете за бъдеще, за което има известна възможност да бъде истина, ако само променим някои дребни неща тук и там в нашето настояще.
Книгата е малка по обем, но затова пък поглъща вниманието и интереса. Не, не е трудно да се устремиш към Отвъд. Само трябва да избереш кое Отвъд. Дигиталното или извънземното.
Имаш шанса да се докоснеш и до двете някъде из Централната станция.
